Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Политически
Спортни
| Слънцето ни праща студ, температурите по-ниски с 4 градуса | ||||||
| ||||||
В Родопите и сред колегите си той е известен като Началника на Слънцето. Прозвището си получил заради 15-годишната работа по изследването на звездата. У нас е единственият астроном, който прави наблюдения на Слънцето. "От научна гледна точка тези изменения са свързани с цикличността. Много учени в момента твърдят, че климатичните изменения са свързани само с човешката дейност. Тя обаче трудно може да промени климата, може само да ускори измененията. В момента има цикъл на Слънцето, който тече 400 г. Като цяло това са космически процеси, но най-вече свързани със слънчевата активност. По време на тази активност, която трае към 40-50 г., ще тръгнем към епоха на захлаждане. Последното такова захлаждане е било през 1650-1700 г., когато вече е имало наблюдение на слънчевата активност", обяснява Петров. Според него захлаждането трябвало да се усети в близките 10-15 г. Тогава лятото ще е по-късо, но по-горещо. Захлаждането през зимния период ще се отрази на средната температура, която ще е по-надолу с 1 до 3-4 градуса. Тъй като става въпрос за дълъг период, нямало да има шоково въздействие върху хората. До месец ще тръгне проект на няколко европейски държави, сред които и България, с който да се правят постоянни наблюдения от различни точки на континента. Идеята е освен наблюденията, свързани с глобалното застудяване, да се прогнозира в рамките на до 5-6 дни активността на Слънцето, популярни сред хората като слънчеви изригвания. Някои биха могли да чувстват психически и физически дискомфорт. До 70-те години не е имало техника, с която на Земята да се улавят. Изригванията на Слънцето могат да се предвидят с голяма точност от 4 до 6 часа. Тези частици се изхвърлят и се движат със скорост от 250-300 км/сек. Като се има предвид, че разстоянието до Слънцето е 150 млн. км, то магнитната буря на Земята може да се предвиди от 6 до 8 дни напред. Според астронома голяма част от хората си внушавали, че магнитните бури им влияят на здравето. По същия начин на психическа основа доста хора не могат да спят през 28 дни от новолунията. Началника на Слънцето получил "шефския" пост и заради пуснатата благодарение на неговите усилия слънчева кула за наблюдение с телескоп. Тя е единствената на Балканския полуостров. В света имало 20 такива кули - в развитите европейски държави, в САЩ и Япония. Великобритания например, където времето не позволява наблюдения, но страната не може да си позволи да няма, е построила бази в Хаваите и на Канарските острови. "Астрономията е много скъпа наука. Най-скъпи са атомната и ядрената физика, следва астрономията и чак тогава са разходите във военните изследвания. България трудно може да си позволи финансови ресурси в тази област. Благодарение на астрономите по света обаче има електричество и АЕЦ например", вметва Петров. Освен че е суха наука, няма и бързо видима материална полза за обществото. Астрономията е наука, която рядко има шанс в естествена среда да се правят експерименти. Упоритият астроном е издействал средства за довършване на слънчевата кула в обсерваторията "Рожен", проектирал е телескопа и е осигурил пари за пускането му. "Никъде по света не се произвежда телескоп за наблюдение на Слънцето - той се прави. Проектирах го сам. Стойката на телескопа е немска и я взех от обсерваторията, където е служила за други цели. Телескопът е бил сглобен в лабораторията на Софийския университет, която се намира в Борисовата градина", обяснява Петров. "Ако телескопът бе сглобяван със закупуване на части една по една от пазара, щеше да струва към 60 хил. евро", изчисляват роженските астрономи. Петров представя първите снимки на Слънцето през телескопа при защитата на докторската си дисертация, чиято тема отново била любимата му звезда. Снимките са направени с помощта на малки прибори с конусовидна форма и прицизни диаметри, които имитират изкуствена луна. За да стане снимката на телескопа, трябва да се постави фотообективен филтър, а камерата е най-накрая. На направените снимки ясно се виждат слънчевите протуберансни вещества. Изображението на снимката е с дължина 1 400 000 км и е високо до 70 000 км. Протуберансите се поддържат от локалните магнитни полета на Слънцето. С времето те променят формата си и се предизвикват слънчевите магнитни бури. Покрай изследванията си д-р Петров изпълнява още 4 административни и научни длъжности, включително и помощник-директор на обсерваторията. Най-необичайната е обаче тази на шофьор, тъй като в дълъг период от време само той е с книжка в обсерваторията. 40-годишният Петров е роден в Костинброд. Вече 15 г. със съпругата си, която е лекарка, живеят на родопския връх, който е висок 1750 м. Най-близкото населено място е на 15 км. Понякога астрономите там, които заедно с помощния персонал са 15-ина души, не виждат външен човек със седмици, а често през зимата са откъснати с дни от света от натрупания сняг. Убеден е, че българската астрономия е на много високо ниво и често повтаря: "Имаме идеи, не сме по-лоши от НАСА!" И се ядосва, когато наши медии цитират данни на НАСА, без да се посъветват с учени дали всичко изнесено е вярно. Случвало се да не се излъчва мнението на нашите астрономи, дори когато опровергават неверни информации от чужбина. Смята, че се подценява и възможността на българските учени да бъдат полезни на бизнеса. Една от идеите му е българските астрономи да продават своите наблюдения на магнитни петна, слънчева корона и активност на Слънцето за смарт телефони, каквито приложения вече има в чужбина със снимки от изкуствения спътник СОХО. Петров изчислил, че цялата нужна установка за такава услуга би струвала 100 хил. лв., а би носила добър приход. "Но никой не ни обръща внимание", казва ученият. Той толкова е запален по Слънцето, че през 2009 г. стигна до Китай. Експедиция от "Рожен" наблюдава в град Тянхуангпинг най-дългото слънчево затъмнение на XXI в. То можело да се види от територията на Индия и Китай в коридор от 250 км. По предварителни данни на астрономите максималната му продължителност трябвало да бъде 6 минути и 39 секунди. Затъмнение с подобна продължителност ще може да се види през 2132 г. Времето в Китай било облачно и не особено подходящо за астрономически наблюдения, но все пак нашата експедиция успява да направи снимки. Сега Петров търси възможност да осъществи експедиция до Австралия през 2012 г., за да се наблюдава пълно лунно затъмнение в североизточната част на континента. То щяло да бъде на 13 ноември, малко преди фаталната дата 21.12.2012 г. Петров смята това с края на света за пълна измислица. "Цялата истерия отшумява и някои астролози правят вече преизчисления - отлагат края за по-нататък", казва с усмивка астрономът. Сред колеги и приятели той е известен и с тънкото си чувство за хумор. В последно време обсерваторията закъса с финансирането и в стремежа си да оцелее направи разпродажба на стара техника. С усмивка Петров разказва как в обсерваторията дошли яки момчета от Бургас и разбрали-недоразбрали какво се продава, поискали да купят телескопи на килограм за хотелска верига на морето. С хумор, но горчив, към заплащането на учените у нас обсерваторията пусна обява на сайта си, че търсят млад специалист с дълго иронично описание на безброй изисквания, на които трябва да отговаря срещу заплата от 364 лв., или 186 евро. Специалистът трябва да има висше образование по специалността, компютърна грамотност, да умее да обработва изображения и да прави интернет страници, да владее 2 чужди езика и да има шофьорска книжка. Мераклията се предупреждава, че ще работи откъснат от света, с цялата апаратура и телескопи на обсерваторията, ще участва в поддръжката на инфраструктурата, в планови нощни наблюдения, ще контактува с медиите и ще запознава гостите с изследванията. В останалото време - 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието, трябва да разработва актуална астрономическа тема за престижни международни издания с поне една научна статия на година. "Иронично е, но е истина, с тази заплата започват всички млади специалисти в БАН. Заради ниското заплащане стават у нас много добри, но след това не се задържат - заминават да работят в чужбина. Там са широкоотворени за такива кадри, а заплащането е 1000-2000% по-високо от нашето", казва Началника на Слънцето Петров. Въпреки всичко обаче двама студенти се хванали на работа по обявата. Източник: в. "24 часа" |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: