ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Политически
Спортни
Залятата с киселина Христина: По-добре да ме бяха разстреляли | ||||||
| ||||||
Христина е 25-ата жертва на киселината в страната. "Това, което ми се случи, не го пожелавам на никого. Когато ме заляха с тази отрова, имах чувството, че жива горя. Нямах сили да си отворя очите, мускулите на лицето ми блокираха. В този момент мислех, че с мен е свършено. Сега, три месеца по-късно, си мисля "По-добре да ме бяха разстреляли", защото това бавно ме убива. Трудно се обяснява преживяното на здрав човек, не е само болката. Имам чувството, че някой ми отне лицето, моето "аз". Със страх отивам до огледалото и знаете ли, там не виждам поправеното си лице, виждам белезите, дупките, изгорялото. Бих нарекла живота си днес с една дума - кошмар, кошмар, кошмар!" Това е изповедта на Христина за живота й сега. Днес тя измерва времето по нов начин - "преди и след заливането с киселина". Преди била студентката Христина от Гоце Делчев. Тръгва за Благоевград с огромни мечти и надежди. Започва да учи право. Хубостта й не остава незабелязана и офертите от модни агенции не закъсняват. Печели конкурси за красота, става и Мис "Югозападен университет". Предишното й лице даже още стои на билборд в Благоевград, който рекламира вуза. Христина има доста ухажьори. Сред тях е Венцислав Добрев от Дупница. Добре сложен млад мъж, добре облечен, разполага с пари, кара все хубави коли. Вярно, не се занимава с нищо, но преди това години наред е работил в Италия и Христина така си обяснява неговото благосъстояние. Запознава я с родителите си, тя често им гостува и хората започнали да я приемат като бъдеща снаха. "Венци в началото беше нормален, на никого на челото не пише "Насилник съм, изверг съм". Но изведнъж стана ревнив, обсебващ, започна да ми говори, че няма нужда да уча, това било само загуба на време. Започна психотерор. Постепенно си дадох сметка, че аз с този човек не мога да живея, нямам бъдеще. И казах: Всичко беше до тук. Без мен. Това се случи миналата година, когато четях за държавните си изпити. За мен те бяха важни, а той изпадаше в ужас, че аз имам амбиции. Тогава набрах смелост да му кажа, че между нас всичко е приключено. Не съм си и помисляла, че това може да отключи в него такава агресия. Но от този миг той сякаш превъртя и превърна живота ми в ад. Първо ме заплашваше, после ме преследваше, налиташе да ме бие, след това започна да тормози и близките ми, приятелите ми. Няколко жалби подавах в полицията и прокуратурата. Сега ме е яд, че полицията тогава само го предупреди и нищо повече. Той явно се е почувствал безнаказан и затова стигна по-далеч. При поредните му заплахи миналата година, през лятото, направо ми каза: "Ще те залея с киселина, щом аз не мога да ти се радвам!" Тогава въобще не съм го приела на сериозно. За мен това бяха просто думи. И за миг не съм си помислила, че е истинска заплаха, която той ще осъществи", спомня си Христина. Но се случва - на 25 ноември 2009 година. "Когато си тръгвахме с Мария, моята съквартирантка, от дискотека, на излизане той отново започна да ми досажда. Отказах да говоря с него и тогава на вратата чух репликата: "Ето тези двете са!" Не знаех, че това е било командата за действие, да ни навредят. Само броени минути по-късно пред вратата на квартирата ни в Благоевград, чухме подвикване зад гърба си, обърнахме се инстинктивно и видяхме младо момче с шапка на главата. То ни лисна някаква течност от буркан в лицата. После всичко ми притъмня, цялата горях, нищо не виждах, пищях ужасена. Само на броени метри от квартирата е Спешният център. Спомням си, че падах и вървях, пак падах и вървях, и крещях: "Помощ, помогнете, изгарям, нищо не виждам." Сетне чак в "Пирогов" разбрах какво е да те обгрижват истински лекари вълшебници. Благодаря им от сърце. Те ми върнаха лицето, но сега аз трябва да се справя със себе си." След първоначалния шок от болката идва страхът. Чувството, което определя живота й днес: "Страх, страх, страх - това усещам. Сама по улиците не мога да вървя. Но въпреки това, когато видя мъж с шапка, изпадам в паника. Всичко отново ми изплува. Не мога да спя, затварям очи и кошмарът е пред очите ми." Докато говорим Христина получава подарък - пакет с нейни снимки от времето, когато е била манекенка. Започва да ги разглежда и избухва в сълзи. После се отнася някъде. Чак тогава разбирам, че тя не вярва на огледалото. И сега излежда добре, но момичето не вижда красивото си лице, продължава да се възприема като обезобразена. След минути мълчание Христина си връща самообладанието и започва да говори за виновниците и за наказанието, което се надява да получат. Прекият извършител е 23-годишният Калоян Гущеров. Поръчителят Добрев му обещал 4 хиляди евро, ако хвърли натриева основа към момичетата. Младежът е направил самопризнания пред полицията при ареста. Там той обяснил, че не е разбирал какво точно представлява течността. Мислел си, че така само ще уплаши пострадалите, няма да им навреди. "За мен Венци е по-виновен от това момче, което е наел да ни залее. То е манипулирано от Венци", казва Христина. Но за наказанието е категорична: доживотна присъда и за двамата. В иска й са включени и 100 000 лева за неимуществени вреди. На делото в съда обаче поръчителят на престъплението Венцислав Добрев не изглеждаше да чувства вина. Държа се като на панаир, нахално и нагло оглеждаше присъстващите. Зад гърба си той има трима адвокати. Те атакуваха жертвата, като решиха да подложат на съмнение сериозността на травмите й. Помолиха я да свали тъмните си очила. Но Христина отказа. Тя разчита на лекарите експерти, които са документирали белезите и етапите, през които е минало лечението им. Момичето има втора и трета степен изгаряне на конюнктивата на двете очи. Сега Христина има своя кауза: да се бори, за да се сложи край на престъплението "заливане с киселина", а престъпниците да получават заслуженото. Твърди, че вярва в българския съд и че справедливостта ще възтържествува. Има и сериозна подкрепа от страна на обществото. На граждански протест се вдигнаха студенти и младежи в Благоевград. Те скандираха "Справедливост и възмездие" под прозорците на Темида, преди началото на процеса. 20-годишните отсякоха: "Не искаме да бъдем сравнявани с държави като Афганистан и Пакистан, където заливанията с киселина са традиция." Подобен протест се организира за първи път у нас. Христина вече е дипломирана правистка, ходи на стаж в съдебните зали. Но все така преодолява травмата с помощта на хапчета. Без тях не може да спи. Не може да излиза сама навън, не може да възприема спокойно мъжете. И не знае дали някога напълно ще може да се върне към живота си преди заливането с киселина. Източник: в. "Труд" |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Задържаха 38-годишен благоевградчанин, ударил мъж с метален бокс
11:34 / 12.11.2024
Девет фирми искат да благоустрояват благоевградска улица
19:12 / 12.11.2024
Дупничанка с обзщетение след фалшиво позитивен тест за наркотици
10:25 / 12.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: