© Struma.com

От любовта на Любомира с младеж от Благоевград се ражда малкият Дани. С отговорността на зряла жена тя не изоставя рожбата си, а със сетни сили и 160 лева храни брат си и 15-месечния си син. Апартаментът им, залог за дълговете, се намира в района на плажа в Благоевград - панелен, но апетитен за банката. Поовехтял, със съборена мазилка, тъй като нищо не остава от средствата на Любомира, за да го ремонтира. Въпреки ударите, стоварили се върху нея в началото на живота й, тя ни посреща на входа на жилището си с усмивка-тъжна и уморена.

Разказва историята си през сълзи:
Трагедията ни започна след смъртта на татко, издъхна от рак, грижех се за него до последно, но уви, млад го покоси тази коварна болест, той умря през 2008 година. Аз се омъжих, но нещата в брака ми не потръгнаха, нали знаете никой не иска жена с тежки проблеми. Още в първата седмица след смъртта на татко дойде писмо от банката, в което ме уведомиха, че съм наследница на кредит 70 000 лева.
До момента писмата не спират, казаха ми, че ще ми вземат апартамента, ще го продадат на търг. Единственият начин е да започна да внасям по 800 лева, ако не го правя със съдия изпълнител ще ме изгонят. /Сълзи давят младата майка/. Когато тате е изтеглил кредита, аз съм била на 13 години, нищо не съм знаела, нито за какво ги е взел, но сигурно да си помага да ни отгледа, да ни купи жилище, не знам. Откакто татко почина всичките ни роднини сякаш ни забравиха, включително и баба ни. Останахме съвсем сами. С бебето не мога да си намеря работа. Иначе искам да работя, за да почна да плащам на банката, но кажете ми къде ще получавам 800 лева, за да плащам дълговете на татко. Той какво е виновен, че умря. /Спираме да говорим, докато Любомира се успокои/.

И така. Живеем в ад. Идва зима, идват и банкерите, които всеки ден ми казват "Време е, какво ще правиш", разговарях с юристите, те си гонят техния интерес, не са склонни към никакви компромиси. Живеем със 160 лева, но сякаш това не ги интересува. Няма човешки закони явно. Какви ли не мисли са ми минавали през главата - да сложа край на всичката тази нечовешка мъка, обаче като погледна сина ми и брат ми, обикновено ги гледам, когато спят, тръскам с глава и си казвам: Не може да няма начин, не може! Сега заделям по някой лев да си купим дърва, страх ме е за зимата, много ме е страх! Дали ще оцелеем и тази зима.......

Даниел спеше, докато разговаряхме с майка му, той се събуди с усмивка. Слънчева усмивка! Защото малкият Дани, не разбира какви черни облаци има над главата си неговата майка - 21-годишната Любомира.

Историята на това семейство от деца ни потресе. Ние ще търсим начин да говорим с банкерите, да потърсим хора с големи сърца, които да помогнат на Любомира, защото хората, които познават бедността никога не са равнодушни към подобна човешка драма. Искаме да кажем на Любомира: Не си сама! Около теб има не само "кръвожадни" бирници, има и Човеци. Не губи надежда.....

Източник: Struma.com