©

Кметът д-р Атанас Камбитов изпрати поздравителен адрес, който беше поднесен от заместник-кмета по култура и хуманитарни дейности Христина Шопова. "Откриването на барелефа е един своеобразен начин да отдадем почит на личност, заслужила да бъде помнена, заслужила да бъде пример за поколенията. Аргир Манасиев е един от най-видните дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, с която остава свързан до края на живота си. Същевременно той е известен педагог и музикален деец и остава в нашата история като възпитател на хиляди млади българчета. Той е пример за личност с идеали, които трябва да бъдат следвани от всеки един от нас. Община Благоевград непрекъснато се стреми да поддържа българската история жива. Не веднъж сме доказвали, че патриотичната идея не ни е чужда и по всякакъв начин се опитваме да възродим българщината", пише в част от адреса кметът д-р Атанас Камбитов. Поводът за откриване на барелефа е навършаването на 144 години от рождението на българския революционер.

На официалната церемония присъстваха още заместник-председателят на НС Красимир Каракачанов, народният представител Атанас Стоянов, председателят на общинското ръководство на ВМРО Георги Васев, общественици, граждани, както и внукът на революционера Аргир Манасиев - художникът Аргир Манасиев.

"Днес откриваме паметна плоча на един велик българин. Важно е да не забравим неговото дело. Искам да благодаря на Община Благоевград. Това е третият паметник, който откриваме за по-малко от три години. Благодаря на д-р Атанас Камбитов, като кмет, защото без неговото съдействие, без неговото разбиране, тези знаци на паметта, тези знаци на българщината и отправните точки за бъдещето нямаше да се случат, каза в приветствието си зам.-председателят на НС Красимир Каракачанов. След официалното откриване на барелефа, бяха положени и цветя в памет на революционера Аргир Манасиев.

Аргир Манасиев е роден на 15 май 1872 година в село Сехово, Гевгелийско, тогава в Османската империя, днес Идомени, Гърция, в семейството на Нако Димитров Манасиев и Стана Танева Накова от Шльопинци. Баща му е деец в борбата за самостоятелна българска църква, а по-късно влиза и във ВМОРО. Вуйчо му Христо Кондуров издържа Аргир Манасиев, докато той учи в българската католическа семинария в Солун от 1886 до 1891 година.

През март 1893 година след скандал заради организираното от Манасиев изпълнение на "Шуми Марица" от учениците при посрещането католическия епископ Лазар Младенов от Рим, Манасиев заедно с 25 ученици от горните класове напуска Зейтинлъка. Работи една година като музикант. По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на Първа гевгелийска чета. По-късно служи в Нестроевата рота на 14 воденска дружина. След освобождението на Гевгели става околийски управител в новосформираната околия. След Междусъюзническата война от 1913 до 1919 година е околийски управител в Струмица. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.

След войната и загубата на Струмица и Струмишко от България през 1919 г. Манасиев се заселва в Горна Джумая, където става секретар на Окръжната училищна инспекция. Включва се в така наречената Спомагателна организация на ВМРО, имаща административни и съдебни функции в Пиринска Македония и е председател на Околийското управително тяло на ВМРО в Горна Джумая.