© виж галерията

Христо Ботев е роден на 25.12.1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в родния си град, по-късно в Одеса. Първото си стихотворение - "Майце си", публикува през 1867 г. във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков. От октомври 1867 г. работи в румънския град Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Работи като печатар при Каравелов, по късно под негова редакция излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

След избухването на Априлското въстание, начело на чета, Ботев влиза в България. От Гюргево се качва с част от четата на кораба"Радецки" и на 17 май 1876 г. заставят капитана да спре на българския бряг при Козлодуй.

На 2 юни 1876 г., в подножието на връх Вола вражески куршум пронизва Ботев при последното сражение на неговите четници във Врачанския балкан.