Никола Вацаров е роден на 24 ноември - нов стил 7 декември - 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия, след това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна, като е на практика, първо на кораба "Дръзки", а с кораба "Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т. нар. "Соболева акция". Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян. Единствената му стихосбирка "Моторни песни" излиза през 1940 г. Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).