Иван Минчев Вазов е роден на 27 юни 1850 г. в град Сопот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението, за кратко е министър. Основното му призвание - писателството - дава облика на живота му. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България", "Избавление", "Гусла" и други. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" и продължава с "Повести и разкази в три тома" романите "Под игото" и "Нова земя". Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове - сред тях повестите "Немили-недраги", "Чичовци", комедиите "Службогонци", "Вестникар ли?" , пътеписи "Великата Рилска пустиня", поеми като "Грамада" и други.