Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Общество
Криминални
Институции
Други
| Най-активната сеизмична зона е Струмската в района под Благоевград! | ||||||
| ||||||
- След земетресението от 4 по Рихтер в 5,35 ч в събота, какво се случва в страната? Регистрирате ли повече от обичайните минитрусове и къде, г-н Ботев? - В деня след земетресението регистрирахме 25 афтършока (разлюлявания след труса) с магнитуд от 1-ва степен по Рихтер до 2,8. След 7 ч в неделя обаче те постепенно затихнаха. - А виждате ли активизиране на други зони в страната? - Първо искам да съобщя, че процесът на затихване на активността в областта на Манастирските възвишения беше много бърз. И сега на въпроса ви - през денонощието след труса нито една сеизмична зона на територията на страната не се обади. Имахме 2 земетресения в близост до България - в Северна Гърция, и то на крайбрежието на северно Егейско море, както и още едно в Македония и четвърто в Сърбия. Връзка с българското обаче нямаше, защото движението на блоковете на наша територия не е достатъчно голямо, че да предизвиква разкъсване в съседни такива. А вчера пък жителите на Кърджали и Крумовград усетиха два труса, които бяха с епицентър извън България - в Егейско море с магнитуд първо от 4,1 по Рихтер (в 7,22 ч) и 2,7 (в 11,47 ч). - 98 % от страната ни е сеизмично активна. Кои обаче са най-опасните зони? - Тук веднага трябва да обясним, че тези активни зони не предполагат навсякъде да се случват земетресения. А означава, че върху тях при евентуални трусове (които може да са и извън България) ще бъде оказано въздействие. То пък се оценява по 12-степенната скала на Медведев - Шпонхоер - Карник и интензивността му при нас започва от 7-а степен, при която вече се наблюдават разрушения или повреди по сградния фонд. А падане на кооперации и здания, срутване на комини и покриви се наблюдава след 9-10 степен по Шпонхоер. Сега ще ви дам следния пример: в Северна и Североизточна България нямаме толкова много сеизмично активни зони, но там пък въздействието от румънското Вранчанско огнище е огромно. Така ще е и в бъдеще, независимо, че е на над 100 км от страната ни. Ние усетихме точно такова въздействие през 1977 г., когато две сгради в Свищов бяха съборени вследствие на румънското земетресение. Загинаха 125 българи. И какво от това, че не беше българско земетресение, като се намираше само на 150 км от нас? Ето точно това се оценява със скалата на Медведев и затова казваме, че 98 % от страната ни е уязвима откъм трусове. - И сега да се спрем на опасностите у нас? - Те не са разположени равномерно на територията на цялата страна. Проследени исторически и локализирани са седем опасни зони. Най-слабо активна е Провадийската сеизмична зона и тя се поставя на последното място. Допълнителна сеизмичност се наслагва от човешкото въздействие там (заради извличането в дълбочина на огромни количества земни маси). - Коя е шестата зона? - Ямболската, в която се случи земетресението миналата събота. На пето място е Софийската сеизмична зона, следва Горнооряховската (тук влиза и районът на Стражица). На трето място е Шабленската. Именно там в морето в миналото са ставали много силни земетресения. Например през 1901 г., а 2009-а регистрирахме 5-а степен по Рихтер в акваторията на Черно море, непосредствено до Камен бряг. Тогава по крайбрежието бяха паднали тухли и керемиди и хората се бяха изплашили. На второ място се подрежда Маришката сеизмична зона, в която често стават земетресения с магнитуд от 4 по Рихтер. Около десетина за последните 30 г. А през 1928 г., пак там, са регистрирани 2 земетресения с магнитуд около 7 по Рихтер, които са били катастрофални. На повърхността са се образували огромни разкъсвания и ровове с дълбочина до 2 м, чиято дължина е била над 120 км. Представете си какво е било през 1928 г.! Земята се е издигнала на височината на малки къщички. Този пример е влязъл в световните учебници по сеизмология. Защото става дума за едно приповърхностно, много плитко земетресение с огромна сила, довело до промени в релефа. Но понеже са минали повече от 80 години, а и там е низина, затова последствията вече не могат да се видят толкова отчетливо. - И най-активната сеизмична зона е...? - Струмската, особено в района под Благоевград. Именно там през 1904 г. в Крупник се регистрира трус от 7,8 степен по Рихтер. Такова земетресение с десетилетия не е имало и в съседните страни. - Преди две години стартира проект, заедно с министерството на бедствията (което вече не съществува) за сеизмичното райониране на страната, в това число и на София. Какво се случи с него? - Районирането на България приключи преди около половин година и съответните карти, модели и основи за въвеждане по-нататък в правилника за строителството са предадени Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). - И какво издава това ново райониране? - Министерството разполага с тези карти и в момента, доколкото знам, е в процес на договаряне с различните камари, организации и институции на новия строителен правилник. Новото райониране е съобразено и хармонизирано с европейските норми и стандарти. Защото предишното беше от 80-те години. Тъй че очакваме всеки момент този нов правилник да излезе, но вече с изискванията на ЕС. - И все пак какво ви прави впечатление в районирането? Има ли места, където ще се изискват по-солидни сгради или пък с по-специални основи? - Най-общо казано районирането показва какви са изискванията на природата спрямо, така да се каже, базата на строителството. Какви ускорения на земната почва могат да се очакват във всички области на територията на страната. А тези ускорения се съобразяват от строителните инженери, по-точно от проектанти при изграждането на нови съоръжения. - Направи ли ви впечатление разликата в някой район спрямо предишния му план? - Например Централна Северна България, защото след предишното райониране се активира Стражишкото огнище. И въздействията от румънските земетресения също бяха допълнително преоценени. Но промените са в някои детайли, и то по начин, който налага европейската система. - След колко години ще е възможно човек да предвижда земетресения? - По този въпрос се работи много сериозно от 60-70-те години на миналия век, и то най-вече в големите държави, които могат да си позволят да отделят средства. Такива полигони бяха изградени първо в САЩ, те направиха хиляди сеизмични станции (оборудвани с апаратура, която следи всички геофизични показатели, всички възможни изменения на земната повърхност, на релефа, на свойствата на земните недра и др.). И след близо 3 десетилетия активна работа обаче пак е много трудно да се каже кога ще се правят прогнози за земетресения. Реалната прогноза в момента е под 1%! Вижте, усилията в тази насока не престават, но предвиждането на земетресения остава задача на бъдещето. Източник: в. "Труд" |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Първи ноемврийски сняг заваля в Благоевград
09:11 / 11.11.2024
В Симитли спират водата за няколко дни
09:12 / 11.11.2024
15 сантиметра сняг натрупа в Осоговската планина
12:48 / 11.11.2024
Първи залп на оръдията за сняг в Банско за предстоящия зимен сезон
14:44 / 10.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: