©

Режисьорката и дългогодишна преподавателка във ВИТИЗ сподели мисли и спомени за театъра като изкуство и начин на живот. Според нея всеки театър, който уважава себе си, всеки път трябва да има ново лице. В импровизираната си лекция проф. Огнянова неколкократно наблегна на значението на публиката.

"Няма друга по-голяма проверка от зрителя. Негова е присъдата. Той има право на мнение", категорична бе проф. Огнянова и допълни, че изкуството иска съпричастно да му се отдадеш, да общуваш с него. По думите на проф. Юлия Огнянова всяко представление е уникално и в театъра човек не може да скрие себе си. "Изкуството е да превръщаш нравствените проблеми в естетически", категорична бе проф. Огнянова.

Възпитаници на проф. Огнянова, между които и Ставри Карамфилов, й поднесоха своята признателност и благодарност за цялата сърцатост и изкусност, с която години наред неуморно заразява всяко следващо поколение студенти. Карамфилов открои като един от най - ярките си спомени, оформили го като театрал и режисьор, организираните през 80 - те години ежегодни студентски театрални фестивали. Според него благодарение на покровителството на Юлия Огнянова те са се превърнали в "пространства на свобода и обич, които са превърнали участващите в тях тогава млади актьори и режисьори от състезатели - в приятели за цял живот".

С типичното за нея чувство за хумор, самоирония и самооценка, на въпрос "Как е създала първия частен театър "Сириус" в България? , тя отговори с усмивка "Това се дължи на моето лекомислие".

Сред възпитаниците на проф. Онянова, които са черпили от нея житейска мъдрост и театрални умения, са Александър Морфов, Стефан Москов, Велимир Велев, Марий Росен, заплени с бистрия си ум и красноречие.