Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Археолози разкриха един от най-старите градове на Земята | ||||||
| ||||||
През 1854 г. британският служител Джон Джордж Тейлър е изпратен на разкопки в пустинята на Южен Ирак от британския генерален консул в Багдад. Тейлър, агент на Източноиндийската компания и британски вицеконсул в Басра, е натоварен с проучването на отдалечен обект, наречен Тел Абу Шахрейн, където имало поредица от могили, съставени от отломки от човешки селища. В началото Тейлър не е впечатлен. В доклада за разкопките, публикуван през 1855 г., той пише: "Посещението ми тази година в Абу Шахрейн не даде никакви особено важни резултати.“ Той дори се съмнява дали си е струвало да преписва полевите си бележки. Тейлър се надявал да открие нещо впечатляващо: статуи, надписи, доказателства за дворци и храмове. Вместо това, за краткото време, с което разполагал, той открива стени, дренажни системи, каменни платформи и останки от варовикови колони, украсени с мозаечни конуси. В дневника си Тейлър отбеляза, че е намерил статуя на черен гранитен лъв, лежаща на повърхността. Тейлър обаче сигурно е сметнал това за твърде оскъден “улов", за да оправдае втора експедиция. Едва по-късно ще се разкрие как тези неперспективни могили са останки от един от най-старите градове на Земята: Ериду. Преди потопа Ериду е бил основополагащ град в шумерската култура, най-ранната известна цивилизация в света, която процъфтява от около IV до II хилядолетие пр.н.е. на територията на днешен Ирак. Значението на Ериду се доказва от "Списък на шумерските царе“, различни версии на който са написани с клинопис към края на III хилядолетие пр.н.е. Последната част на списъка включва градове с царски династии, които са исторически проверими. Ранната част на списъка е по-легендарна, записвайки първоначалните царски градове, съществували преди "Потопа“ (събитие, което може да отразява регионална катастрофа или може да е свързано с библейската история в Битие). Първият от тези допотопни царски градове бил Ериду: “... След като царството слезе от небето, царството беше в Ериду... В пет града, осем царе. Те управлявали 241 200 години. Тогава потопът заля...“ С огромно символично значение, Ериду е бил дом и на най-големия храм, посветен на Енки, бога на водата и мъдростта, ключово божество от шумерския пантеон. В продължение на векове това светилище е привличало поклонници от цяла Месопотамия към Ериду. Интерес към обекта Въпреки разочарованието на Тейлър, първоначалните му открития събуждат интереса на учените. Макар през десетилетията след посещението му да не са провеждани мащабни разкопки, служители на Британския музей остават заинтригувани от обекта. През 1918 г., точно преди края на Първата световна война, те възлагат на асириолога Реджиналд Кембъл Томпсън да проведе разкопки в обекта. В продължение на един месец Кембъл прави археологически проучвания, използвайки османски военнопленници като работници. На следващата година британският египтолог Хари Р. Х. Хол пристига със задачата да идентифицира монументалните сгради в обекта. Намиране на зикурата Едва през 1946 г. обаче започват първите мащабни разкопки. Ирак получава независимост от Великобритания през 1932 г. и иракското правителство е нетърпеливо да финансира археологически проекти, които биха могли да придадат престиж на техните наративи за изграждане на нация. В края на Втората световна война Департаментът по антики на Ирак възобновява проучванията на Ериду под ръководството на иракския археолог Фуад Сафар, подпомаган от британския археолог Сетън Лойд. Сафар и Лойд се познават добре, тъй като са работили заедно в Тел Укаир, близо до Багдад. Те вярвали, че цялостното проучване на Ериду може да предостави важни данни за най-ранните етапи от месопотамската история, пише nationalgeographic.bg. Поглед към Ериду Те съсредоточават усилията си върху Могила 1, 24-метрова могила, покриваща площ от около 560 на 540 метра. Не след дълго откриват останките на недовършен зикурат или стъпаловидна пирамида, построена в края на III хилядолетие пр.н.е. от владетел на третата династия на Ур, късна, краткотрайна шумерска държава. Но това, което наистина заинтригува Сафар и Лойд, е какво се крие под останките на този зикурат. Пласт след пласт Сафар и Лойд не остават разочаровани. Под останките, датиращи от периода Ур III (XXI век пр.н.е.), имало още археологически пластове (нива на човешка обитаемост). Докато копаят все по-надълбоко, те попадат на пласт, датиращ от периода Урук (4500–3200 г. пр.н.е.). Под това се намирали останки от протоисторическата, предшумерска Обейдска култура (5300–3800 г. пр.н.е.). Те откриват и множество реконструкции на храма на Енки, направени в течение на две хилядолетия, както и други места за поклонение. Италианският историк, специалист по Месопотамия, Марио Ливерани пише, че храмовете в Ериду били "реконструирани и разширявани след всяко срутване, и останките им образували повдигната платформа, върху която били издигани нови храмове“. Тъй като храмът на Енки бил многократно възстановяван на едно и също място, неговата структура еволюирала. Според Ливерани, новите версии на храма ставали все по-големи от средата на IV хилядолетие пр.н.е.: "Тези внушителни сгради... далеч надминават всичко, построено дотогава.“ Тяхната поява бележи преход от поклонение у дома към поклонение на специално изградени места. Успоредно с този процес има доказателства за по-сложни социални йерархии, възникващи в града. Реконструкциите на храма спрели около 3200 г. пр.н.е. Хилядолетие по-късно, с краткото завръщане на шумерската власт под ръководството на Ур III, зикуратът щял да бъде издигнат върху руините на всичко, което е било преди това. Още тайни Въпреки че Ериду бил в упадък, той продължавал да има значение, вероятно като място за поклонение. Разкопките на околните могили предоставят още улики за хронологията. Могила 2 съдържа останки от дворцов комплекс, датиращ от първата половина на III хилядолетие пр.н.е. Могили 3, 4 и 5 съдържат керамика, датираща от II и I век пр.н.е., но няма останки от жилищни сгради. По това време градът е бил слабо населен. Изследванията на Сафар и Лойд най-накрая са публикувани през 1981 г. Въпреки политическата нестабилност в региона, италиански и френски археолози се стремят да възобновят разкопките в Ериду, първия град на най-ранната цивилизация, и да разкрият още тайни. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: