© Стандарт

След като завършва средното си образование в родния град през 1986-а, Александър влиза в казармата - охранява границата ни с Турция и Гърция. После заминава в София да кандидатства, но не психология, а режисура във ВИТИЗ. Това е била мечтата му. Но по това време приемните бройки за тази специалност били само 5. Допълнителното изискване е кандидатите да имат висше образование, което автоматично превръща мечтата му в мисия невъзможна. Въпреки това, той не губи надежда и докато чака изпитите за следващата година, се записва да учи в Техническия университет в София.

"Бях много добър по математика, успешно се представях на изпитите, но разбрах, че това не ме влече", споделя той в интервю по Нова. Само след година се мести в Софийския университет "Свети Климент Охридски", където започва да овладява науката, която ще стане и негова съдба - психологията. В онзи момент тя все още му е безразлична - просто да мине годината, след която отново ще кандидатства в театралната академия. Все още е толкова запален по седмото изкуство, че гледа по 6-7 филма на седмица във филмотечното кино "Дружба".

Промените на 10 ноември 1989-а слагат отпечатък върху живота и на Тодоров. Почти всеки ден с приятели и състуденти Александър не пропуска събитие по улиците на София. "Присъствах на всички митинги от началото на промените. Бяхме постоянно по площадите, почти не учехме", разказва той и си спомня честото спиране на тока, инфлацията и постоянните протести. След година следване и задълбочено навлизане в тайните на психологията, младият интелектуалец печели стипендия. Тя му позволява да продължи образованието си в знаменития Оксфордски университет. През 1995-а Тодоров заминава със семейството си за Албиона. Но там разбира, че животът на емигранта не е никак лек. Парите, които му се полагат като отличник, се оказват недостатъчни за високия стандарт на кралството.
По-късно ще признае, че никога не е бил толкова беден, колкото през тази една година във Великобритания.

Александър обаче не се предава и точно след 12 месеца е вече отвъд Океана и учи магистратура в един от най-авторитетните институти по психология в света - "Ню скуул фор сошъл рисърч" в Ню Йорк. Докато работи по магистратурата си, е приет в Нюйоркския университет и през 2003-а защитава докторантура. Неговата разработка е приета с голям интерес сред научните среди в Голямата ябълка.

Един от най-интересните факти в живота на професор Тодоров е, че като студент кандидатства в Принстънския университет, но не го приемат. Само няколко години по-късно започва там работа като преподавател. Поканен е да ръководи Катедрата по психология. Той и талантливият му екип създават теория за първите впечатления. По време на проведените многобройни експерименти, Тодоров изследва човешки лица и усещанията, които хората изпитват, когато видят някой непознат. "Преценките на база "външност" се правят много бързо и при минимум информация. В лабораторията ми сме представяли примери, при които за хората са достатъчни по-малко от 100 милисекунди (или по-малко от 1/10 от секундата), за да решат дали могат да се доверят на непознат човек, чието лице им е било току-що показано. Няма доказателство, че тези преценки са точни, но не можем да ги избегнем", разказва Александър. Той обаче не е привърженик на твърдението, че първото впечатление никога не лъже: "То може да е много подвеждащо. Ако решението ви е важно, по-добре намерете и друга информация в негова подкрепа. Например, ако решавате дали да наемете някого, препоръките ще ви дадат много по-ценна информация, отколкото вашите първи впечатления."

Според професора тази теория е приложима навсякъде в живота ни, защото хората имат своя преценка и интуиция и влизат в социални контакти непрестанно. Първите публикации за резултатите от изследванията на родния психолог предизвикват сензация в Америка - както сред неговите колеги, така и сред обществото. Нещо повече: теорията му излиза от чисто научната сфера и се прехвърля и на политическата арена. Тя доказва, че хората подсъзнателно, само като видят лицето на кандидата за определен пост, решават дали той е подходящ за него. Тестовете, които сънародникът ни представя на медиите по време на сенаторските избори в САЩ през 2006-а, показват със 70 процента точност как избирателите дават вота си за всеки от кандидатите.

Александър казва, че нашите предпочитания могат да се манипулират лесно в зависимост от ситуацията и контекста. Например, ако видим едно лице, то ще ни даде отговор за начина, по-който ще погледнем следващото. Оказва се, че гледната точка може да бъде много лесно манипулирана. Всъщност професор Тодоров открива силата на първото впечатление, за да я отрече. Когато го питат дали е имал случай, при който е бъркал в първата си преценка, професорът отговаря: "Опитвам се да не разчитам на първите си впечатления. В някои случаи това може да е малко или повече неуместно. Няма значение дали първото ви впечатление е точно или не, ако то се отнася за непознат на улицата, който няма да видите отново. Разбира се, ако се намирате в опасен квартал късно нощем, това променя ситуацията и вашите първи впечатления ще са най-ценната информация. Когато решавам дали да приема студент да работи с мен или да наема управител на моята лаборатория, от голямо значение са техните препоръки, както и документите, доказващи академичната им компетентност. Много изследвания доказват, че интервютата за работа почти не осигуряват полезна информация Защото впечатленията надделяват при решенията."

Ученият от "Принстън" се връща на българска земя всяка година. Със съпругата си го правят главно заради сина им, който вече е на 9. "Искаме да има трайна връзка с родината ни и затова често си идваме", разказва професорът. Впечатленията му от България са както на повечето емигранти. От една страна, се радва колко хубава е станала София, от друга - болно му е колко бавно се променят нещата и особено живота на възрастните хора. След многото години, в които Тодоров живее в Страната на неограничените възможности, той споделя, че никога няма да бъде "напълно американец"."Все още имам дори акцент на английски", казва професорът.

Източник: Стандарт