
ЗАРЕЖДАНЕ...
Царството на вехториите си има цар в Кочериново | ||||||||||||
| ||||||||||||
Ако тръгнете да търсите „ музейната сбирка" лесно ще я намерите, на излизане от Кочериново посока Рилския манастир веднага погледът ви ще се спре на наредени по покрива на АПК-то ретро автомобили доскоро движели се по пътищата на страната ни. Провокирани от любопитството след, като влезете в двора веднага първото нещо, което може човек да си помисли е, тук властва единствено хаосът. Обикновено гостите ги посреща Валентин Балабанов, едър мъж с игрива усмивка и тънко чувство за хумор. За него обче всичко е подредено и ако го попиташ за някоя вещ къде се намира той веднага ти казва и посочва. Изрежда ти техническите данни, характеристики, ако е някаква машинария от кого и как я е закупил или придобил. От дете има интерес към старите вещи, а в семейството му има доста историци по образование. Израства в Бабинската махала на град Рила, където има много етнографски къщи, като в Етъра и той се прехласвал по самобитния архитектурен стил. Не се захваща с историята, работи дълги години в сферата на туризма и неговото бюро „Орбита". За Били всяка „вехтория" е имала свой живот и история, като хората, а сега при него "ползва заслужена пенсия и отдих". Всички те са му еднакво ценни, нормално е да има и любими, но не иска да каже кои са. Това го пази, като малка тайна за себе си. Не продава нищо от сбирката си, защото след време може да установи, че това именно е бил неговият любим експонат. Валентин Балабанов събира всичко, което след години няма да има къде да се види. И сега в момента много от „експонатите" вече не присъстват в ежедневието ни, а някои от
Мечтата му е да направи музей, а вещите тематично да бъдат подредени. Вече е започнал изграждането на рафтове и скелета, за старите телевизори и радиоапарати. Проблем са дрехите и носиите затворени в сандъци, защото често те са нападани от молци и мишки. Но е сигурен, че ще намери решението и за тях. Не всичко събрано ще бъде изложено в музея, пред
Сбирката се радва на огромен интерес от страна на чужденците. Няма някои да е тръгнал за Рилския манастир и да не се отбил да разгледа „хаоса" на Били. Идвали са и специално само с тази цел да, видят експонатите и да разговарят със собственика. Прави му впечатление, че чужденците задължително искат разрешение да снимат и питат какво дължат за това, а нашенецът си го кара, както един популярен герой на АлекоКонстантинов. Голяма еуфория предизвиква у всеки един гражданин на Европа, че може да види вехтория от своята страна, дали мотор, кола или друга вещ, въудошевлението е голямо. След, което следва задължителната снимка с експоната. Германците направо застават мирно пред мини "БМВ"-то от 1957 години, което е двуместно и за да се качите трябва да вдигнете капака на мотора му. Валентин Балабанов си спомня за един холандец как е искал да купи десет от делвите му и да ги постави в своята голяма градина. Тогава е можел да им вземе много добра цена, но не го е сторил и не съжалява затов
" Вехториите" на Били се радват и на голям журналистически интерес. Освен родните медии, представители на чуждестранни вестници и списания също са посещавали бившето АПК. Една от последните визити е била на географското списание „National Geographic". Подържа връзка с почти всички европейски журналисти, които са го посетили, чрез електронна поща или телефонна връзка. Като обратна кореспонденция са му изпратили снимки, дискове, материали. Всеки един то тях след, като му е дал дума за някакъв дребен подарък го е изпращал. С усмивка споделя, че досега нито един български журналист, след, като му е обещал нещо не се върнал да му го донесе. Освен от пишещата гилдия идват и много „кинаджии", както ги нарича Били. Искат различни коли или вещи да ги снимат във филми или видоеклипове на поп и чалга изпълнители. Една от гордостите на Били са близо 25 000 тома книги, почти всичките са подарени. Често идват литератори, писатели, библиотекари и уредници от различни музеи и се интересуват от това книжно богатство с цел да закупят някой том. Но и тук важи желязното правило,че нищо не се продава. Голям проблем е съхраняването на томовете литература, сега те са подредени в куфари един върху друг, но съществува реална опасност различни температурни разлики и тук- там промъкващата се влага да ги съсипят. За тяхното опазване вехтошарят ще търси съдействие на експерти от библиотечните фондове, да изкажат експертно мнение относно начина на опазването им. Част от чара на мястото е една стаичка , която родните бизнесмени наричт офис, а за Били това е неговата „гримьорна". Когато не е сред своите експонати той прекарва част времето си в нея. Тук също в умален вид властва хаосът. Книги, избелели фотографии на знайни и незнайни хора, картини, икони, шевна машина, ютия с въглища, радио от 1920 година, изобщо цял панаир. Веднага се набиват в очите закачените по стената колоритни соцтабели, като „ Клозет", „Женска баня", „Водата източена". Ароматното кафе с, което домакинът щедро черпи е направено в джезве само то знаещо годините си, но всичко това придава непоправима романтика на срещата с вехтошаря. „Гримьорната" е и място за срещи и сладки раздумки с познати, интересни гости и чужденци. На въпроса защо я нарича така, Били отговаря, че тук някои негови приятели „така се гримират, че и на другия ден още им личи", лукаво се подсмихва чудакът. Валентин Балабанов не приема хобито си, като сериозно бизнес начинание. Инвестирал е някакви средства, и както казва: „Намирам се по средата на пътя, нито е да спреш, нито е да го разпродадеш, нито да го подариш, дано скоро с Божията помощ се реализира мечтата ми за музей". Така част от предметите ще могат вече да бъдат реставрирани, а други рециклирани. Колкото по-стари стават „боклуците", ако имат някаква стойност, като артефакти, толкова по-голяма ще става тя надява се Били. Източник: Иван Димитров |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg