Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Честит празник, София! Честит празник, софиянци! | ||||||
| ||||||
СОФИЯ ИМА ХИЛЯДОЛЕТНА ИСТОРИЯ Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната Централна минерална баня – са от бронзовата епоха (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия, много от останките са унищожени, а други вероятно остават скрити под големи съвременни сгради. Във всички случаи археологичните изследвания показват непрекъснато обитаване на селището през следващата желязна епоха и през Античността. Първото писмено свидетелство за града е от II век пр. Хр., когато той е главен град на един от тракийските народи. Той се превръща в един от главните опорни центрове на Римската империя на Балканите и през IV век служи за временна резиденция на няколко императори. Градът запазва значението си и през Средновековието, а след XV век преживява нов разцвет, като една от главните логистични бази в тила на Османската империя при нейните военни кампании в Централна Европа. София има голямо значение по време на Османската империя, особено през XVI и XVII век, когато се разраства и става богат град. С военното отслабване на Империята от края на XVII век София също запада и през следващите две столетия населението му намалява а много сгради са занемарени или изоставени. Преди Освобождението София е един малък град, с кални улици и много локви. КОГА СТАВА СТОЛИЦА Градът е избран за столица на България с решение на Учредителното събрание на 3 април 1879 г. За няколко десетилетия градът придобива своя европейски облик. Строят се емблематичните сгради като Народния театър, Халите, Военното министерство, Централната банка. Голяма част от тези сгради са унищожени по време на бомбардировките по време на Втората световна война. И също така след това, когато се строи големия комплекс от административни сгради - Партийния дом и Министерски съвет - там се събарят много къщи, както и магазини. Днешният бул. "Дондуков" е бил търговската част на София. Цяла една улица, наричана "Търговска" изчезва и остава да живее само в спомените на софиянци. Тя е свързвала площад “Бански" с конака на бейлербея (по-късно Двореца). Улица "Търговска" обаче е разрушена напълно по време на бомбардировките през Втората световна война. В началото на 50-те години попада в рамките в градоустройствения план на новия централен площад “Ларгото". Така и изчезва завинаги. Емблематичните жълти павета са поръчани и направени в Унгария.Днес София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, централните сгради на Българска национална телевизия, Българско национално радио, Българска телеграфна агенция, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време. ДЕВИЗЪТ НА СОФИЯ Девизът на столицата е "Расте, но не старѣе“. Той е изписан през 1911 година на герба на София, създаден през 1900 г., а през 1928 г. е украсен с лаврови клонки от двете страни. На герба са изобразени символите на столицата: древногръцката богиня на съдбата Тюхе – покровителка на градовете, като образът е взет от антична монета, планината Витоша, църквата "Света София“, златен балдахин с Аполон - лечителя. Сред тях в центъра има златен лъв на червен щит (герба на България), а отгоре – крепостна корона с 3 кули. ПРАЗНИКЪТ Празникът на града е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 година. Император Константин Велики дори искал да премести столицата си от Рим в Древна Сердика и често казвал "Сердика е моят Рим“. ГРАД СОФИЯ И НЕГОВИТЕ ИМЕНА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ През различните периоди София е била наричана по различен начин. Няколко века преди Христа – в периода VII-VI век пр. н.е. възниква селището Сердонополис, което в превод от гръцки език означава "град на сердите“. Смята се, че племето сарди или серди са населявали тези земи и затова често наричали града просто Сардика или Сердика. Така останало до завладяването на Софийската област от римския пълководец Луциниус Красус, покорил цялата Тракийска област. След време градът попада в границите на Римската империя и при управлението на Марк Улпий Траян (98-117 г.) процъфтява. Няколко века по-късно на това място се заселват славяни в следствие на Великото преселение на народите. Тогава името Сердика получава добавката Улпия, която била слагана на почти всички по-хубави и добре развиващи се места по онова време. Така наричат София през цялото римско владичество на Балканския полуостров. Съществувало е заедно с Улпия Сердика. Става въпрос за названието Триадица, което се използвало през Средновековието и било дадено на селището от византийския император Юстиниан Велики. Свидетелства за това има в различни документи. Градът попада в територията на България още през 809 г., когато хан Крум минава оттук на път към Одрин и Цариград. За съжаление, тогава селището е опожарено, но скоро е възстановено. Не след дълго при хан Омуртаг получава и своето българско име – Средец, защото се намира в средата на държавата. След възстановяването на българската държава градът отново започва да процъфтява. Постепенно става и значим средновековен духовен център за православието. Именно по това време се появява и новото име – София, което за първи път е споменато през 1376 г. в документ на Дубровник, а в български източници е отбелязано през 1382 г. - в златопечатната грамота на цар Иван Шишман, с която той дава привилегии на Драгалевския манастир "Св. Богородица Витошка". Дълги години обаче се използват и двете имена – София и Средец. Градът започва да се нарича със сегашното си име през последните години на XIV век. Причината е базиликата "Света София", която се издига на възвишение край него. СТОЛИЦАТА СОФИЯ Е ВИНАГИ ПЪРВА Първата електрическа крушка в София светва в Градската градина, през 1879 година, когато паркът е официално осветен за тържественото пристигане на княз Батенберг. Като резултат 1/3 от първия бюджет на столицата отива изцяло за осветление. Първият автомобил в България е внесен през 1896 година от мъж с чешки произход. Чехът се казва Август Шедеви, а колата пристигнала на гара София на Великден. Возилото потеглило след кратка подготовка и преминало през Шарения мост (Лъвов мост), площад "Света Неделя" и се отправило към бул. "Витоша". Трамваи в София се движат от 1 януари 1901 г. И това е единственият български град, в който се движат трамваи. Софийското метро е единственото метро в България. Въведено е в експлоатация на 28 януари 1998 г. ЕМБЛЕМАТИЧНИТЕ СГРАДИ В ГРАДА "Свети Александър Невски“ е православен храм-паметник в град София. Разположен е на площад със същото име. Църквата е проектирана и изградена в периода 1882 – 1912 година и през 1955 година е обявена за паметник на културата с национално значение. Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев, италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев. Издигнат е на най-високото място по онова време в София – 552 m н.в. Три дни продължават тържествата по освещаването на храма – от 12 до 14 септември 1924 г. С площта си от 3170 m² при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров. Най-старата запазена сграда в София се намира във вътрешния двор на Президентството. Това е ротондата "Св. Георги", която е била в сърцето на древния Константинов квартал. В неговите рамки се е намирал дворецът на римския император Константин Велики и жилищата на знатните му поданици. Боянската църква "Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква (придворен параклис, по-късно манастир) в софийския квартал "Бояна", намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Първата сграда, в източната част на съвременния комплекс, е църква, строена два етапа в периода X-XII век. Драгалевският манастир е построен през 1345 г. Основан е от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (т.е. подчинен пряко на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник и владика. Тези най-стари сведения за манастира са записани във "Витошката златопечатна грамота“ на цар Иван Шишман, дадена на манастира. Той става прочута обител, с основание е наричан "Царски манастир“ и макар да не е лавра (централен), е най-издигнатият сред 14-те манастира, образуващи прочутата Софийска Света гора. Преди построяването на "Лъвов мост" на това място е бил построен тъй нареченият "Шарен мост". Изпълнението на проекта се случва през 1889-1890 г. от фирмата "Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. За съжаление от целия комплекс е построен само мостът. Лъвовете символизират четирима герои, които са обесени преди Освобождението от турците именно на това място. Мостът е украсен с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Софийският университет "Свети Климент Охридски“ е най-старото и най-голямо висше училище в България. Университетът е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс. Орлов мост е построен през 1891 година, две години след построяването на Лъвов мост. По това време главен архитект на София е Антонин (Вацлав) Колар. Той, заедно с Вацлав Прошек, проектира и изгражда двата моста. Орлов мост е построен като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати затворниците от Диарбекир, надигали глас против османското владичеството. Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий“ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България. Академията е основана като Българско книжовно дружество (съкр. БКД) в град Браила, Румъния през 1869 г. Заедно с Екзархията, БКД е първата българска институция и предхожда създаването на Третата българска държава с 9 години. БКД премества седалището си в София през 1878 година. Една от най-красивите сгради в София е тази на Народния театър "Иван Вазов". Със заповед от 14 юли 1903 г. министър д-р Ив. Д. Шишманов назначава комисия начело с г-н Илия Миларов, която да подготви предложение за постройка на сграда за Народния театър в София. Народното събрание взима решение и с Указ на княз Фердинанд I се отчуждава терен на мястото на бившия дъсчен театър "Основа“, където през юни 1904 г. започва строежът на сградата по проект на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. Живописното оформление на тавана и стените в зрителната зала, която разполага с 848 места, е възложено на известния виенски художник Рудолф Фукс. Народният театър отваря врати на 3 януари 1907 г. със специално представление. Катедрален храм "Св. Неделя“ е разположен на едноименния столичен площад. Църквата е издигната върху известният с извора си в миналото площад Куручешме. Храмът става особено известен с атентата през 1925 г. На 16 април, докато върви опелото на генерал Константин Георгиев, в църквата избухва взрив. Храмът е разрушен, умират 193 души, 500 са ранените. Този акт е определен като най-жестокият терористичен акт в българската история. Храмът се изгражда наново в периода 1927 – 1933 г. Иконостасът, който оцелява, е върнат на място. Централните софийски хали или за кратко Халите са търговски комплекс в центъра на София разположени на бул. "Мария Луиза“ до пресечката с ул. "Екзарх Йосиф“. Халите са един от най-старите търговски комплекси. Строителството на сградата, която се простира на повече от 3200 м², започва през 1909 г., след като проектът на архитект Наум Торбов е избран през 1907 г., и отнема две години. Централната минерална баня е емблематична сграда в центъра на София. Тя е паметник на културата с национално значение. Построена е по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов през 1913 година на мястото на съществувала дотогава турска баня, която е разрушена. Централната жп гара София (в миналото Гара София), наричана в София понякога само Централна гара, е основната пътническа железопътна гара в София и най-голямата железопътна гара в България. Намира се на около 1 км на север от Лъвов мост на бул. "Княгиня Мария Луиза“. Непосредствено до нея на изток е разположена и Централна автогара София. Съдебната палата е замислена още в края на XIX век и за нея е проведен международен конкурс, спечелен от българския архитект Никола Лазаров, но кризисните военни и следвоенни времена отлагат изпълнението на проекта. През 1928 г. последният е преработен от архитект Пенчо Койчев. Сградата е построена през периода 1929 – 1940 г. със застроена площ от 8400 m². При завършването си е притежавала 640 помещения, 24 заседателни зали, 3 хола и 8 вътрешни двора. Националният дворец на културата, съкратено НДК (с наименование до 1990 г.: Народен дворец на културата "Людмила Живкова“), е национален културен център в София за конференции, изложби и специални събития, най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Строежът на НДК е част от инициативите през 1981 г. за отбелязване на 1300 години от създаването на Първата българска държава. Площад "Независимост“, наричан неофициално Ларго, се намира в центъра на София. Някои от най-важните държавни сгради на страната са разположени край площада, поради което е използван за официални протоколни церемонии и за други публични изяви, включително за граждански протести. КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ КВАРТАЛ? Най-големият квартал в столицата в днешно време е жилищният комплекс "Люлин". Името на квартала идва от едноимеменната планина Люлин. По официални данни от 2001 година, жителите му са 121 234 и това го прави най-големият столичен квартал. Разположен е в северозападната част на града. СОФИЯ И ПЛАНИНАТА ВИТОША Планината се е превърнала в един от символите на българската столица. С такова природно богатство могат да се похвалят малко градове в света. Природен парк "Витоша“ е само на 8 км от центъра на София. София е единствената столица в света, разположена в подножието на планина с връх над 2000 м (Черни връх, 2286 м). Най-дългата пещера в България се намира във Витоша – пещера "Духлата“, наричана още "Боснешката пещера“, е с дължина 17 600 метра. СОФИЯ Е БОГАТА НА МИНЕРАЛНИ ВОДИ Начало на модерно водоснабдяване било поставено след 1885 година, когато бил направен резевоар и положен 37 км водопровод от чугунени тръби. През 1907 година била каптирана витошката вода, а през 1924-1934 година бил построен рилският водопровод. Столицата е богата на минерални води. Първите селища тук са възникнали и са се развивали благодарение на минералните извори. Софийските минерални извори са 49 с температура от 30 до 90 градуса. ГЕРБЪТ София се сдобива със свой собствен герб едва през 1900 година по повод участието си във Всемирното изложение в Париж. Това се случва след специално разпореждане на княз Фердинанд. Въпреки че чл. 58 от Търновската конституция забранява съществуването на каквито и да било гербове и отличия, Общинският съвет на столицата решава да се направи герб. |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 1 | ||
| |||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Тържествено откриват новата учебна година в Югозападния университет
09:41 / 17.09.2024
В Кочериново стягат юбилей
10:37 / 17.09.2024
Пожар избухна край благоевградско село
19:01 / 18.09.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: