Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Експерт: Намираме се в етап, в който излизаме от Ел Ниня и влизаме в Ел Ниньо | ||||||
| ||||||
Запрашеността на въздуха в България е сред най-високите в Европа. Това показват данните на световен доклад за качеството на въздуха, публикуван този вторник. Замърсяването се оценява като средно, като най-високите нива се проследяват в столицата София, а най-ниските от големите градове – в Русе. Обаче новината от днес – Съдът на Европейския съюз отхвърли санкционирането на България за качеството на въздуха. Според генералния адвокат по делото ресурсите от санкциите могат да бъдат инвестирани в подобряване на качеството на въздуха. Та така, темата ще коментираме с Георги Стефанов – експерт "Климат и енергетика“. Здравейте. Здравейте, благодаря за поканата. Г-н Стефанов, как гледате вие на ситуацията, в която се намираме, и съответно как приемате отхвърлянето на санкциите за страната ни? Първо, цялата тази поредица е поредното доказателство, че ние имаме един дългогодишен проблем, по който нямаме политическата воля за трайно решение. Защо политическата воля тук е много важно да кажем – защото в крайна сметка качеството на атмосферния въздух преди всичко рефлектира върху човешкия живот. И ще дам един сравнителен пример. Преждевременната смъртност от замърсения въздух в България убива между 15 и 20 пъти повече хора на година, отколкото катастрофите по пътищата. Сега всички ние гледаме телевизия и виждаме, че всеки ден има ПТП инциденти, мултиплицирани по всички канали за масово осведомяване, но никой не говори за това, че имаме 10 или 15 пъти по-висока смъртност от замърсения въздух. И това е парадоксът, защото всъщност ние адресираме един проблем, който е видим – за смачкани ламарини и човешки животи, но не адресираме друг проблем, който също е видим – за замърсяването на въздуха. И да, той е видим в големите градове, в индустриалните територии, но също така и в малките населени места. И тук влизат вече актуалните здравни данни, последиците. Вече включително и от България от няколко години имаме активно включване на здравното съсловие, на лекарите, които констатират, че всъщност финансовите разходи за здравната система са много високи и че превенцията за лечението на последиците, най-общо казано свързани с долните дихателни пътища болести, астма и прочие, струват много скъпо на българското общество. Когато добавим и фактори като временна нетрудоспособност, всъщност се оказва, че ние не само не адресираме големия проблем, водещ до преждевременна смъртност – през различните години данните на Световната здравна организация или на Европейската агенция по околна среда варират между 12 до 18 хиляди души преждевременна смъртност, т.е. прикривайки един такъв силно сериозен проблем, в България от време на време темата става явна, когато влизаме в такива параметри. Тук е моментът да кажа, че замърсяването на въздуха може да се измерва и от земята, но също така може да се измерва и от атмосферата, може да се измерва включително и от Космоса, от сателитите. И в крайна сметка, когато ние имаме три различни системи, които доказват един проблем, трябва да видим и желанието за преодоляването на този проблем. И ще позволите само да превключа с отговора на този въпрос с констатацията на Съда. Да, днес беше това, да. Тази наказателна процедура, това решение е всъщност случай от началото на присъединяването на България към Европейския съюз преди 15 години. В който е имало доказана констатация на замърсен въздух и последица от действия от страна на органите и властите през този период, в началото преди 15 години, което Европейската комисия е оспорила, и Съдът в крайна сметка, след тези 15 години разглеждане на този случай – само да си представите колко много време… През това време ние всички виждаме, че имаме проблеми със замърсяването на въздуха. Малко, много, 10 000, 18 000 починали… В София, извън София – няма значение. Но не виждаме, единственото, което не виждаме, освен констатацията на глобално ниво и на европейско ниво, е трайно желание за преодоляване на този проблем. Ето това е тъжната констатация за мен и изводът и наученият урок, защото Съдът казва: Да, може би, ако глобим България, тя ще стане малко по-амбициозна, но дайте да не я глобяваме, защото там всеки лев означава един човешки живот спасен. Така го гледат малко, като милостиня, ако мога да кажа истината в ефир. И трагичната ситуация е, че всъщност, ако погледнем измервателните станции, ние стигаме до един проблем, в който имаме едни горещи зони, горещи градове тук, но знаем, че в едни други зони, където няма измервателни станции, също имаме проблем и така, тихомълком си казваме: да не ставаме измервателни станции на други места, защото той, проблемът, ще се увеличи, вместо да се намали, а дайте сега ще купим едни 15 или 20 нови трамвая и тук ще отчетем някакъв резултат и напредък, и така ще ни се размине. Когато всъщност обаче виждаме, че хората стават по-болни, разходите за здравеопазване се увеличават и не преодоляваме проблема, и продължаваме да влизаме в глобалните негативни класации, но също и европейски, всъщност осъзнаваме, че проблемът вече липсата на желание и воля на управляващите, без значение – за тези 15 години са се сменили много власти, много правителства и много лидери. Така че ние трябва да кажем това вече не се ли превръща малко като геноцид на българското население, защото пак казвам, 10, 15 до 18 пъти по-висока смъртност, отколкото жертвите от катастрофите по пътищата. Смятате ли, че наистина можем да си вземем поука и да инвестираме в подобряването на качеството на атмосферния въздух, като ни поощриха така? Само ще кажа, че това е едно техническо, административно решение, което всъщност обуславя, че процедурата от страна на Европейската комисия по доказването на фактологията не е достатъчно добре констатирана. И това са може би образно да кажа допустими процедури, в които се управлява процеса – хем да има оказване на влияние и натиск, хем той да не е твърде прекомерен, твърде силен. Да не избодем очи, вместо да изпишем вежди, както е хубавата българска поговорка. И в този смисъл, ние виждаме, че през различните доклади, примерно Доклада за напредъка на България по Европейския семестър – това са целите на Европейския съюз, или по финансовите инструменти – морковът и тоягата. Европейската комисия констатира, че има проблеми и казва: Ще ви помогнем, ще ви дадем пари. Това е подходът на Европейския съюз – чрез партньорство, чрез диалог, чрез помощ, не чрез натиск. И в крайна сметка, когато всъщност дава пари, очаква от българското правителство, че ще направим проблема обективен, сериозен, признат и първостепенен и ще започнем да харчим тези средства по действия и мерки, които водят до реални резултати. И тук всъщност се къса връзката и повдигаме въпроса. Повечето от нашите предложения и мерки са т.нар. палиативни мерки, мерки, които само водят до леко замазване на ситуацията, но не до трайно решаване на проблема. И ще дам примера в София – имаме 30 чудесни нови трамвая. Супер! Решава ли ни проблема това? Нископодови трамваи. Страхотно, супер модерен транспорт! Решава ли ни проблема това в София? Ами не. Подпомага ли го? Да. Признава ли се? Да. Адресираме ли ги обаче слона, големия розов слон в стаята с чистотата на въздуха? Не. Ето ви друг проблем – нискоемисионните зони. София – европейска столица, 15-та по големина, голям град, среден стандарт за Европа и т.н., нещо, което се признава от всички, но в същото време ние от дълги години не желаем да управляваме проблеми. Аз ще дам пример от квартала, в който живея, в края на града. Настоящият ни кмет от 15 години трябваше да направи една 300-метрова асфалтова отсечка, за да може големият камион да влиза при ромите, вместо те да горят отпадъците, просто да им сложи един голям контейнер, защото камион там не може да влезе и те ги палят всеки ден. Всеки ден има залпово замърсяване, черен пушек. Стотици медии са идвали, снимали са, телевизии, аз съм ги водил. Проблемът е от 2007 г., обещанието е от 2007 г. 300 метра асфалт и един контейнер – това е общинска политика. И подобно нещо се случва във всички квартали. Това е политика за сметосъбиране и местни данъци и такси, тя не е държавна политика. И тогава става ясно, че ние можем да положим усилия за 30 трамвая и това ще донесе, но всъщност големият черен пушек, който пуши всеки втори ден от 15 години и той е ясен, не сме го разрешили. И по същия начин са скъпите квартали. Отидете в любимата на софиянци "Банкя“ и ще видите, че там вечер не се диша навън. Г-н Стефанов, със сигурност можем да кажем обаче и добри практики, които вие знаете и могат да бъдат приложени. Разбира се, да. Извинявайте за вратичката. Списъкът с добрите примери и решения, който може да бъде приложен у нас, наистина е широк. Може би Полша не е един лош вариант. Полша, която е гъстонаселена държава, със сериозни проблеми на въздуха, сходен релеф, икономика и прочие – там видяхме как местните власти преди вече седем-осем години започнаха да ограничават основните фактори, които замърсяват въздуха. Нека да ги кажем кои са те. Зимата са основно твърдите горива, въглища и дърва, а целогодишно са транспортът. Така. И когато разтеглим замърсяването – едното е сезонно и концентрирано, транспортът всъщност се явява един основен замърсител, включително и през лятото. И тук трябва изключително много и активно да се работи с населението по информационни и убеждаващи кампании, защото не е лесно да смениш навиците на хората. Той цял живот се е топлил на дърва и изведнъж да премине на нещо друго. Защо? И затова всъщност моделът е информация, морков и тояга, в тази последователност. И ако ние спазваме тази логика да информираме хората, защото ако ти разбереш, че си си загубил възрастния родител от рак на белите дробове и той е можел да живее, и тези 10-18 хиляди души на година средно ги обвържем с този проблем, и политиците ще се ангажират повече, и хората ще адресират проблема повече и ще искат да променят нещата. И в този смисъл, трябва само да променим най-крутите неща. Давам една статистика. В София 10% от старите коли, от автопарка води до 80% от замърсяването. Не, няма да се справим с трафика, но ще се справим с 80% от замърсяването, ако ние ограничим тези коли. Да, знаем, че има такова решение в центъра да бъдат ограничени тези стари коли, една наредба. Точно така. Една наредба, която малко прилича по-скоро на палиативна мярка, защото това ще го правим в бъдеще, когато дойде новата власт, ама ограничение, което няма да важи за всички. И най-вече трябва да си зададем въпроса обхваща ли тази мярка тези 10% от най-замърсяващите коли? Вероятно част от тях е отговорът, но по-голямата част – не. И ето, ние пак не търсим устойчиво решение да преодолеем предизвикателството със замърсения въздух, за да имаме видимо подобряване на замърсяването на въздуха. Това е нещото, което се търси в уравнението като отговор. И същото нещо, друга добра мярка има за смяна на горивната база, но сменяме, тук, в селата около София. Всяка смяна е добре дошла, капка в морето е, но помага… Говорите за дизеловите… Не, говоря вече за смяната на държавата и на въглищата с пелети и с климатици. Да, да. Но всъщност това нещо не трябва да бъде в контекста само на субсидия, а трябва отново да бъде масово приложено и да бъде… тези, които не могат да си го позволят, да бъдат подпомогнати. Но ти, ако имаш къща за 2 милиона или за 1 милион, няма проблем да сложиш климатик за 20 000 лева и да не гориш въглища. Тогава трябва да има различни мерки за различните хора и стимули. И по този начин всъщност ние може да доведем до видимо подобряване. Това е примерът от Полша, там така се работи. На тези, които имат нужда, помагаме, информираме всички, ангажираме децата, защото децата всъщност са тези, които страдат най-много от този проблем – никой не иска да увреди децата. И в крайна сметка нещата се получиха. Полша, която е силно въглищно зависима страна, видяхме градове като Краков, които са от размера на Пловдив и на София, успяха за три-четири години да се справят с този проблем видимо, осезаемо, да махнат колите. Извинявайте, в България едно нещо не сме направили и това е един от основните базови принципи в сферата на околната среда – замърсителят плаща, защото той е принцип, на който се крепи и правото, и отговорността, и начина да санкционираш. И ние трябва да въведем и този инструмент за санкционираме замърсителя и органът да проследява. В София се извършват много строежи и тези строежи – ето, до нас започна преди две седмици строеж, строежът не си мие гумите и сега е кал, ама след един месец, като стане сухо, ще стане прах. Защо? Къде е контролният орган, защо се допуска това нещо? И това се случва във всеки един квартал – беден, богат, краен, централен, няма значение. Така е, да, да. И ето тук е контролът и да въведем "Замърсителят плаща“. Ние не сме го въвели. През Плана за възстановяване България за първи път обеща, че от 2024 г. на ниво фиск, т.е. бюджета, ще въведем този принцип базово в цялата икономика, за да може – основно ще адресираме транспорта, защото ние не го казахме тук, но да го споделя накрая – транспортът в България е секторът, който расте като замърсяване, а всички останали сектори намаляват като замърсяване. И само след няколко години по различни сценарии и модели, от 2026 до 2032 г. транспортът всъщност ще се превърне в основния проблем в България – и за замърсяване на въздуха, и за растеж на емисии и парникови газове, и за климатични промени, и за икономика, и за задръстване, и за всички останали проблеми, загуби, пропуснати ползи и прочие. Т.е. ние отсега знаем, че това се превръща в голям проблем. Обещали сме на Комисията, че ще вкараме "Замърсителят плаща“, но всички останали аспекти на транспорта остават слабо адресирани, някъде в бъдещето ще ги мислим като дойдат. Какви са вашите прогнози за климата в България, как той ще се промени и за какви промени може да се готвим? Благодаря за въпроса. Темата е изключително важна, защото ние сме една държава в регион на планетата, който страда основно от засушаване. Зимата стана буквално дефицит, особено за малките деца – аз имам две деца, на 6 и на 12 години. Влизаме в етап в момента, в който излизаме от Ел Ниня – това е глобалното течение, и влизаме в Ел Ниньо. Ел Ниня е студеният цикъл, а сега предстои да влезем в топлия. Само че тук в последните три години в Ел Ниня ние бяхме в едни екстремни суши и горещини. Само да си спомним миналата година, пресъхна Европа, топлинни рекорди по цялата планета. И сега си представете, ако това е бил студеният период, какво ще ни очаква през следващите година и половина до три топъл период. Излезе една научна публикация на НАСА на 9 март, миналата седмица, която прави тази констатация, защото сменят се теченията в момента, това се констатира от спътниците – това е стандартен цикъл, но прогнозата на НАСА е, че втората половина на 2023 г. всъщност ще видим критично затопляне по цялата планета, са доста стряскащи. Критично затопляне по цялата планета? Да, защото Ел Ниньо това води, още в момента на влизането, и най-вероятно догодина дори ще е още по-лошо. Ама ето, ние виждаме и в България тази година каква зима имаме изобщо. Което – да, ние счупихме няколко рекорда – най-топлият януари, най-топлият ден. Да. Но тези рекорди – аз професионално се занимавам с темата за климатичните промени от 2007 г., мога да ви кажа, че преди се чупеха на всеки две години, а сега се чупят на всеки шест месеца глобални и европейски рекорди и всъщност това е само един сигнал, че режимът на необходимост от спешни мерки на глобално ниво.Тук вече е много ключово да кажем, че не може само една държава - малка, голяма, океанска, европейска, няма значение. Ние трябва да търсим ускорено внедряване на решенията, които водят до намаляване на емисиите парникови газове. Въглищата са вече история, която остава в миналото, целият свят минимизира, дори войната в Украйна доведе само за моментно стабилизиране, но трайно намаляване. И в момента на дневен ред седи използването на изкопаемия газ, природния газ, познат у нас – СН4, това е метанът, тъй като той е 28 пъти по-силен парников газ. Периодът му за абсорбиране от атмосферата е по-кратък, но със своя по-висок капацитет на топлинно въздействие той въздейства като ускорител на климатичните промени. За съжаление, емисиите на метан в атмосферата са се увеличили изключително много, не само заради глобалния добив и консумация, но също и заради разтапящите се вечно замръзнали земи и почви над 60-ия паралел – говорим за Сибир, за Канада и Аляска, които отделят… те са били милиони години замръзнали, но не са се замразили до почви. Там има много органика, която отделя метан, и всичко това вече го наблюдаваме от спътника. За разлика отпреди 20 години, в момента имаме целия набор от инструментално наблюдение от Космоса и ние виждаме, като погледнем от космическата програма на Европейския съюз – програма "Коперник“, виждаме в България, че емисиите от метан идват от старото сметище в Суходол, малко от газопреносната мрежа, от населените места, точковите източници се виждат. Миналата година Европейската комисия прие март месец нова метанова стратегия за редуцирането на метана. Казвам, че метанът са новите въглища, защото той наистина действа като ускорител на покачването на температурата. Това е като да налеем масло в огъня. Масло в огъня. Абсолютно. И ето тези проблеми вълнуват цялата планета. Така е, да. И всички лидери, бизнеси и прочие, финансови инструменти, Брюксел – категорично, но не вълнуват България, защото ние януари месец взимахме парадоксални решения да горим въглища още 20 години под натиска на синдикатите, което е меко казано безумно, защото европейските и глобалните синдикати са едни от основните двигатели на подкрепата за спешни мерки за климатичните промени, докато българските синдикати обратното правят. Но да кажем, че това се дължи на някои техни вътрешни фактори и скоро ще се променят нещата. И в тази връзка, промените в климата в България се виждат на всички нива. Аз съм чирак пчелар, както обичам да казвам. Пчелар? Чирак, да, помагам повече и питам, отколкото разбирам, но в нашето семейство бащата на моята съпруга всъщност е пчелар от 50 години и всеки един пчелар, който има дългогодишен опит, той може да види тези промени. О, да, разбира се, да. Как валежите са в различни периоди. Ние вадим едни… Това се отразява и на меда, на качеството, на продукцията. Това се отразява и на земеделието, и на видовете, и на горите. Да. Пожарите. За България имаме един основен риск – намалели са, по данни на БАН, приблизително с около 42 до 48% годишните валежи през последните години. България, ако извадим река Дунав, която ние не ползваме, от осмо минава на 28-мо място във всички държави в Европа, не в Европейския съюз, а в Европа по баланс, по ресурс на водите. И когато ние имаме такова сериозно намаляване на водите, всъщност това е една ранна аларма, че такива кризи, каквито имахме в Перник – кризи за вода за питейни нужди, за индустрия, за земеделие, не само че вече се случват, но ще станат много масови и сериозни, което е един проблем, който ние не сме подготвени да адресираме по правилния начин. И ще се редуват такива наводнения, каквито видяхме в Карловско със суши, които ще водят до критично състояние на инфраструктура и земеделие, и екосистеми, и човешки трагедии. И двете крайности. Ако погледнем финансови статистики на Европа и това е всъщност много силен двигател на промяната, че щетите са се увеличили многократно, близо три пъти, три пъти и половина. Включително и за България. Преди 15 години бяха приблизително около 1 милиард, сега са около 4 милиарда поисканите щети за възстановяване, които бюджетът просто не може да ги позволи. И ето това бездействие в крайна сметка ни води до много сериозни разходи за бюджета, за икономиката, пропуснати ползи и в крайна сметка до човешки съдби и трагедии. За съжаление, не толкова оптимистичен финал на нашия разговор, но вашите финални думи към нашите слушатели, вашето послание към всички граждани? Всяка една промяна е стресова за обществото и трудна за възприемане, но винаги е добро за следващите поколения. В момента планетата, включително и България, се намира в процес на трансформация и това плаши хората, които не знаят какво е бъдещето, но бъдещето от еволюционна гледна точка винаги е по-добро от миналото. Така че нека да подкрепим решенията на бъдещето, в случая за климата, за природата и за нашите деца. Те са правилните и по-устойчивите. Благодаря ви. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: