Поетите от Омир още та чак до Вазов в наши дни възпяват във безлунни нощи все добродетелни жени. Възпяват устата и очите, гърдите като на коза. Възпяват ханша и косите, ала забравят за г*за. Жени без г*з, какво сте вие? Кажете, мили, без сръдня. Не е то нещо да се скрие или сал орган за пръдня. Гъзът е нещо естетично и кой не тръгва след жена, която с крачки симетрични умело си върти г*за. И кой кажете ми не зяпа жена кога се наведе? Гъзът и лъснал като ряпа, в греховна мисъл ни зове! И късно вечер във кревата, преди да почне любовта, ний съблазняваме жената, като я хванем за г*за. О, женски г*з, бъди прославен, надебелявай и цъфти! Акъла мъжки завладявай и към съблазън го води!...

Коврата от Чипровци, населено с турлаци, пак напомня за себе си.. Като свършат кинтите - чудят се как да се вкарат в играта отново.