- Много по-бързо и с лекота влязох в ролята на лекар в сравнение с младите колеги. И Димо Алексиев, и Александър Алексиев, и Радина Думанян, и Луиза Григорова трябваше да присъстват на хирургични операции. Само Наум Шопов беше в час, защото завършваше семестриално медицина. При мене нещата се получиха по интуиция - може би защото съм на 54 години, посещавал съм болници покрай роднини или за себе си, имам представа за лекарската професия. Още в самото начало на сериала ми казваха, че се държа така сякаш винаги съм работил като лекар.  

- По отношение на медицината нищо не си измисляме. Имаме консултанти, всяко нещо се проверява дали е достоверно. Макар че не всичко може да се реализира на снимачната площадка с пълна точност. А що се отнася до разказаните истории, в реалността те са много по-заплетени и крайни. Поне така твърдят консултантите и наши приятели лекари. Казват, че в болниците стават и по-страшни неща. 

- Въпреки че сме много актьори, че два снимачни екипа снимат паралелно на различни етажи и стаи, атмосферата е приятелска. Обикновено, като се съберат много хора на едно място, започват да се дразнят. А при нас се получи хубава работна атмосфера. Постоянно вървят шеги. При мене са смешни често сцените с "пациентки". Трябва да им заголвам корема, за да ги преглеждам на ехографа, или пък на гинекологичния стол да ги гледам на определено място. Едни се чувстват неудобно, на други им е смешно, чуват се забавни коментари. Наистина има много забавни моменти. Покрай всичко това започнах да съчувствам на гинеколозите. (смее се) Представям си в действителност какво е. Емил Марков със съпругата си - актрисата Албена Павлова 

- Проблемите на днешното здравеопазване са ежедневно по медиите. Причините са много, но главната е липсата на достатъчно финансиране. Покрай сериала разбрах, че тези 8% здравни вноски нямат събираемост, защото милион и половина българи, дори два милиона, не се осигуряват. Плюс това огромния брой пенсионери и деца държавата трябва да осигурява, но го прави наполовина. Чувал съм от лекари, че ако всички си плащат поне тези 8% за здравеопазване, положението няма да е толкова безпарично. 

- По-вероятно е да не присъствам. Повлиян съм от моето поколение, което гледаше на раждането по консервативен начин. Пък и на мене няма да ми е приятно. Може би щеше да ми прилошее, защото дълги години се страхувах, както доста мъже, от игли. Сега не ми е проблем, може би покрай сериала. Но преди, когато трябваше да ми правят инжекция, отивах с триста зора. А да гледам операция, беше изключено. Заради участието ми в "Откраднат живот" сега гледам и видеооперации, качени в интернет. Виждам разрези, органи, кръв и мисля, че вече съм попретръпнал.

- В едно от реалититата "Сървайвър" почина участник - Нончо Воденичаров. По-страшен случай от този няма. Той беше най-възрастният от всички участници. Наистина беше преминал всички медицински прегледи, но се оказа, че за него е било много тежко на филипинския остров. Бил е сериозен пушач, спрял цигарите само 10 - 15 дни преди да заминем. А това е допълнителен стрес за организма заедно с горещините и стреса в състезанията. Така по време на една от игрите Нончо получи масивен инфаркт. Имахме лекари и те направиха за секунди всички реанимационни процедури - адреналин в сърцето и т.н. Но положението беше неспасяемо. Всичко е записано на камерите и после водиха разследване по записите. Имаше и по-малки инциденти - контузии на участници, ухапвания от насекоми - слава Богу, нямаше ухапвания от змии, защото във Филипините живее една от най-отровните змии. Марков (доц. Захариев) с Ралица Паскалева (д-р Стилянова) в сериала "Откраднат живот".

- Така е, и ние сме на терена, но поне вечер се прибирахме в относително нормални за живот бунгала. Но умората е сериозна и хора от екипа също се разболяваха. Тежеше ни влажният и топъл климат. Снимачният ден беше много дълъг - от изгрев до залез. Помня, че на един от "Сървайвърите" ходех със странно петно по кожата и то все не минаваше. Като се прибрах в България, се оказа бактериална инфекция на кожата. Поне още месец си носех петното и после се изчисти. Предварително ни правеха имунизации срещу всички известни опасни болести в региона и от сериозни заболявания не сме страдали. Но се случваха малки инциденти. От влагата кожата става мека и вероятно през порите могат да влязат лесно всякакви микроорганизми.  

- На един от "Сървайвърите" бях станал кожа и кости. Не че няма храна, а защото започва да не ти се яде. Пиеш главно течности.  

- На 54 години нямам причина да пия лекарства постоянно. А и когато се разболея, най-много да взема парацетамол. Справям се с хомеопатия, с чайове и други неща. 

- Няколко пъти, и то за да ме шият. Първия път се порязях с нож. Забих го в една маса и ми се плъзна ръката по острието, засегнах и сухожилието на пръст. Още имам белези. Лежах един ден след операцията и си тръгнах. После ходих само на рехабилитация и раздвижване. Друг път влязох в болница, за да ми зашият отпрана кожа. Веднъж лежах десетина дни във Военна болница в Бургас по време на казармата, защото се бях разболял от червен вятър - един вид инфекция на кръвта. Помня, че ми биеха пеницилин през три часа и после през шест часа. 

- Нямам здравословни проблеми, но не се грижа особено старателно за здравето си. Само гледам да се храня умерено. Рядко ям месо, макар че не съм вегетарианец. Стана съвсем естествено, след като жена ми и дъщеря ми спряха месото. И тъй като не готвят месни ястия вкъщи, свикнах на постни. От време на време, като ми се прииска, изяждам някоя пържола или кюфте навън. В миналото доста спортувах, но сега ме домързява. Когато имам възможност, ходя из планините. Случва се и да плувам, но рядко. Благодарение на кучето ходя пеша. Разхождаме го сутрин и вечер за около час.