Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Йоана Левиева - Сойър: Баща ми рисуваше своите преживявания за света на всякакви нива | ||||||
| ||||||
Йоан Левиев е оригинален, бих казала дори екстравагантен творец. Това са моите впечатления. Но можем ли, през творчеството му, да отгатнем каква е същността на човека Йоан Левиев? От картините на баща ми, неговата личност много ясно си личи. Той беше един изключително смел и откровен човек. Никога не спестяваше мнението си, нито вижданията си за нещата, дори с риск да засегне някого. И в едно време, в което живя, преди демократичните промени в България, в един период от време, когато да си казваш открито мнението можеше да ти струва много - и като кариера, и като възможности за работа и какво ли не. Като пример, мога да ви кажа, че неколкократно той, и други от Групата на пловдивските художници, се обръщаха към ръководството на град Пловдив с възражения и предложения, свързани с устройството на града, с градската среда. Когато се строеше например тунелът, който минава до пощата, и бяха намерени части от мозайки и части вероятно от комплекса на Голямата базилика, която сега е музей, някои от тези артефакти бяха повредени. И тогава художниците протестираха срещу това, те искаха по-внимателно да се работи, да се направят археологични разкопки по-сериозни, преди да продължи дейността. Но разбира се, това тогава не се случи, защото времето беше друго. Спомням си също, в смисъл не си спомням, но съм чувала от майка ми, че когато са постилали с мрамор Главната улица, той е писал писма отново и е предлагал да направи проект да се постеле пловдивската Главна с павета, разноцветен паваж. Нещо, което реално в момента ние виждаме, не са истински павета, а е модерна настилка. Смятал е, че мраморът не е подходящ за Пловдив, че е много горещо през лятото, студено през зимата, че се хлъзга. И всички хора, които са над 45 години, добре си го спомнят това и си спомнят как се напука тази настилка на времето и се повреди. Но това е едната, как да кажа, официалната страна на нещата. В личен план, в плана на творчеството си, той също беше един изключително откровен човек, той рисуваше своите преживявания за света на всякакви нива. Рисуваше детските си спомени, визуално, но прекроени през едно разсъждение, да речем, за състоянието на човечеството в момента, по важни въпроси, като например войната, мира, насилието, красотата. Всички тези неща той ги прекарваше през своите лични преживявания и ги рисуваше на платното. Беше човек, който никога не мълчеше - и за хубаво, и за лошо. Беше също така човек с изключително чувство за хумор, който беше душата на всяка компания, който имаше винаги виц да разкаже или някаква смешна ситуация да разкаже. Същевременно обаче с това, беше душата на компанията и защото той имаше енциклопедично мислене. Той можеше да помни наизуст дати и факти от историята, можеше свободно да ги цитира, за неща от които се интересуваше, като например история, развитието на изкуството, социология. Той четеше страшно много и боравеше свободно с най-различни факти, които нямат нищо общо с рисуването, той можеше да ги използва във всеки разговор. Нямаше как да влезе в една стая или да мине по улицата и да остане незабелязан. Имал е гражданска позиция, доколкото разбирам, по много обществени теми? Така е да, имаше гражданска позиция. Той имаше дейности в Съюза на художниците. Дълги години по време на социализма оглавяваше една държавна комисия за монументални изкуства, която по онова време се занимаваше, понеже повечето от тези проекти бяха държавно финансирани по времето на комунизма. Всъщност държавата беше изработила различни механизми с които да контролира качеството на изпълнението, финансирането и т.н. И тази държавна комисия, към Съюза на художниците, всъщност разглеждаше различни монументални проекти. По онова време, какво да ви кажа, почти във всяко село нали имаше стенописи с графит, да речем в читалището, в училището, на площада. Като започнем от селата и завършим с големите проекти държавни, какъвто беше например Националният дворец на културата. И всички тези проекти, малки и големи, минаваха през тази комисия, за да получат оценка и одобрение. И се предполага, че една такава позиция, като председател на такава комисия, би ти създала много врагове, защото ти решаваш, не сам разбира се, но ръководиш една група хора, които взимат решения. Парадоксалното е, че всички го обичаха, независимо, че той никога не спестяваше мнението си, защото беше изключително справедлив и честен към хората. При него нямаше недомлъвки, той е казвал на художниците: “Виж сега, това тук не е добре, трябва да го оправиш, да го направиш по-хубаво". Без да спестява мнението си. Никога не съм чувала някой да му се е сърдил за неговите решения, защото те винаги бяха честни и справедливи и той не се боеше да защитава мнението си. Как точно започвваше творческият му процес? Това нещо спонтанно ли беше, имаше ли си муза, как точно? Аз за това много не мога да кажа. Мога да ви отговоря с това, което съм чувала от него за неговата работа. Значи, той избираше теми, по които да работи и ги разработваше в огромни поредици от картини. Някои от тези поредици ще бъдат показани на изложбата, която ще открием на 8 октомври. Единият му голям цикъл, който той почти цял живот разработваше, беше цикълът “Царски времена", който по неговите собствени думи е започнал като едно изследване на българската възрожденска традиция, иконописта и в рисуването, говоря в пластичен смисъл, като картина. Но след това се превърна в едно изследване на проблемите на властта, на отношенията между хората на власт с другите хора, за ролята въобще на властта в живота на хората, за ролята на интелигенцията. Той многократно в тази поредица “Царски времена" рисуваше себе си като шут, и смяташе, че ролята на интелигенцията в обществото е ролята на шута, този, който винаги намира начин да каже истината, дори когато е забранена, този, който винаги къде през смях, къде през сълзи, намира сили да каже на властника, че той греши, да му каже, че се е отклонил от пътя и може би трябва да се върне. И тази поредица роди едни изключителни платна, които се надявам хората да дойдат да ги видят и днес, на които виждаме едни властимащи, нарисувани нависоко във висините, почти без глави, а главната фигура в тях е именно този шут, който в много случаи е тъжен, в други случаи е разстроен, който някак си стои и се чуди какво чака света в следващия ден. Също разбира се, това е една от поредиците му, която беше с обществен ангажимент, но той примерно имаше прекрасни серии с пейзажи от Пловдив, който беше изключително важен за неговото творчество. Различни гледни точки към града, които ако ги видим, ще ги разпознаем и днес, гледки, които всеки пловдивчанин познава. Той ги рисуваше десетки пъти и всеки път ги виждаше по различен начин. Колко негови платна ще покажете на тази изложба? На изложбата, която представяме има общо 85 платна, които са събрани от повече от 16-17 различни институции - градски галерии из цяла България, Националната галерия, Пловдивската библиотека, разбира се, изключително богатият фонд на Пловдивска градска галерия и частни колекционери, с идеята да се направи едно цялостно представяне на него като художник, по случай 90-ия му рожден ден, който щяхме да празнуваме на 31 октомври. Много ви благодаря , наистина беше чудесно! Съжалявам, сигурно сте очаквали нещо по-симпатично, нещо по-лично, нямам представа. Аз бих ви казала също в малко по-личен план следното нещо. Аз нямам усещането, че моят баща ни е напуснал, защото неговите картини са навсякъде около нас, в нашите домове в Пловдив и в София. И непрекъснато срещам хора, които го познаваха, негови колеги, приятели или хора, които са го срещали, които като ме видят започват да ми говорят за него или да си спомнят за него. Този човек остави следа, бих казала в душата на Пловдив особено, която дълго време ще остане. А може би вечно, защото изкуството е вечно? За мен той през картините си, през думите си е съвсем жив. Ние по време на изложбата ще покажем видеоматериал, който аз създадох от архива на Българската национална телевизия, в която работя. И фактически отговорите на всички тези въпроси, които ми зададохте сега, може да ги чуете от самият него с неговите собствени думи в този материал. И всеки, който посети изложбата ще има тази възможност. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Мъж и малолетно момиче пострадаха при пожар в Благоевград
11:12 / 19.11.2024
Кралица Камила каза последно сбогом
10:31 / 19.11.2024
Преслава с голямо признание
09:19 / 19.11.2024
Нова надежда за Сашка Васева
09:44 / 19.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: