Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Иван Лечев: Предстоят крос битките, които са като Световното по футбол, в "Гласът на България" | ||||||
| ||||||
Благодарим ви, че приехте поканата и сте наш гост. Как сте? В отлично здраве и добро настроение и чакам с нетърпение финала на шоуто, за да видим как ще завърши, защото дотук каквото сме направили, сме направили. Оттук нататък всичките тези хора, които са стигнали до този етап, всеки от тях има шанс да бъде победител. Предстоят крос битките. С какво те са специфични и с какво се характеризират те? Какво да очакват зрителите? Това е борба между отборите един вид. В смисъл всеки треньор избира кой от неговия отбор да се противопостави срещу участник от друг отбор. И така става малко като световното по футбол едва ли не. В смисъл кръстосват се отборите, кръстосват се участниците и това до голяма степен сверява часовника кой до къде е стигнал, как си е комплектувал отбора. Много е интересно и много предизвикателно. Но както казах, вече нещата са на такова ниво, че абсолютно всеки може да спечели. Дотук тези, които са стигнали, са много силни до един. С какво участниците от това предаване се различават от останалите предавания, можем ли да кажем? Конкретно и за вашия отбор, понеже имате по-сериозни наблюдения там. Аз смятам, че изобщо откакто участвам в това шоу, мисля, че ние доста сериозно вдигнахме летвата, чисто професионално искам да кажа, че при нас няма никакви компромиси и всичко е подчинено на, може да звучи много клишарски, но е подчинено на изкуството и на това, което очакваме от участниците. Тоест, да бъдат абсолютно перфектни, да бъдат 100-процентови. В разговори или в интервюта казвам, че това шоу е за хора, които искат да се посветят на това. В смисъл, няма да спечелят хора, които просто минават така за забавление. А има ли такива хора сред отборите? Има, но те отпадат много бързо, защото конкуренцията е много силна наистина. Кои са вашите любимци? А, не. С такива въпроси не. В смисъл, и да имам, няма да кажа преди края на шоуто. Защото естествено, че си имам предпочитания, но моите предпочитания се виждат. Всъщност, тези, които са дошли дотук, аз съм ги избрал според техните способности, според това, което успея да открадна от моите колеги, които успяха да се промушат между блокиранията от моите колеги. Така че моите предпочитания се виждат. Естествено, има участници, които са в отбори на мои колеги, които също много ми харесват, но оттук нататък вече решава българският зрител. Какво ни показват, г-н Лечев, всички тези ентусиасти в "Гласът на България“? Аз за поредна година се смайвам колко е талантлив този наш български народ. В смисъл, не е тайна, че живеем в една политическа и всякаква бъркотия, не ни е лесно на всички нас, но пък това като че ли провокира ли развитието на страхотни таланти. Защото виждам година след година как неизмеримо количество талантливи хора се появяват. Даже между тези, които отпадат, също има много талантливи, просто някои от тях не са достатъчно готови. И аз всеки път казвам, че в крайна сметка това е само едно шоу, и ние не сме съдници, ние сме там, за да помагаме на талантливите хора. И имаме тази година два случая, в които хора, които преди са отпадали още от началото, сега са на полуфинала, което значи, че… Са надградили и са успели да минат напред. Да, всеки има право да се развива, и е длъжен, ако вярва в себе си. Нужна е вяра, да, вяра в себе си. Г-н Лечев, защо според вас 9-ият сезон, казвате: "Ние надградихме страшно много“, но защо го определят като един от най-силните, един от най-добрите? Те, в интерес на истината, всяка година така казват. Явно, че нещата се движат във възходяща линия, което е добре и така трябва да бъде. Просто ние самите се опитваме с всяка година да сме все по-взискателни, но и ние самите се учим от собствените си грешки, гледаме колкото може повече да ги стимулираме участниците, да ги успокояваме когато те са притеснени, защото си е притеснително. Миналата година Любо Киров направи този експеримент, пя на нашите гърбове, на останалите трима, след това дойде и каза, че това е някакъв кошмар и той през целия си опит сценичен се е чувствал много некомфортно. Което какво означава? Което означава, че ние всъщност едни в 90% доста крехки психики ги подлагаме на много сериозно изпитание. Но аз смятам, че който има сериозни намерения да се занимава с това, за него това е една сериозна закалка и много сериозен опит, който се натрупва по този начин – да попаднеш в некомфортна среда и да излезеш с чест. И в тази връзка, какви са вашите наблюдения върху предишни участници от "Гласът на България“, как се развиват те у нас? Ами там е работата, че ще перифразирам една много известна българска поговорка: Шоуто помага, но в кошара не вкарва. В смисъл, нещата са в ръцете на самите изпълнителни дотолкова, доколкото шоуто им дава един летящ старт, за тях разбира цяла България. И е много важно да се използва този летящ старт. В смисъл, човек ако си вярва, че ще спечели, той би трябвало, а дори да не спечели всъщност, толкова много хора са го видели, ще дам веднага за пример Никеца, който не спечели преди 2 години май, но използва страшно добре инерцията, за да се обяви, да се заяви и прави една много успешна кариера. Не трябва да се проспи този тласък, който шоуто дава. Напротив, мъдрото е човек да е готов да спечели, за да използва инерцията, която това шоу дава, защото пък от друга страна публиката доста бързо забравя, ако човек не прави нищо. Кои гласове се харесват повече на аудиторията, повече женските или мъжките в този сезон? Какво мислите? По принцип до миналата година аз смятам, че имаше сериозен недостиг на мъжки гласове, такива истински. Но пък миналогодишното шоу показа, имам предвид в лицето на Жоро Костадинов и Борис Христов, че България има много сериозни мъжки гласове. Тази година също имаме. И другото, което за мен е много положително, че успяхме да провокираме хора от клубната среда, които някак си винаги са гледали на телевизионните шоута с неприязън. Но пък от друга страна, няма нищо лошо в това повече хора да разберат ти какво правиш. Аз съм пропагандирал много отдавна себеизявяването. В смисъл, не може да си стоиш в къщи или в клуб, да пееш на 50 души и да очакваш да се разбере за теб. Трябва, ти си длъжен, ако искаш да се занимаваш с това, да се заявиш на колкото се може повече хора, защото само тази врата със сигурност не се отваря, на която не си почукал. Предстои ви голям концерт. "Фондацията“ празнува "Щурците“ на 55 години на 30 ноември в Зала 1 на НДК. О, да. Това ще е юнашко събитие. Ние там, понеже "Фондацията“ по принцип, по идея беше, си е била винаги акустичен проект, но на тези концерти ние със Славчо яхваме електрически китари и откъм средата на концерта се запредашва здрав рок. Имаме гости много качествени в лицето на Звезди Керемидчиев от "Ахат“, естествено "Черната овца", нали как може, Наско Пенев от Б.Т.Р. и Славин Славчев, които ще ни помогнат да направим едни от най-знаковите парчета в българския рок по най-добрия възможен начин. Г-н Лечев, след 1989 година ФСБ има само един студиен албум с 16 песни. Защо? Още повече, че през последните години има повишен интерес към българската музика. За справка, последният концерт на Любо Киров например. О, да. Любо е страшен пич. Той много добре си проведе нещата. Мен по принцип винаги ми е харесвало много това, което прави. Даже ние се шегувахме в шоуто, че още навремето от групата аз бях кандидат-китарист за групата "Те“, но те тогава бяха решили, че не искат да имат китарист, а той сега си намери страшен китарист в лицето на Ачо Дюлгеров, и мен страшно ми харесва това, което прави. А ние с ФСБ предпочитаме, в смисъл, след този изблик на музика, който се случи с албума "Точка“, предпочитаме да правим сингли, защото това е начинът, по който светът се движи. Все по-малко се правят албуми, хората правят сингъл, правят клип към него и т.н. И вече евентуално, ако се събере албум, добре дошъл. Но ние така или иначе мисля, че този албум "Точка“ много хора не са стигнали въобще до него, защото така стоят нещата в България. Това е една сложна музика, с която в България няма специализирана радиостанция, която да се занимава с прогресив рок. И от друга страна, единственият начин ние да правим тези неща, на едни огромни концерти, както ние си ги правим, които обаче струват много скъпо и са сложни за организиране, и де факто имаме 3 града, в които можем да направим такива концерти. Ние затова ги правим рядко, но пък те се запомнят. Кои рок групи в момента можете да определите като интересни и приближаващи се до световното ниво? Изобщо как бихте охарактезирали съвременната родна българска сцена? За съжаление, все още по-голямата част от групите, които аз харесвам, се въртят в клубовете с изключение може би на JEREMY?, които стъпиха на голяма сцена, и то с голям успех, даже сега бяха в Лондон с Кирчо Маричков, имат едно парче с него. Много ми се ще да видя повече групи на голяма сцена. "Остава“ примерно по начина, по който те работят. В смисъл, няма нищо лошо в голямата сцена, напротив, много е добре да те видят много хора. Иначе аз имам мои предпочитания, естествено, аз съм страшен фен на Нуфри и на всичките му проекти. Даже една година си спомням, че бях председател на журито, той вече не съществува този формат, казва се Battle of the Bands преди години, и пред мен мина цялата клубна сцена на България – аз бях абсолютно смаян, защото дори аз не знаех, че всъщност това, което знам, е само върха на айсберга и колко страхотни музиканти и колеги има в България. А имаме ли потенциални такива в "Гласът на България“? Потенциали имаме гигантски. Ето, преди 2 години имаше един Тошко, който ми направи страшно впечатление. Той има една група, която се казва Innerglow, които аз ги бях виждал и преди това, и тези момчета правят страшно хубава музика, а някак си не получават признанието, което трябва, което значи, пак казвам, че трябва да ги видят повече хора. Caliberty от миналата година, Джейми Рашед, въпреки че той не беше от моя отбор, но аз съм им страшен фен и много харесвам начина, по който работят. И въобще, ето, Джейми също не спечели, но те използваха страшно добре шоуто, за да се обявят, да се заявят, и ето, вървят страшно успешно напред. И за финал, какво послание бихте отправили към нашите слушатели, към цялото общество в тази ситуация, в която се намираме в момента – тези кризи в България, политическа нестабилност. Как да се съхраним като хора? Ние като хора по един или друг начин ще се съхраним. Мен не ми харесва във връзка с политическата криза в България, не можем да очакваме нещата да се променят при 30% избирателна активност. Това ще го повтарям докато съм жив. Не може 30% само от една държава да определят нейното бъдеще, абсурд. И мен това, което ме дразни, е апатията на хората. И аз смятам, че това е най-лошото наследство от предишните времена на социализъм, когато някак си хората свикнаха с убеждението, че нищо не зависи от тях. Напротив, от всеки от нас зависи много. Но ние трябва да го осъзнаем и трябва да се борим за правото си на живот, защото няма друг начин. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 5833 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/973 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: