Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Калин Терзийски: Съвременният човек е като жабата - вижда само скандалите в мизерните медии | ||||||
| ||||||
Господин Терзийски, сега като поизтресняхме от празника и се огледаме назад, какво оставяме след себе си с 2022 г.? 2022 г. едва ли е оставила едно и също усещане, преживяване за всички хора. Не може годината, която е така или иначе човешко изобретение, тази представа, тази концепция за годините, месеците, седмиците и т.н., не може да е оставила еднакъв отпечатък при различни хора. Защото хората наистина са различни. Това е било годината, в която е живяло и едно дете в Танзания, което страда от тежко недохранване, което има малария, да кажем, и чака последните си дни, защото милиони деца умират от болести, които са лечими. В същото време това е било годината, в която някой познат или непознат от медиите ни човек, е спечелил, увеличил е богатството си от 50 милиарда на 100 милиарда долара. И честно казано с възрастта аз открих, че човек и в едното състояние, и в единия начин на живот, и в другия начин на живот на много бедния и на мизерстващ човек, и на много богатия и уж проспериращ човек, може да е и много щастлив, и много нещастен. Алфред Нобел, който освен, че е бил прекрасен учен с големи приноси, той е създал динамита, но не, за да руши с него, а за да прокарва пътища и да събаря скали, през които да се построят тунели, язовири и т.н. Той е бил изключително щедър бизнесмен с огромно състояние, за да учреди тези награди и всъщност, човек, който има много и много основания да е щастлив, е казал в края на живота си в едно интервю "един пропилян живот" за живота си. Така че какво преживява човек в една година си е лично негово преживяване и то е толкова интимно и трудно разбираемо дори за самия него, че по-добре да не обобщаваме. Какво е оставила годината? На всеки по нещо. Звучите някак песимистично в началото на новата година? Песимистично – винаги, разбира се. Защото такава е природата на човека. Човек се ражда, без да знае защо, без да са го питали дали иска, или не. И една от много силните мисли, които чух, за съжаление не много отдавна, ако я бях чул в много по-ранни години от живота си, щеше да ми служи по-дълго време – "Човек може да е оптимист единствено по отношение на собствената си воля", т.е. на това, с което разполага. Иначе, както казваше някой, "животът е гаден и накрая всички умираме", това е цитат от американски филм, някаква черна комедия. Но едва ли има нещо по-вярно от това. Вие наистина не давате шанс на усмивката и на оптимизма в началото на новата година? Не, напротив. Нека да си спомним какво е казал, ето това вижте колко е иронично, да си спомним какво е казал великият Сьорен Киркегор. Никой не може да си спомни какво е казал великият Сьорен Киркегор, защото почти никой не го е чел, поне в България, но нека да не подценявам българите, има много образовани хора. Някои четат. Някои четат, да. Но той да речем в "Болка за умиране" казва "единственият начин да не си отчаян, е да се отчаеш". Защото точно неотчаяният е отчаян човек. И трябва да стигнеш до истината, т.е. до отчаянието, за да може да заживееш отново. Когато разбереш, че си загубил всичко, тогава може да започнеш да живееш и да печелиш отново минута след минута живота си. В контекста на това, което току-що казахте, наистина ли вярвате, че може една дума или един стих, или един филм, или един роман, да преобърнат живота на човека? Не само че може, а те го правят непрекъснато. Във всеки миг някоя дума или стих, или роман, или послание, или афоризъм променят малко или много живота на някой човек. А може дори да се каже, че в един миг,може би променят хиляди животи, защото все пак сме доста много на този свят. А как мислите, каква оценка може да се даде в този смисъл на скандала, който се породи около Народния театър – един храм на духа и културата, който би трябвало да бъде, а стана гнездо на скандали? Скандалите донякъде са хубаво нещо, особено когато са свързани с изкуството, защото все пак в едно такова от една страна ултратехнологично, т.е. време, в което хората обслужват непрекъснато това, което трябва да ги обслужи и нямат време за нищо, хората от същества, които са взели безброй неща, които да ги обслужват, за да им бъде животът свободен и лек, за да се занимават с възвишеното, те всъщност обслужват всичко това, което трябва да ги обслужва и са свръх претоварени с глупости. Примерно, да си трият или поставят нови приложения в телефоните. Общо-взето нямат никакво време нито за театър, нито за каквото и да било. Т.е. те това изтъкват – как така можем да обръщаме внимание на някакви такива, след като не сме си купили 20 вида кашкавал и не сме ходили 6 пъти до Гърция на почивка, ние да мислим за такива странични неща. Някой беше казал "излишества" или нещо такова. И аз казвам така – тогава нека да има скандали, защото хората, съвременният човек с неговите приложения в тъпите смартфони, е като жабата, като земноводните, той вижда само движещите се мухи, той вижда само скандалите, които се появяват на първа страница на мизерните медии. И затова, това ще стане повод поне да се говори за театъра, да се обърне внимание и току- виж хората отишли, подведени от това да видят какво става там. А там ще видят нещо хубаво, защото нашите актьори, в Народния театър особено, са най-добрите в Европа. Да, така е. Мен нещо друго ме смути в този целия скандал – нали по принцип се смята, че човекът на изкуството е свободен дух. Но като че ли този скандал показа, че не е толкова свободен? Послушанието не води до скандали. Дисциплината, послушанието и вървенето в крак в смисъл "леви-десни", не води обикновено до скандали. Най-много някой младши сержант да срита тези, които не ходят в крак. Но това не е свобода и не е изкуство, и не е дух. Това е казарма. Така че нека да има скандали, нека да има дори и хулиганства, както ги наричат вашите колеги. Примерно, не е ли скандал, когато Марсел Дюшан 1913 г. поставя писоари в изложбена зала и го нарича "Фонтанът"? Скандал е дори "Олимпия" на Мане. Въобще скандалите са били един от, ако не двигателите, самият скандал, може би и двигател, но са били маркерите за това, че се случват важни неща. Скандал е и картината, дала обидното в началото име на импресионистите и е било използвано в пейоративен (бел.ред - обиден, груб, негативен) смисъл от критиците, заради картината на Моне "Импресия при изгрев слънце". Тя е предизвикала скандал, какъвто едва ли нашият Народен театър е преживял. И така се случват нещата. И скандалите са обикновено израз на свобода. Ние сме твърде малки и ограничени все още от селския си патриархален морал и не можем да приемем, че това, което наричаме "слободия", това е една много грозна и излишна дума, но че тя е истинската свобода. И сме все още склонни да смятаме, че има свобода, т.е. това, което ти разрешават, а това е абсурд, това е оксиморон, не, а нещо още по-потресаващо, нали – да има правилна свобода, т.е. тази, която ти позволява и ти е разрешена и "слободията", т.е. тази, която не ти разрешават и е забранената свобода. Не. Всяка свобода е свещенна, когато нарушаваш норми, когато нарушаваш добрия вкус, когато правиш в очите на еснафите и на моралистите прави безобразия, това е свободата. Случвало ли ви се е да правите избор между различни видове свобода? Няма различни видове свобода. Свободата си е свобода. И затова казах, че ние когато правим такъв идиотски избор между свобода и слободия, защото нали, аз казах – това е алогия. Да смяташ, че позволеното е свобода. Не е. Непозволеното, да избереш непозволеното, това е свобода. Но в българския робски, т.е. искам да кажа в робския български език, защото има и Алеков български език на свободните хора. Джазът се е смятал за слободия сред остатъчните викторианци от Америка, обаче сега се смята за една велика, за една елитарна музика. А джазът се е смятал за просташки, за вулгарен, т.е. такъв от низините, простонароден. Какво да си пожелаем – да бъдем повече свободни през новата година и по-малко свободия да има около нас? По-скоро да премахнем думата "свободия“"или "слободия", както е всъщност правилното произношение на тази дума. Но най-добре да поразсъждаваме свободно върху смисъла и върху значението на свободата. Това пожелавам. Много ви благодаря за този разговор. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: