Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Кавалджията Владимир Величков за поредната световна номинация: Не вярваха, че всичко това е изсвирено от кавал | ||||||
| ||||||
Здравей, Влади, хубави новини има при теб, разкажи ни повече! Здравейте на всички слушатели на Радио "Фокус“. Искам с вас да споделя една новина, която пристигна снощи по мейла ми, която гласи следното: моят албум "Пробуждане“, който издадох миналата година, е номиниран в категория "Инструментален албум“ – категория, която не е поп и не е класика, такава е категорията. Мейлът гласи следното: "Уважаеми Владимир Величков, честито! Вие сте номиниран за Световна награда за развлечение. С голяма удоволствие и вълнение отправяме нашите най-сърдечни поздрави! Щастливи сме да ви информираме, че сте избран и отличен за номиниране за почитаемите Световни награди за развлечение "Awakening“ като най-добър инструментален албум“. Това ще се проведе на 31 януари в Бевърли Хилс, Лос Анджелис и аз имам официална покана да присъствам, но няма да имам физическото и технологично време нито да си изкарам виза, нито нещо друго да може да се случи в такава кратък период от време. Жалко, щеше са е хубаво да отидеш! И най-интересното беше, че много такива участници от други категории ми пишат, че с нетърпение очакват да се видим на това събитие, защото последното, което получих от тях, е, че това ще бъде "едно слънце на фона на опожарения Лос Анджелис. И точно затова това събитие го правят сега и поканата ми е на 31-ви да присъствам в театъра, който е в Бевърли Хилс, там ще бъде събитието. А също ще има и онлайн излъчване на 3-часовата церемония. Ще ми изпратят линк за това нещо, ако евентуално така се случи, че не мога да присъствам, поне да мога да го наблюдавам на живо. Но фактът е, че албумът ми е номиниран, което за мен е много голяма награда за труда, който съм положил. И се надявам колкото се може повече български музиканти да имат такива постижения, защото България на картата на света е една малка точица и на всяко едно такова постижение би трябвало да му се даде много повече гласност и да получи повече популярност, и тези изпълнители да получат своето признание в България, не само навън. Така е. А иначе, доколкото знам ти развиваш много активна творческа дейност, раздаваш се навсякъде, на много места. Занимаваш се и с ученици, със студенти. Как премина годината за теб? Каква беше тази година? Оф. Значи, само с тази думичка "Оф“ става ясноц. Бих ти споменал, че тази номинация ми е прясна от снощи. Но албумът ми спечели наградата на Академия за световни музикални награди, която е базирана в Лос Анджелис в категория "Световен ритъм“. Това беше през тази 2024 година? В началото на годината, да. А пък в средата или края на юли месец, спечелих наградата на Глобалните музикални награди с пиесата "Awakening“ от едноименния албум за изключителни постижения в соловото инструментално изкуство на Глобалните музикални награди, където конкуренцията беше 20 000 пиеси в тази категория. И знаеш ли кое беше най-интересното? Че там, където се изпраща музиката, нямам лоби, никой не ме познава. Даже имах един такъв малко куриозен факт. От Г"лобалните музикални награди" ме накараха да разбия на тракове цялата пиеса, защото те не вярваха, че това наистина е свирено от кавал, и да им направя кратка историческа справка за инструмента, за да придобият представа от какъв инструмент произлизат тези звуци. Защото там освен традиционното звучене на кавал, аз съчетавам няколко регистъра в една октава, два или три тона, които се изсвирват едновременно, полифония, много перкусионни инструменти съм изсвирил. И те искаха да чуят всичко - дали наистина не е имало компютърна манипулация. И въз основа на това нещо ми дадоха тази награда за изключителни постижения в соловото инструментално изкуство. Страхотни новини наистина! И това за теб е стимул да продължаваш, нали така? Естествено, че е стимул. Само забравих да вметна, че миналата седмица пък ми дойде награда от Парижкия кинофестивал, където в категория "Филмова и саунд дизайн музика“ взех първа награда пак за пиесата "Пробуждане“. И живот и здраве ще видим какво ще се случи напред. Но, пак ти казвам, най-хубавото е, че никой не те познава там и няма лоби, което примерно да гласува за тебе, всичко е благодарение на качествата на компетентното жури, което оценява. А те са носители на "Грами“, професори, композитори, които пишат филмова музика. Журито, неговата компетентност, изобщо не може да се поставя под съмнение. Добре, според теб кое е това нещо, което ги прави толкова любопитни за твоята музика? Ами, знаеш ли, аз като записвам музика, не се стремя да изсвиря примерно много ноти, а да дам нюанси и цвят, и чувство на всеки един тон, на всеки един звук, който изкарвам от кавала. Може би това нещо по някакъв начин ги е развълнувало. Защото това, което забелязах, е, че самите критерии за оценка във всичките категории са коренно променени от това, което може би са свикнали да виждат в България. Говоря за критериите за музиката – те искат това, което е написано, с музиката, за да си входираш пиесата, тя да има някакво чувство, да има някакво настроение, да има някаква картина, която да опишеш с музиката си. Аз работя от доста години точно върху това нещо. Защото това ми е един собствен почерк и собствен стил на изразяване. Даже обикновени слушатели, които са лаици на тема български фолклор, или особено за българския народен инструмент кавал, им прави наистина доста силно впечатление. И това съм го забелязвал от концертите ми и когато съм пускал музика на хора, които изобщо не са слушали народна музика. А как реагират колегите ти, които подобно на теб свирят на такъв инструмент? Радват ли се на твоите успехи? Честно да ти кажа, приятелите ти стават все по-малко и все по-малко поради простата причина, че тези успехи, които постигам с този инструмент и с албума, който създадох, изглежда по някакъв начин не са приятни за тях. Аз им пожелавам да им се случи на тях същото. Тези врати са отворени за всеки един музикант. Всеки може да си качи музиката, може да я изпрати и вече да види дали ще бъде оценен подобаващо. Защото аз казвам, че в България е пълно със звезди, но повечето са само до Калотина. Така е. Всъщност чувството, което влагаш е нещото, което грабва оценяващите, тези, които гледат и следят твоето творчество. Нали така? Основно това. Да, да. Точно това е уникалното. И пак ти казвам, цветът, нюансът на тона, даже в едни определени моменти шумът в музикалната картина, също може да предизвика някаква реакция в слушателя. И още нещо искам да те питам, защото ти се занимаваш и с деца – усещаш ли, че ги запалваш по твой инструмент? Как реагират учениците ти? Това ми е най-хубавото нещо, с което се занимавам. Много съжалявам, че не съм почнал по-отрано да работя с деца, работех само със студенти, знаеш. 15 години преподавах в Академията в Пловдив, сега в Пловдивския университет, в Благоевградския също преподавах 2 години. Но това да работиш с малки деца и да ги запалиш да свират на този инструмент, това е призвание за всеки един, който се е впрегнал с тази професия. Точно сега излизам от часове с малки деца, понеже имам и ученици от 1-ви и 2-ри клас, които свирят на кавал, и вече изкарват звук и мелодия и много се интересуват. И ти виждаш огъня в очите им всеки път като дойдат на специален предмет. А да не говорим за по-големите, за които ти си един вид пример за подражание. И да ти кажа, при мен 1 час по специален предмет някой път продължава по 5 астрономически часа, не 40 минути, както е дадено по програма, защото самите ученици, те искат да се научат. Те искат да научат нещо ново, което да е близко до техните разбирания, сега съвременни за света. Защото аз ги възпитавам и на традиционен български фолклор. Те задължително трябва да го минат това нещо, да го владеят. Но те се интересуват и от тези съвременни модерни начини и модели на музициране. И за тях това е нещо ново, с което те са интересни, те са различни и искат по този начин да свирят. Да, да. И особено в техническия свят, в който живеем. Точно, в тази дигитална ера, в която живеем в момента, целият свят ти е в джоба, в телефона. И те по всяко едно време могат да сверят тази информация, да проверят, да видят дали, сега по тези социални мрежи се събират много лайкове, както се казва, какви ще бъдат коментарите за това. Само ще ти спомена, че малкият ми учебен народен оркестър, който водя в Плевенското музикално училище "Панайот Пипков“ – това са едни лапета, които са между 5-ти и 7-ми клас, някои тепърва са хванали инструменти, други малко по са напреднали с изучаването на инструмента, и на тях аз им пиша пиесите в зависимост от това какво е средното ниво на всичките деца. И като им напишеш пиесите, и като я свират вече, те получават една друга съпричастност към музиката, която правят. Те се учат да работят екипно, учат се да музицират заедно, да свират ритмично, да свират вярно. Тези деца преди месец, на Международния конкурс в София "Пиленце пее“, взеха Гран При. И тяхната награда е снимки по Българска национална телевизия. Миналата седмица направихме професионални записи и сега чакаме обаждане кога ще бъде предаването, в което тези деца ще излязат по Българска национална телевизия и ще свират. За тях това е голямо постижение, защото всяко едно дете и всеки един родител иска да види труда на детето си, за какво инвестира пари. Защото все по-малко деца се хващат да свират на български народни инструменти. А пък това е нещото, което ни е запазило и през годините. Така е, разбира се. Тези дечица, ткоито свирят при теб, потомствени музиканти ли са? Не, не. Не са музиканти. Отвсякъде идват. И даже имам доста деца от тях, които имат много добри музикални заложби и качества. И доста бързо напредват в материята. Само ще ти кажа, че още от началото на тази година вече имам три стипендианти за деца с изявени дарби, по специалност кавал. Да. Колко, всъщност, формации имаш в момента? С колко формации работиш, ръководиш? Много интересен въпрос. Значи, айде да не объркам, но горе-долу над пръстите на едната ръка са вече. Как успяваш да работиш с всичките тях? В Плевен между другото направих една ученическа формация. Тя се казва The Bakers, които са аналог на моята формация, която създадат в Пловдивския университет - "Жарава“, и с тях правя подобна музика. И на децата много им харесва, защото е по програмата "Занимания по интереси“, това е извънкласна работа, но на тях им доставя страшно голямо удоволствие, защото тук вече се учим да импровизираме. Тук се учим да свирим в нетрадиционни за българския фолклор размери, да импровизират, да мислят как да броят, за да свърши солото на еди-колко си такта, както е прието. И това ми доставя страшно голямо удоволствие - да се занимавам и с деца, отделно с моята концертна, звукозаписна дейност и всички тем подобни, които са свързани с живота на един музикант в това съвременно, забързано ежедневие. С една дума, твоят живот е изключително интересен, динамичен. Да, и с пътуване е свързан, и със срещи с много хора. Вероятно и навън отиваш, за да обменяш опит, или те идват тук? Ами не, аз защо да ходя навън, като проектите ги правя тук, в България. Последният проект, който направих, е с един от най-добрите тромпетисти на Америка Джейсън Хил, и Клуане Текхини – едни от най-добрите мултиинструменталисти на Канада. Проектът се казва "Нищо незначително“ и той е свързан със Земята, с всички човешки проблеми, и колко незначителна е тази бледосиня точка Земята, на фона на големия космос и Вселената. Но най-интересното ще вметна, че кадрите за видеоклипа Клуане Текхини беше купил от НАСА. Той беше откупил авторските права, снимки от телескопа "Хъбъл“, и от филмите на Карл Сейгън беше купил също определени моменти, които са внедрени в клипа. Представяш ли за какви хора става въпрос? А какво се случва с пловдивската формация "Жарава“? Ние имахме концерти с тях през изминалата година на знакови събития. Може би тази година пак ще се случат някакви такива неща. Всичко е просто на изчакване, тъй като ние сме концертна формация и не сме за събори на мегдана да свирим в гора. Нашата програма е от един час. "Жарава" е за джаз фестивали, празници на града, където трябва да се правят такива неща. Но формацията вече не е студентка, защото всичките ми студенти завършиха. И вече всеки от тях работи нещо друго. Направиха си свои формации. Примерно гайдарят ми Явор направи една от най-големите гайдарски групи в Пловдив "Караджата“. Той каза, че има около 40 гайдаря, и малки, и големи, което е похвалено за това момче. Нещата тръгват от теб и се мултиплицират? Да, в този момент, може да се окаже, че България е страната на гайдите. Напълни са с гайди. Гайди и кавали. Нали така? А, не, кавали не. Кавали не. Кавалът е най-трудният народен инструмент и тук при него, още самото начало е много труден процес, още при самото извличане на звук. Той изисква време, изисква последователност. Защото всеки един друг инструмент, който го хванеш от битовите народни: гъдулка, гайда, тамбура, винаги още от първия път можеш да изкараш звук. Дали ще дръпнеш с лъка струната на гъдулката, дали с перцето струната на тамбурата, или ще стиснеш гайдата, излиза звук. Докато при кавала, докато се завихри тази струйка горе на наустника, и да се прекъсне, и да изкара звук, тук е доста труден процесът, особено за по-малки деца, които са 1-ви и 2-ри клас. Но, благодаря на Бога, тези деца, които са ми малките, напредват много добре и имат интерес, и много бързо изкарахме звук с тях, и доста добре се развиват децата. Мисля си вече тази година да ги пусна някъде на конкурс, защото не знам друго училище дали има за 1-ви и 2-ри клас кавали. Иначе, има ли благоприятен възраст през която да се започне да се учи този инструмент, както при други инструменти да кажем? Ами аз съм почнал във 2-ри клас, фактически тогава съм бил на 7 годинки, защото аз тръгнах една година по-рано на училище. Така че съдейки по мене, тези деца са на същата възраст. И какво се иска от тях? Иска ли се така упорито всекидневно да се занимават и по колко часа дневно? О, малките деца, не. Защото още в самото начало, като почнем да търсим звук да изкараме, на някои им се завива свят, защото самият интензитет на издишването е доста по-голям, той не е характерен за нормалното човешко дишане. Но тези деца, аз просто съм възхитен от това, което се случва с тях, и на самите родители, които наистина са всеотдайни и ни помагат, както и с оркестъра, с камерните групи, които водя, когато имаме конкурси. Това е, трябва да се работи и с родителите, и с децата, и самият преподавател да дава повече от това, което му се плаща реално, за да може да се случат нещата. Ами, Влади, да ти пожелаем успех сега на последните номинации и дано да чуем пак хубави новини след 31-ви януари! Самият факт, че съм номиниран за такъв голям форум, е достатъчно, да. Вече от там нататък каквото се случи, каквото е казал Господ, и разбира се и журито. Вече нямам представа точно как биха се развили нещата там. Но самата номинация е наистина голям успех, защото от толкова много народ, 99% не стигат до номинация даже. Всъщност това е номинация за Световно развлечение, нали така? Точно така. И коя от всичките номинации, които ти си получил досега, е най-ценна за теб, най-скъпа? Ами "Грами" - то. Предложението ми за "Грами“ от "ЕтноКлауд“, тази платформа, която е най-голямата в света в етномузика. От там ми дойде предложението за "Грами“. Аз съм много благодарен на артистичния директор, който е на тази компания, защото те работиха 6 месеца напълно безплатно за мен. Защото първата им приказка беше: "Дай продуцент, мениджър, лейбъл, музикална компания, кой има зад гърба си“. А аз им казах, че нямам никой. Аз съм си направил всичко сам. И тогава те се ангажираха с това нещо, 6 месеца работиха. Добре, а тук, от наша страна, българска страна, някой включи ли се да ти помогне с нещо? От българска страна се включи Пенка Кунева, която живее в Америка, и тя има "Грами“ за електронни игри. Тя ми помогна, тя ми даде контакти, но тя живее в Америка. А тук, в България, никой си няма понятие какво трябва да направи и как да го направи. Значи, мета данните и всички документи, които трябваше да се входират, за да влезеш в "Грами“ академията, са такива, за които някои хора изобщо не знаеха, че съществуват. Не знаеха как може да се входира цялата документация за "Грами“ академията. Наистина, доста сложен, дълъг и трудоемък процес, с който един човек не би могъл да се справи. Слава Богу, че се намират и добронамерени българи, макар извън страната ни! Да. Просто така се случиха нещата. На тях, на тази платформа "ЕтноКлауд“, аз съм изключително благодарен. Тяхното предложение за "Грами“ номинации беше именно заради тяхната статистика, която те водят от 2017 година до преди миналата година. В един момент се оказа, че 38 пъти съм бил в Топ 40 за света. И благодарение на тази статистика, в момента, в който издадох албума и той влезе в дигиталното разпространение, те ми изпратиха този мейл, че искат това нещо да се случи. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 3614 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/603 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Лоша вест за шофьора на обърналия се на АМ "Струма" камион
14:00 / 29.01.2025
Тежък инцидент на АМ "Струма" при 49 км
11:52 / 29.01.2025
Започва нов сезон на "Биг брадър"
15:30 / 30.01.2025
Слави Бинев стяга сватба
14:15 / 30.01.2025
Задължителни противогрипни мерки в Кюстендил
07:46 / 29.01.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: