©

През 1963 год. в гр. Бяла е открит завод "Латекс", който произвежда стотици изделия от суровината, получавана от каучуковото дърво при нарязване на кората му. През годините заводът се утвърждава като лидер в производството на на латексови продукти -хирургически ръкавици, гуми за буркан, надуваеми дюшеци и др. След години работа се оказало, че в богатия асортимент от стоки, реализирани успешно в много страни от СИВ, май липсват само презервативите.

Четири държави от социалистическия лагер - СССР, Чехословакия, Полша и ГДР, от години се противопоставяли успешно на западното производство, като сами си правели гумени калпачета против зачеване и болести. В Съветския съюз отрасълът дори бил с традиции. По заповед на дясната ръка на Сталин ­ Леврентий Берия, производството на кондоми започнало още през 30-те години на ХХ век, а по времето на зрелия социализъм в страната били построени цели три фабрики.

За да не остане и България назад в това отношение, правителството взема решение да открие в завода в гр. Бяла, цех за производство на презервативи. Това е стока от първа необходимост и Министерство на здравеопазването без проблем издава указ, който свидетелства за нуждата от подобен продукт. Държавата не пести средства и през 1988 г., отпуска 2 100 000 дойче марки за закупуването на необходимите машини.

От Федерална Република Германия е закупена поточната линия за производство на презервативи. Технологията е западна и доста модерна за времето си. Близо 40-метровият автомат и многото апарати към него са монтирани в помещение от 5000 кв. м в цех №104 на завода. За две години работа поточната линия произвежда близо 10 милиона презерватива. Една машина извършва 20 операции. Състои се от множество апарати и стъклени макети на пенис, върху които се отмерва размера на презерватива. За да бъде достатъчно здрав презервативът, макетите се топят в латексова смес по два пъти. На този етап от производството презервативите все още са "сурови". Необходимо е да бъдат изпрани в друга машина с антибактериален препарат, за да не предизвикват алергии и дразнения. Следва изсушаване на презервативите, за което е нужно да отлежат две денонощия в специално пригодено помещение. След това чрез електронен тест се отстранявали спуканите бройки, а преминалите през всички изпитания презервативи се накапвали с различни ароматни благовония. Стъклените форми не позволявали да се правят кондоми с пъпки, брадавички и други съвременни глезотии, но цветовата гама била изключително богата. Един цикъл на машината до процеса на отлежаване траел 16 минути, за които се произвеждали 960 кондома.

Кондомите made in BG стават факт. И в този момент, типично по български, нещата се объркват. Разпространението на продукта се оказва много по-сложно от самото производство.

Продуктът се оказва трудно продаваем заради грозната си опаковка, а може би и заради тогавашното недоверие на българина към родното производство. Продавали са се поръсени с талк по три броя в картонена кутийка. Първоначално кутийките били от чисто бял картон и изглеждали твърде семпло на фона на пъстроцветните вносни. После в предприятието опитали с други - напечатали върху картона зодии, цветенца и други украси, но пазарът така и не потръгнал. След няколко месеца работа цехът спрял, а в протоколите на завода е записана причината ­ "неконкурентна опаковка и необезпечена реализация". Днес машините събират прах, а тогавашният им директор и днешен собственик тайно се надява някой ден да възобнови производството на български презервативи.

Източник: socbg