ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
Притоците на река Огоста са най-златоносните реки в България! | ||||||
| ||||||
Това сочи единствената карта на златото у нас, която е уникална по рода си в целия свят. Тя се изготвя вече 12 години от председателя на Българската асоциация на търсачите на самородно злато Кирил Стаменов. "Непрекъснато ъпдейтвам картата на златоносните реки. Водещи геолози и колеги, които обикалят и търсят, ми казват кои реки са златоносни, а аз ги нанасям в картата. Ако някой намери такава карта, каквато правя аз от 2012-а, ще му купя каквото поиска без значение какво е и колко струва", посочи Стаменов, който стартира новата година с още по-голям устрем към организиране на събития за членовете на асоциацията и развиване на сферата при изрично спазване на закона. Едно от златоносните находища се намира в района на монтанското село Копиловци. Там има останки от стари минни изработки - ровове, дупки и пр., някои от които са известни под името Плаварски вирове. Рупи има и около самия извор на р. Лева в полите на Копиловския Балкан. Кварц-сулфидните златоносни жили, голяма част от които са били обект на експлоатация, се намират северно и южно от вр. Джукина чука, в местностите Дренака, Рупи дол, Зелени дол, Брински дол, Дълбоки дол и Свиднички дол. Тук има места със съдържание на злато над 18 г/тон, сочат данните от картата. Друго подобно място е съседното село Меляне, където Дългоделска Огоста е златоносна. На определени места има струпване на петна с добра концентрация от разсипно злато. Белоградчишкото село Долни Лом също има с какво да се гордее. По долината на р. Голема, източно от Джебарица планина, а също и на 5 км южно от селото, около извора на р. Лом има следи от стари рударски работи. Злато има и в потока Краставица и в Лева река край селото. Съседното село Горни Лом има своя златен коз в ръкава. Златичка (Еличка) река тече в Балкана, като събира водите си от множество извори (някои сифонни). Тя е приток на река Лом. По горното й течение има стари рудници. Пясъкът от реката се е промивал за злато. По бреговете й е имало много свещени места. Близкият връх Койчина чука е планинска крепост, която е охранявала рудници. Намерени са рударски инструменти и люспи злато. Всичко е сринато, има само купища камъни. През I в. римляните установили контрол по тези земи и започнали да експлоатират рудниците под връх Миджур, богати на желязо, мед, сребро и злато. "Така притоците на река Огоста - реките от Берковица до Чупрене, са най-златоносни. Тук е село Говежда, върхът над който е златоносен и от двете страни на Стара планина в района - нашия и сръбския. В чашката на язовир "Огоста" по комунистическо време е действала една от най-големите драги на 4 етажа за добив на злато", разясни Кирил Стаменов. Шефът на търсачите на самородно злато и метеорити посочи и останалите два района с най-голям златоносен добив у нас. Единият обхваща частта от Ихтиманска Средна гора до Стара Загора, а другият е съсредоточен в Югоизточна България с център около Кърджалийска област. "Обикаляме и откриваме златинки в Централна Средна гора, Източна България, около Кърджали, Хасково, Маджарово - там, където има вода. Рубинчета също откривам, но не остава време за търсене на аквамарин в Смолянския район", казва Стаменов. И добавя: "Панагюрското златно съкровище е направено със злато, промивано от Централна Средна гора - между Свежен и Бузовград. Районът е много златоносен и има открити много древни рудници. Това показва изследване, в което участвах". И през 2024-а Кирил Стаменов съсредоточава усилия върху организирането на трите големи събора за търсачи на самородно злато и метеорити в Първомай, до пещерата "Леденика" над Враца и Старозагорски минерални бани. Както и в търсенето и изследване на шарапани - кръгли изсечени дупки в скалите, свързани с улеи за промиване на злато в древни времена "България Днес". "Хобито си е хоби, но то не дава право да се нарушава законът. В природни паркове и резервати, около исторически, археологически места и обекти е забранено да се копае. Трябва да се спазва законът, както е в чужбина. В Англия не може да отидеш да практикуваш хобито без разрешение на държавата и собственика на земята, а не тук арендаторът като отиде на нивата си, и тя цялата надупчена и заминала. Всеки трябва да носи отговорност", отправя призив Кирил Стаменов. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: