© Фокус

Устойчивостта на бавноходките се дължи на способността им да изпадат в състояние на анабиоза, когато условията са неблагоприятни. Те постигат това, като изхвърлят 95 процента от водата в тялото си, произвеждат протеини и захари, за да защитят клетките си, забавят или дори спират метаболизма си и прибират главите и краката си, превръщайки се "пакет" с формата на хапче.

В това състояние бавноходките могат да издържат при различни екстремни условия - от вряща вода до абсолютната нула, както и при налягане, шест пъти по-високо от налягането в най-дълбоките части на океана. През 2007 година Европейската космическа агенция (ЕКА) дори изстреля бавноходки в състояние на анабиоза в открития Космос. Десет дена по-късно миниатюрните създания се завърнаха на Земята, възстановиха жизнения си цикъл и дори започнаха да се възпроизвеждат, превръщайки се в първите животни, оцелели във вакуума на Космоса.

Дори според стандартите за издръжливост на бавноходките, последният пример за оцеляване е впечатляващ. Водните мечки са били в проба от мъх, която е събрана през ноември 1983 година по време на японска експедиция до Антарктика. Мъхът е съхраняван при минус 20 градуса по Целзий. През май 2014 година учени са започнали да размразяват мъха и са открили две бавноходки в анабиоза, които са нарекли Спящата красавица 1 и 2.

Възстановяването е било стабилно, но бавно, пишат изследователите в журнала Cryobiology. До 21-вия ден Спящата красавица 1 е започнала да развива яйца. Тя е снесла 19, от които 14 са се излюпили. Спящата красавица 2, уви, е умряла, но от яйце, което също е било намерено в мъха и което учените са кръстили Спящата красавица 3, се е излюпила друга водна мечка. Тя е оцеляла и е снесла 15 яйца, седем от които са дали начало на здраво поколение. Следващата цел на изследователите е да разберат повече за процеса на връщане към живот на бавноходките и да изучат механизма на дългосрочното им оцеляване.

Източник: агенция "Фокус"