ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
Учени със сензационни открития за произхода на човека | ||||||
| ||||||
"Въпреки че е имало голямо разселване от Африка в периода преди 60 000 - 50 000 години, което може да се дължи или да не се дължи на промени в околната среда, и преди е имало преселнически вълни на съвременни хора, макар те да са били по-малки", казва др. Бае. Той и екипът му стигат до този извод след анализ на редица последни проучвания, които показват, че хората са отишли по-далеч и по-рано в сравнение с доминиращата сега теория. Доказателствата за присъствие на хора в Китай и Австралия десетки хиляди години по-рано от теоретичните прогнози означава, че те са започнали да напускат Африка много преди очакваното. Новият модел на учените сочи, че множество диаспори са напуснали Африка, като първата вероятно е направила това преди около 120 000 години. Това не означава, че сегашната теория за разселване от Африка е невярна, а по-скоро, че е непълна. Нещата допълнително се усложняват от факта, че някои от изкопаните от учени фосили на Хомо сапиенс не са изцяло човешки. Дълго време бе приемано, че видът Хомо сапиенс много рано се отцепил от еволюционното дърво на хоминините и след това е останал отделен от близките си братовчеди - неандерталците и Денисовия човек. Но сега множество генетични проучвания разкриват, че съвременните хора се кръстосвали с други древни хоминини. Оценки сочат, че дялът на неандерталската ДНК в съвременни хора, които не са африканци, е в диапазона 1-4%, докато съвременните меланезийци, населяващи острови край Австралия имат средно 5% ДНК от Денисовия човек. На тази основа се прави извода, че всички съвременни неафриканци могат да проследят кръвната си линия до една група хора, която се е отцепила от семейното еволюционно дърво преди около 60 000 години. Вероятно това е накарало учени да смятат, че голямата миграция тогава е единствената от прародината Африка. Но трупащите се находки в Азия дават основание да се смята, че ранни предци на човека се осмелили да напуснат Черния континент и по-рано. Два процента от генома на хора в Папуа Нова Гвинея съдържа доказателства за преселение на съвременни хора преди повече от 60 000 години, посочва др. Бае. Освен това проучване от това лято "състари" Хомо сапиенс със 100 000 години, като показа, че негови ранни представители са скитали из Африка преди 300 000 години, а лицата им силно приличали на сегашните хора. Открити в Мароко фосили заличават продължилия две десетилетия консенсус сред учените, че нашите прадеди се появили в Източна Африка преди около 200 000 години. Череп и фрагменти от кости на 5 древни представители на съвременния човек заедно с каменни инструменти, използвани за лов и разфасоване на животни са били изкопани от пещерата Джебел Ирхуд, недалеч от град Маракеш. "Това са най-ранните останки на Хомо сапиенс, откривани по света. Те са на 300 000 години ", каза палеоантропологът Жан-Жак Юблен от Института "Макс Планк" в Германия. Досега най-старите фосили на вида бяха открити на територията на Етиопия и датирани на 195 000 години. Затова Източна Африка бе сочена за еволюционната "райска градина" на съвременните хора, преди да се разселят из Африка и извън нея. Малкото плоско лице на открития в Мароко череп много прилича на това на днешните хора. Големината на мозъка също, макар и разположен в по-плосък и удължен череп. "Ако имаха шапка, вероятно щяха да са неразличими от хората сега. Това е лице на човек, когото можеш да срещнеш на улицата", посочва Юблен. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:ВсичкиМоите | На приятели |
на 11.12.2017 г.
0
на 10.12.2017 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета