©

"Винъс икспрес" откри озонова спектрална сигнатура на 100 км навътре в атмосферата на горещата планета, в концентрация не повече от 1% от тази на земната атмосфера.

Компютърното моделиране предполага, че озонът на Венера се образува когато слънчевата светлина разкъсва молекулите въглероден двуокис. Освободените кислородни атоми се срещат на по-студената обратна страна на планетата, за да се свържат в молекулни двойки O 2 и тройки O 3 (озон). "Ключовата химическа реакция, която протича в горните слоеве на земната стратосфера, може да протича и на Венера" - писа Франк Монтмесин от центъра за изследване на атмосферата LATMOS (Франция) в публикация с описаните резултати.

Озонът е невероятно важен за земния живот, защото блокира увреждащата радиация от Слънцето. Изобилието му тук предполага, че разграждането на въглеродния двуокис не е единствения източник на озон. Вероятно той и молекулярният кислород водят произхода си и от кислородни атоми, натрупани от хранещи се с въглероден двуокис фотосинтезиращи микроби отпреди поне 2,4 милиарда години. Някои учени дори са на мнение, че атмосфера, съдържаща едновременно въглероден двуокис, молекулярен кислород и озон, може да е знак за наличие на живот.

Новите данни, обаче, заедно с факта, че и Марс е имал в атмосферата си озон (в концентрация 0,3% от земния) в миналото, показват, че само присъствието на горните три вида молекули не е достатъчно, за да се докаже съществуването на живот. Откритията укрепват схващането, че една планета трябва да има озон в концентрация поне 20% от тази на земния, за да се предположи наличие на живот. "На Венера, както и на Марс, положителната идентификация на трите компонента не е подкрепена с никакви данни за биологична активност" - писаха още изследователите.