Фосфатът е необходим, защото задържа водата в месото и то остава крехко и сочно дори и след като е било замразено. Без него при печене месото ще се разпада. Съставката се слага не само в замразено месо, а и в сладкиши, кока-кола, различни салами. Фосфатът е разрешен в различни хранителни продукти, като се контролира само горната граница. При описването на продуктите, в които е допустимо да има фосфат обаче, в комисията са забравили да упоменат и суровото замразено месо. Така се оказва, че дюнерите, които масово се правят именно с дълбоко замразено месо, са забранени за продажба. Комисията вкара поправка на гласуване в Европарламента, за да поправи пропуска си. Зелените и социалдемократите обаче изненадващо блокираха гласуването и не допуснаха корекцията. Това означава, че до края на 2018 година дюнерът ще бъде забранен, ако не се прави от свежо месо. 

Европарламентът ще гласува още веднъж, но преди това е натоварил здравната комисия да проучи какви са последните научни доклади за влиянието на фосфата върху здравето. При превишаване на допустимата доза, той нанася поражения на бъбреците и кръвообращението. 

"Без него месото на шиша ще се овъглява отвън, а ще остава сурово отвътре", обясни евродепутатката от германския ХДС Ренате Зомер. "Европейската служба за защита на потребителите е преценила, че поемането на до 4200 мг фосфат на ден не е опасно за здравето. Една порция дюнер съдържа само 134 мг", допълва още Зомер. За сравнение - една чаша кола съдържа 210 мг. Дневно в страните от ЕС се изяждат 500 тона дюнери. 80% от месото за тях се произвежда в Германия. Затова и тя ще бъде особено силно засегната, ако поправката не бъде приета - смята се, че ще отпаднат 110000 работни места От дюнер до дюнер обаче има огромна разлика. Иначе "дюнер" наричаме онази арабска питка, в която е обвит пълнеж от месо, чеснов сос, пресни зеленчуци, понякога картофи. А всъщност "дюнер" в Близкия Изток изобщо не значи това. Истинското име на този сандвич е "шауарма", на турски çevirme или по-известното döner kebab, което се прави в Анадола. Използва се специален хляб, не този "арабски" хляб, който знаем от родните дюнерджийници. Оригиналният хляб има по-друг вкус и е по-тънък. Обикновено майсторът-дюнерджия го прави сам. Пълнежът е най-вече от месо и домати. Класическата шауарма е от овче, агнешко и рядко пилешко месо.

Придружено е от прясно нарязани домати, като картофите се слагат отделно в чинийка, която е с допълнителни зеленчуци. В арабските страни това се нарича "сервиз". Дюнерджийниците предлагат сервиза към дюнера, като на много места той е незадължителен, а на други е безплатен при закупуването на два дюнера. Не се слага чеснов сос. Сосът в истинския дюнер е с тахан, не с чесън. И не се шокирай, ако отидеш в Истанбул и ти сервират въпросния арабски хляб и чиния с месо, картофи и зеленчуци.