Днес ходя като цветарка от тема на тема и се изказвам по разни теми, но в случая съм запознат, защото гаджето ми завърши био химия в университет в Калифорния - кръвта има ужасно много свойства, не е само кръвната група. В кръвната плазма 'живеят' цяла колония микроорганизми и се извършват убийствени количества химични процеси всяка милисекунда. В конкретния случай предполагам, че просто нивата на всички химични вещества в плазмата на донора и приемника трябва да са еднакви или поне пренебрежимо близки, за да няма отхвърляне. Примерно има заболявания от типа на Ангиоедема, които се дължат на намалени (или абслютно липсващи) нива на Ц1 инхибитор в кръвта. Този инхибитор "балансира" много процеси и образува брадикинин, който спира дисбаланса. При хората с генетичен ангиоедем (липсващ Ц1 инхибитор) тази каскада няма как да се получи и те имат подувания на кръвоносните съдове, които са опасни. Преливането на плазма с количество Ц1 инхибитор в нея няма как да реши проблема, защото организма веднага усвоява количествата хим. вещества, след което се връща към старите си нива все едно нищо не е ставало. Предполагам, че и тук съображенията са същите.