Този фашист пак ли изплува???

Прилепското клане е масов разстрел на привърженици на Методи Шаторов - Шарло и българи от страна на службите за сигурност на Югославия (ОЗНА). Според Коста Църнушанов клането се извършва през 1945 г. по заповед на Цветко Узуновски - Абаз и Светозар Вукманович - Темпо. Така са убити привържениците на Шаторов: Димче Топличанец - Клайнето, шивач, около 43-годишен, потомък на един от героите на "Ножот" (1907 г.); мъж умен, приятен, твърд, обичан; Ордан Дебеламесо, вече възрастен, към 70-годишен, основател на комунистическата партия в Прилеп; Неговия син Х. Йорданов - Дебеломесо, студент; Трайче Електротехника от с. Селце; Кице Кюркчиев, също един от основателите на партията в града, възпитател на много партийни кадри. При опит за арестуването му той се самоубил. Отделно като българи са разстреляни и следните лица[1]: Александър Хаджиздравев, юрист, потомък на възрожденското семейство Хаджиздравеви. Застрелян е на улицата. Чичо му Панче Хаджиздравев, завършил Физико-математическия факултет в Лиеж, бивш български учител в турско време, от дълбока скръб за любимия си племенник и тежко разочарован от новия поход срещу българщината, се самообесва с думите: "По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!" Христо (Ицко) Иванов Сърчар, търговец на стъклария, застрелян пред вратата на собствения му дом от д-р Дулян от Ресен, зъболекар, женен за французойка, голям злодей. Търсил е и сина му Кирил Христов Иванов, също проявен българин, но той успял да избяга и бива осъден задочно на смърт. Илия Ристески Лажо, шивач и също проявен българин от народа, обесен. Дончо Северски от с. Варош, край Прилеп, бивш дългогодишен организационен четник, кмет в едно сърбоманско село в Прилепско. Никола Стоянов - Мамин Кольо, шивач, активен българин, критикувал насилията над българщината от страна на сърбоманите партизани. Миро Симоновски, 65-годишен мъж, кмет на албанското с. Десово, роднина на Димитър Талев (зет от братовчедка) - обесен лично от Вера Ацева. Илия Оровчанец - Никодинец Ицко Радески Милан Гюрлуков - деец на ВМРО. Източник: Църнушанов, Коста, "Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него", Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, Има мнения, че данните за тях са подадени на ОЗНА от другаря Трайчо Костов.. виден антифашист, в последствие обесен от другарите му антифашисти заради отклоняване от идеите на едни други по-големи братя-антифашисти..

Сръбски политик да говори за политически престъпления - огромно лицемерие и наглост.

За това ли сте избили над 150 000 българи

Сърби го този олигофрен, толкова го сърби, че чак го боли

Понеже го вълнува Сърбия ,може да си даде сметка до какво доведе разпада на Югославия. Подпирачката им умря и те се изсулиха на парчета. Беше говорител на един кух политически кретен,който стопи Сърбия до един вилает. Сите сърби под една круша...Бранислав Нушич. И тоя олигофрен още живее с Югославия. Да му напомня,че и Войводина ще и дойде реда ,а един ден като тръгнат за ЕС,ще минат през ревизия на Ньойския договор. 99 г.минаха. Може да са останали 0,26% българи,но земята си е наша.

И трябва ли да се учудвам, че ни наричат "фашистки окупатор"? През април 1941г. Хитлер и Мусолини принуждават Югославия и Гърция да капитулират. Българските войски са в пълна готовност и само за 1-2 дни навлизат в Македония, Сърбия и Гърция, където остават три години. 80 години по-късно почти няма българи да знаят за тези събития, а дядовците им участвали в тях са напълно измрели. В Македония само е имало между 20 000 и 30 000 български войници и офицери.