ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Кой надува платната в Германия? Проф. Анна Кръстева и Димитър Гърдев за вплетените икономически и политически въпроси | ||||||
| ||||||
Г-н Гърдев в Германия настъпват доста промени. Какво според вас се случва там? Виждаме поредица от протести, недоволства – защо? Димитър Гърдев: Да. Разбира се, това е следствие на една тенденция, която се забелязва вече втора година в германската икономика. Официално още миналата година Германия обяви, че навлиза в рецесия. И е съвсем естествено тези процеси да повлияят и във вътрешнополитически план. Освен абсолютно обективни такива обстоятелства, които не се поддават на някаква манипулация, същевременно обаче има и сили и партии в германския вътрешнополитически живот, които се възползват чисто демагогски от трудностите, които изпитва вътрешният пазар, изобщо пазарът на труда, икономиката на страната. Нека да ги назовем кои са тези партии. Димитър Гърдев: "Алтернатива за Германия“ е абсолютен пример за това, включително новата партия, която беше образувана от една нейна структура. Така че тенденцията е ясна. Каква алтернатива за Германия се оказа всъщност тази партия? Димитър Гърдев: В областите, където спечели, видяхме, че алтернатива няма такава съществена. Чисто и просто, това е един вид вътрешнополитическо говорене, което естествено, както споменах, в трудни, кризисни моменти дава резултат. Той е моментен. Не може да има алтернатива, при положение че страната е една от водещата в един все пак глобален съюз, като Европейски съюз. Такива тенденции, или по-скоро пожелания и чисто заиграване със страховете на хората, както споменах, са моменти. Но Германия вижда своето място в Европейски съюз. Заявен е курсът още от Ангела Меркел за водещо такова място, продължава да се спазва. Наистина, по-трудно е. Като споменахте Ангела Меркел, няма как да не ви попитам за мигрантите там. Сега какво се усеща и какво наблюдавате – вие следите тези процеси? Димитър Гърдев: Когато бяха големите вълни на миграция, "Алтернатива за Германия“ бележеше огромен ръст. Когато държавата, изобщо Европейски съюз навлезе в СOVID мерките и тези мигрантски поток потоци бяха силно ограничени, се получи плато. И затова тези процеси са вързани. Проблемът за мигрантите в Германия е изключително сериозен, тъй като това е държавата, която имаше най-либерално отношение към тях, и огромната част през още 2015 г. бяха насочени точно към Германия. В един момент се отрече призива на Ангела Меркел: "Елате, всички ще приемем“, и естествено, това породи и много сериозни вътрешнополитически критики към тази политика. Немалко критики обаче среща и настоящият канцлер Олаф Шолц. Димитър Гърдев: Разбира се, да. Дори доста в момента. Димитър Гърдев: В момента мигрантите, изобщо тяхното социализиране вътре в германското общество се оказа, че върви с минимални темпове, да не кажа, че е доста спряло. И съвсем естествено е той, канцлерът Шолц, да получава такива критики. Но искам да обърна внимание, че миграцията и проблемът с мигрантите не е в състояние да се справи дори най-голямата европейска държава като Германия. Това е един общоевропейски въпрос и може да се получи решение само с единно европейско действие. Това важи много и за България и затова тези критики, които са отправени към България от страна на Австрия специално, конкретно за Шенген, са абсолютно неоснователни. Необходимо е общоевропейско споразумение. Аз смятам, че споразумението с Турция и Европейски съюз, което беше стартирано във Варна, в България, даде резултат. Видя се, че то е успешно, то трябва да бъде подновено. За да се справи Европейският съюз с мигрантите трябват общи усилия. Тя има редица публикации в много държави, сред които и Германия. Професор по политическите науки е, Доктор хонорис кауза е на университет във Франция, занимава се с европейска и международна политика. Към нашия разговор с Димитър Гърдев се присъединява и проф. Анна Кръстева. Здравейте, професоре. Анна Кръстева: Здравейте. Върна ли се Германия години назад и кои проблеми излязоха налице днес? Анна Кръстева: Вибрираща мобилизирана гражданственост в защита на демокрацията. Бих казала, че това е ново доказателство колко жива е демокрацията, колко високо стоят демократичните ценности. 1,4 милиона ги броят в над 100 населени места – видяхме Германия буквално да се изсипва на улицата. В градове като Мюнхен бяха спрени демонстрациите, защото са повече, отколкото капацитетът на площада и основните артерии могат да понесат. Това е един изключително обнадеждаващ глас, който прокънтя навсякъде в Европа – че неонацизмът, че екстремизмът не е алтернатива, а че има ярка, силна, жива, мобилизирана защита на демокрацията. Г-н Гърдев, какъв очаквате да бъде резултатът от тази демонстрация, и то толкова голяма и ключова. Както каза проф. Кръстева, протест срещу десния екстремизъм, да уточня, и "Алтернатива за Германия? Димитър Гърдев: Германия навлиза сериозно в тази предизборна надпревара за Европейския парламент и естествено, че крайните послания, срещу тях се появява и съпротива. И така общественополитическият живот в Германия много ярко ще бъде воден точно от тези две тенденции. Едната тенденция е тази, която досега наблюдавахме, и от управлението на Ангел Меркел – за една отворена, малко по-глобалистка Германия и за тези консервативни сили, които както споменах, набраха подкрепа. Съвсем нормално е в едно общество, което живее в едно кризисно време и в една, естествено, кризисна Европа. Не бива да не посочим и новата партия, която се формира около бившата активистка на левите, на левицата – Сара Вагенкнехт, която в момента обяви своя нов политически проект. Анализаторите дават около 20-процетна подкрепа, което по същия начин естествено, че ще влияе на общественото мнение. Искам да обърна внимание, че Германия не прави изключение от една обща вълна в Западна Европа. Протестите на фермерите в Нидерландия, във Франция… Които назряват и у нас. Димитър Гърдев: В Румъния, в България, в Унгария, в Словакия. Три са основните проблемни въпроса. Единият въпрос е свързан с високата цена на суровините и на горивата, които са много важни за земеделието, както между другото, и тези торове, които се използват в огромни обеми. Те идват единствено и основно от една формула, която се съдържа в природния газ, така че те са вързани с това. Вторият въпрос, това са данъците, данъчните облекчения. Третият въпрос е директно свързан с дъмпинга от Украйна, който земеделските производители, особено в Румъния и в България, и в Унгария, и в Полша протестираха. И ние сме свидетели – и с това ще завърша, на една инициатива на Урсула фон дер Лайен, която между другото, трябва да направи и обеща. Европейската комисия направи среща на 25-ти, ако не се лъжа, където да бъдат чути тези искания, и регулациите, разбира се. Проф. Кръстева, вашите очаквания какви са? И какви са може би полезните ходове на настоящия канцлер Олаф Шолц? Анна Кръстева: Голямо предизвикателство е наистина "Алтернатива за Германия“. Нека съвсем накратко да скицирам. Тя е едва на 10 години – млада възраст за политическа партия, но с впечатляваща история на възходи и падения. Възниква точно преди 10 години, 2013 г., основава се от консервативни икономисти. И тогава нейното острие е насочено основно към дълговата криза и е против еврото. Скоро след това започва бежанската криза и Германия приема повече от милион бежанци само за две години, което кара партията веднага да смени фокуса си, и той става много мощен антиимигрантски и вече от по-консервативното започва да се измества към по-крайнодясното до степен 2017 г. да призовава да се спрат възпоменателните събития на Холокоста и да се спре на културата, на национална вина, както я наричат те. След това следва спад 2022 г., не се представя добре. Но какво надува платната? Колегата каза някои от причините. Те наистина са много вплетени икономическите и политическите причини. След пандемията тръгна доста нагоре с ръста да компенсира спада през пандемията, първата година след пандемията – 3% ръст. Втората година – по-малко, около 2%, но 2023 г. има спад на брутния вътрешен продукт около 0,3%. И това се усеща много, много остро от гражданите – намалява търсенето. Има чисто икономически причини – намалява търсенето на коли на глобалния пазар, Германия като един производител. Отказът – политически съвсем разумно обоснован, на руския газ също е едно предизвикателство за икономиката. И множество германци са разочаровани от Шолц, от управлението на тези кризи, които са вплетени – икономическата криза, новата бежанска вълна от Украйна, и съответно протестните партии събират този вот. Но нека да кажем, че между събирането на вота и израза, и предложенията, които се предлагат, има доста голямо разминаване. Едно от новите предложения на лидерката на "Алтернатива за Германия“ е за "Dexit" (бел. ред. излизането на Германия от ЕС), повтаряне на Брекзит за Германия. Тя казва "Това е един добър модел за нас“. Но кого вълнува този лозунг? 90% от общественото мнение от гражданите на Германия поддържат европейската интеграция на Германия. Германия е център на Европейския съюз. Колко процента от създателите на самата "Алтернатива на Германия“ са "за“ Европейския съюз? Ами, повече от половината – 52%. С други думи, когато слушаме лидерите да изказват крайни позиции, трябва все пак да сме внимателни, да сме чувствителни и да разбираме, че те говорят често много по-радикално, отколкото самата електорална маса, че ако избиратели отиват при тях, защото са разочаровани от управляващите, това не значи, че те подкрепят тези крайни решения. Включително това съвещание, тайно, тази среща, която предизвика вълната от протести за масова депортация. Нека да кажем, то е абсолютно символно, че тази среща се е провела на няколко километра от историческата вила, където е било взето това ужасяващо историческо решение за крайното решение за унищожаването на евреите, приложено с ужасяваща ефикасност. След избиването и унищожаването на 6 милиона евреи да се говори за масова депортация на граждани, дори немски граждани, но от чужд произход – видяхме наистина мощна реакция. Просто гражданите категорично формулираха своя глас – "Никога вече, никога няма да повтаряме тази грешка“. Тук е много любопитна позицията не просто на гражданите. На площадите, улиците – те, като са милион и нещо, е ясно, че са много различни хора, с най-различни убеждения, но както казва и президентът на страната, обединяват ги защитата на Конституцията, защитата на републиката, защитата на хуманността и на човечността. Много съществено е, че икономическият елит също много мощно формулира своя глас в същата посока. Бившият шеф на "Сименс“ каза: "И 1933 г., когато нацистите взимат властта, все още е имало исторически период, когато елитът, икономически и социален, е могъл да реагира да не повтаряме отново тези исторически грешки“. Проф. Кръстева, благодаря ви за това, което ни казахте. Сега продължаваме разговора в студиото с Димитър Гърдев. Символ на какво са тези хора, които изпълниха площадите в Германия? Повече ги обединяват неща или напротив – ги разделят, и затова са там, за благото на цяла Германия? Какво мислите вие? Първо, имате ли какво да допълните към това, което чухме от проф. Кръстева? Димитър Гърдев: Не. Разбира се, германското общество има една болна тема и това наистина представляват едни такива крайноконсервативни националистически действия, риторики и партии. Когато се свързва "Алтернатива за Германия“ с нацизма, искам да ви кажа, че това е категорично забранено по т.нар. германска Конституция. Има основен закон, защото няма обединена Германия. Но въпреки всичко, разбира се, цялата форма на нещо подобно е забранена. Аз искам да обърна внимание на нещо друго – водещата линия, която беше зададена от Меркел - един договор от Аахен, който беше между Германия и Франция – той се подписа преди три години, където между другото, се говореше за общи сесии на парламента, за общо участие и размяна на посланици в ООН и в НАТО. И виждаме колко всъщност е далече вече Германия от тази водеща спойка с Франция, която беше. Критиките към Шолц са абсолютно основателни. Германия не присъства в кризата в Украйна. Преди това беше гарант по споразумението, включително от Киев от 2014 г., включително от Минск 1 и 2. Абсолютно разностранната позиция и липсата на никаква позиция по Израело-палестинския конфликт. Сега, в момента, се обсъжда участието на една фрегата в мисията в Червено море, само че под чия егида, тъй като там са Великобритания и САЩ – страни, които не са членки на Европейски съюз. Много са въпросите пред Германия за нейното лидерско място, за това дали може да го запази и по какъв начин да го възстанови, защото няма какво да се лъжем, това са двете най-мощни държави в Европа – Франция и Германия. Тогава защо поставяме под въпрос нейното лидерско място пък, тук някои ще се запитат? Димитър Гърдев: Да, да. Ето, аз изброих къде бяха желанията, какво беше започнато и къде всъщност сега, в момента, я намираме. Германия и германската икономика, държа да подчертая, е една икономика, свързана основно с машиностроене и с такъв вид производство. Неслучайно беше обърнато внимание върху автомобилостроенето. Лидерското място на Германия и респективно на Европа в много водещи тенденции към света, а именно – новите технологии, изкуственият интелект, генетиката, трябва да се наваксва. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: