©

В неделя, на 7-ия референдум в историята на Турската република от 1923 г. насам, Ердоган спечели най-трудната, но и най-ценната си победа в своята 15-годишна възходяща политическа кариера. Трудна - защото до последния момент, особено в големите метрополии, гласовете "за" и "против" бяха почти наравно и сподвижниците му спечелиха почти на косъм. А най-ценната - защото като президент с големи правомощия, каквито са включени в одобрената вече конституция, той ще удовлетвори стремежа си да остави трайна следа в историята на Турция по подобие на основателя на светската турска република Мустафа Кемал Ататюрк, на когото се позовава, когато критиците го обвиняват, че е диктатор.

Одобрените промени на референдума ще разширят правомощията на Ердоган за преминаване на Турция от парламентарна към президентска република. Но това ще стане след две години, след изборите, насрочени за 3 ноември 2019 г., на които ще се избират заедно президент и парламент.

Резултатите от референдума, за които турският вицепремиер Вейси Кайнак заяви, че "гласовете "да" не са толкова много, колкото се е очаквало", породиха разочарование сред застъпниците на референдума, пише в коментар за БТА Нахиде Дениз.

Въпреки че бяха впрегнали в действие целия пропаганден арсенал от медии, институции и др., въпреки че не разрешиха на опозицията да проведе митинги на открито, Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) не успяха да постигнат резултата, на който се надяваха. Те спечелиха референдума, но за пръв път от 15 години насам претърпяха крах, като загубиха голяма част от електората си в четири от петте най-големи провинции на страната - Истанбул, Анкара, Измир, Адана и Анталия, където надделя гласуването с "не".

В чиновническа Анкара, с нейното 5-милионно население, където институциите в повечето случаи са в услуга на управляващата партия, загубата е силно осезаема. Истанбул, с неговото 15-милионно население, където Ердоган традиционно има много симпатизанти още от времето, когато беше кмет на мегаполиса, също даде преднина на гласовете "против" промените. В Измир - крепостта на кемалистите, вотът с "не" надхвърли 60 процента, въпреки че там отиде да гласува лично премиерът Бинали Йълдъръм. И всичко това при положение, че кметовете на Истанбул, Анкара и Анталия са от ПСР.

Провинция Мармара, егейският и средиземноморски райони,Тракия, също гласуваха с "не", вътрешен Анадол, Черноморският регион и Източен Анадол одобриха референдума, а в кюрдския Югоизточен Анадол надделяха гласовете против конституционните промени.

Социологът Бекир Агърдър, директор на агенция Конда, коментира, че референдумът разцепи Турция на три. Поради малката разлика между "да" и "не" /около 51 и 49 на сто/ сега ще се разгорят остри дебати, защото очакванията за висока степен на одобрение, които тиражираха някои агенции, не се оправдаха. Основната опозиционна Народнорепубликанска партия обяви, че ще иска повторно преброяване на до 60 процента от бюлетините. Опозицията може да инициира предсрочни избори. Вече се заговори за това.

Премиерът Бинали Йълдъръм в Анкара и президентът Ердоган в Истанбул коментираха резултатите от референдума. Но те предпочетоха "да погледнат чашата откъм пълната страна" - изразиха оптимизъм за бъдещето, призоваха към единство и уважение към резултатите. Благодариха на гласоподавателите, които буквално се стекоха пред урните, за високата избирателна активност, която достигна 86 на сто.

С това турският народ за пореден път доказа политическа зрялост и доверие в избирателната система.

Интересно е какви последици ще има неуспехът на референдума в големите градове, където местните управления са на ПСР. Защото подобна ситуация, ако се задълбочи, може да обърка сметките на властимащите да управляват до 2035 г.

Лидерът на основната опозиционна Народнорепубликанска партия Кемал Кълъчдароглу посочи, че конституцията, а също и всякаква промяна в нея, трябва да се извършва с консенсус в обществото.

"Но пакетът от промени на референдума не бе одобрен от половината от народа", каза той и подложи на остра критика Централната избирателна комисия заради нарушения в изборния процес в ущърб на опозицията.

Резултатите от референдума са сигнал, че Турция ще върви към нова, президентска система на управление, тъй като промените бяха гласувани и от парламента. В предизборните изяви на управляващата ПСР не се коментираха членовете в конституцията, в които ще бъдат направени промени. Предимство бе дадено на посланията, служещи за консолидиране на електората.

Сега предстои двегодишен преходен период до 3 ноември 2019 г., през който Ердоган ще заеме и поста лидер на управляващата ПСР.