Половината от местата ще бъдат разположени край "горещите точки"" по гръцките острови, останалите - по пътя. В тях бежанците ще получават подслон за зимата, храна, вода, здравни грижи и санитарни условия. Не е ясно и колко време ще престояват бежанците в тези лагери, наречени от германския канцлер Меркел "зони за престой и почивка".
Според върховния представител на ООН за бежанците Антонио Гутиереш, който също участва в срещата, това щяло да зависи от броя на хората в тях. Те щели поетапно да се прехвърлят на Запад, избягвайки трафикантите.
Зоните за почивка били междинна мярка преди ООН и ЕС да организират легални канали за прехвърлянето на бежанците към Европа, включително със самолети. Освен, че ще осигурят по-добри условия на бежанците, които сега спели под открито небе, те ще позволят и по-добро управление на миграционните потоци. Преди седмица Германия обяви, че ще организира транзитни зони по границите си, в които ще подслонява, кандидатите за убежище, докато се гледат молбите им.

До края на годината Гърция ще осигури 30 000 такива места, 7000 от тях по островите. Останалите 20 000 ще бъдат изградени постепенно, с финансовата помощ на ЕС и ООН. Няма яснота къде ще бъдат вдигнати зоните за изчакване по маршрута.

Лидерите на Австрия, България, Гърция, Германия, Хърватия, Румъния, Словения и Унгария, както и на Сърбия, Македония и Албания си обещаха да не изпускат огромни групи от бежанци към съседите си, без да ги предупредят. За да са сигурни, че координацията е на ниво те ще посочат по един човек от правителствата си, който всяка седмица ще разговаря с хора от кабинета на Юнкер за плановете си и за изпълнението на обещанията.

На срещата неколцина балкански премиери изразили опасения, че Германия и Австрия могат да затворят границите си и да ги оставят сами с блокирани десетки хиляди имигранти. Меркел обаче ги уверила, че няма подобни планове и им обещала в скоро време добри новини от преговорите между ЕС и Турция за спиране на имиграционната вълна. За това съобщи словенският премиер Миро Церар, който получи исканите 400 европейски граничари в помощ на местната полиция. Те ще пристигнат до седмица.

"Ако тези договорености бъдат осъществени, ще сме на път да решим проблема, но ако не стане - не виждам добър изход", добави Церар, който преди началото на срещата предрече разпад на ЕС, ако до седмици не се намери европейски подход.

ЕС и Германия пък се врекли на балканските водачи, че ще натиснат Бангладеш, Пакистан и Афганистан да приемат обратно своите граждани, които нямат основания да получат убежище в ЕС.

В заключителния документ от срещата остана точката за вземането на заеми от международни финансови институции за покриването на разходи, свързани с бежанците, срещу която Бойко Борисов възрази. 

Премиерът заяви, че е категорично против допускането на нова задлъжнялост в ЕС, която може да доведе до финансова криза. В окончателния текст тя е с уговорката, че заемите са само възможност.

Потвърждават се и ангажиментите за регистрация и вземане на пръстови отпечатъци от бежанците още на границите на ЕС. Изрично се подчертава, че тези, които откажат да го направят, ще бъдат връщани.

Сред другите мерки, договорени в неделя в Брюксел, са засилване на ролята на Европейската гранична агенция Фронтекс по българо-турската, сръбско-хърватската граници и в Егейско море. Агенцията ще помага и по браздата на Гърция с Македония и с Албания.