Кампанията започва на 25 ноември - Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените и завършва на 10 декември - Международния ден на правата на човека. 

2015 е годината, в която се отбелязва 20-ия рожден ден на Пекинската декларация и платформа за действие (Beijing Declaration and Platform for Action, BDPfA). 

По този повод, Секретариатът на ООН призовава чрез експресията на оранжевия цвят да бъдат предприети действия за ангажиране на политическо и обществено сътрудничество за преодоляване на насилието над жени. Алиансът солидарно възприема посланието на оранжевия цвят в рамките на кампанията.

Като най-спешна мярка за България за постигане на тази глобална цел, Алиансът отчита необходимостта от спешно ратифициране от страна на българското правителство на Истанбулската конвенция. Алиансът отбелязва, че подписването й има стратегическа роля не само за преодоляване на насилието над жени, но и за постигане на максимална превенция и защита на правата на децата, пострадали от насилие, децата, свидетели на домашно насилие и други форми на насилие, основано на пола и на момичетата, пострадали от насилие, основано на пола.

 
Сред проблемните области в България е фактът, че все още не е осигурена ефективна защита на децата жертви и свидетели на домашно насилие, не е осигурена бърза и ефективна защита на децата срещу сексуално насилие, въпреки съществуващи законови разпоредби; не се осигурява връзка и достатъчна защита на децата при насилие срещу майката, бавят се недопустимо и необосновано производствата за защита срещу насилника, на детето и майката пострадали от насилие се налагат мъчителни процедури на експертизи, на медиация и срещи с насилника; не се използват правомощията на институциите за защита на децата от домашно насилие и не се прилага Закона за защита от домашното насилие. 

Не се идентифицират ясно многобройните форми на насилие основано на пола срещу момичетата, не се идентифицират неговите жертви, включително жертвите на вътрешен трафик като входяща точка към международния трафик; не се защитават достатъчно децата и особено момичетата станали жертва на различни форми на насилие в техните общности.

Всичко това е в противоречие с разпоредбите на Истанбулската конвенция и други стандарти на Съвета на Европа, както и с универсалните международни стандарти.

В България липсва официална статистика за жертвите на домашно насилие и насилие, основано на пола, което е също сред изискванията на Истанбулската конвенция. Практиката на организациите от Алианса сочи, че именно тези групи са сред най-рисковите при престъпления като домашно насилие, сексуално насилие, сексуален тормоз, трафик, насилствени бракове и всякакви форми на насилие "в името на честта", преследване.

Неофициална статистика сочи, че за 54% от българите сексуалното насилие е сериозен проблем; 70% от учениците в страната на възраст между 13 и 16 години познават жертви на домашно насилие; 70% от жертвите на домашно насилие у нас не са посещавали личен или съдебен лекар след нанесен побой, между 70 и 85 % от децата, които са жертви на сексуално насилие, познават извършителя. 

Формите на сексуалното насилие са различни - малтретиране, порнография, проституция, трафик, онлайн сексуално насилие
o 70% от потърсилите помощ от организациите в АЗНОП жертви са жени, а останалите 30% са деца.

Само за последната година организациите от Алианса са предоставили услуги на над 4000 пострадали от насилие в цялата страна, предимно жени и деца, чрез управляваните от тях консултативни и кризисни центрове и телефонни линии. 

Предоставен е временен подслон на близо 1000 жени и деца в кризисните центрове на организациите от Алианса. Чрез организациите, членове на Алианса, са заведени и по-голямата част от делата в страната по Закона за защита от домашното насилие, като са инициирани и подпомогнати производствата по над 700 случаи по закона. 

Много от случаите на насилие, основано на пола, по които е осъществена интервенция през последната година, са комплексни случаи - съчетание на домашно насилие, сексуално насилие и дори с трафик на жени и момичета. В интерес на тази защита членовете на Алианса развиват и осъществяват и програми за работа и с извършители на насилие.

Ето защо призивът им е да се ратифицира час по-скоро Истанбулската конвенция, за да се защитят децата от насилие чрез по-ефективно законодателство, политики и засилена отговорност от страна на държавата.