©

Нещо повече организацията, която ръководи, е откровено антисръбска", каза Горан Весич от общинската управа в Белград. Премахването на името на Гоце Делчев предизвика дебати в близките до властите издания.

Така в една от статиите пише: "Изявлението на един от ръководителите в общинската управа в Белград /на Горан Весич - бел.ред./ постави редица въпроси - кой всъщност е Гоце Делчев - герой на Македония или на България? Гоце Делчев наистина ли е бил антисръбски идеолог?

Възможно ли е поради тази смяна и позицията на властите да се стигне до разлюляване на отношенията между сръбския и македонския народ". Мнението на историците в дебатите се включи и д-р Александър Животич от Историческия факултет в Белград, който смята, че "Гоце Делчев не може да има никакво значение за развитието на отношенията между сръбския и македонския народ".

"От историческа научна гледна точка Гоце Делчев не може да има заслуги, които да оправдават съществуването на улица на неговото име в Белград. В същото време заслугите на маршал Толбухин са неоспорими. В действителност заслугите на Гоце Делчев за македонския народ са минимални.

Македонците около неговото име създадоха мит, който се появи през 40-те години на миналия век, когато Делчев се превърна в символ на македонската национална борба.

Дори и Лазар Колишевски, един от водещите македонски комунисти веднага след края на Втората световна война каза, че Гоце Делчев е бил българин, който няма никакви особени заслуги в борбата на македонския народ", заяви д-р Животич. Български четници от Серския край - борци за свободата на Македония.

"Това е една революционна организация, която води преди всичко пробългарска политика и смята Македония за неразделна част от българското териториално пространство. Наистина не може да се говори, че тази политика е в услуга на сръбско-македонското приятелство.

Освен убийства, опити за атентати, фалшиви обвинения пред османските съдилища и физически нападения, ВМРО се бори за намаляване до минимум на сръбското влияние в Македония. Те убиват собственици на училища, учители, нападат ученици от сръбските училища. Атентати и нападения са извършвани от Даме Груев, който е най-близкият приятел и съратник на Гоце Делчев.

Периодът между 1897 и 1902 г. са извършени стотина убийства, нападения и други престъпления срещу сръбската общност в Македония", казва още той. Сръбските учени се позовават на една от най-мрачните фигури не само за Македония, но и за Балканите - Лазар Колишевски. Репортерът на БГНЕС припомня, че Колишевски, след като остава сирак, е изпратен да учи в сръбския град Крагуевац.

По-време на войната е арестуван и осъден на смърт, но след като пише молба лично до Цар Борис III е помилван. В саморъчно написана молба пише, че е българин и поради тази причина иска да бъде помилван. След войната лично организира и участва в избиването на хиляди противници на режима на югодиктатора Йосип Броз Тито.

Той се смята за идеолог на сръбската идея в Македония. Колишевски изпълнява личните заповеди на специалния пратеник ни диктатора Тито в Македония - Светозар Вукманович Темпо. Те двамата са отговорни за убийствата на хиляди българи, включително и на много комунисти, само защото са искали да запазят българското си национално самосъзнание.

Гоце Делчев Георги (Гоце) Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Той е роден в град Кукуш, Егейска Македония на 4 февруари 1872 г. Гоце Делчев завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий", където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат той решава да се посвети на борбата за освобождение на Македония.

Заедно с Даме Груев те изграждат ВМОРО. Гоце Делчев също така е близък приятел с големия поет Пейо Яворов, който е неговият първи биограф. На 4 май 1903 г. Гоце Делчев е убит от турците край село Баница, Серско.

Гибелта му се възприема от съвременниците като една от най-тежките загуби за революционната организация и българското националноосвободително дело в Македония. След разпознаването на тялото му той е погребан в село Баница.

Междувременно през Междусъюзническата война от 1913 година родния град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място - Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението им е прогонено в България.

Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 година те се пазят в урна от "Илинденската организация". След Втората световна война тленните останки на Гоце Делчев са предадени на Титова Югославия.