© Blagoevgrad24.bg

Един от най-веселите ритуали е боядисването на яйцата, което се прави сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота.

Първото яйце задължително е червено - с него се рисува кръст върху челата на малките деца, за да са здрави и силни. То се пази до следващия Великден.

Второто яйце - също червено - се оставя в църквата след литургия в нощта срещу празника. С останалите яйца, украсени според вкуса на домакинята, семейството и близките се чукат, като се пожелават късмет и здраве.

Интересно е, че вечерта преди Великден яйца боядисват дори мюсюлманите роми.

На празника на Аленото яйце - Къзъл емурта, децата се чукат с тях, а най-възрастната жена събира черупките и ги хвърля в огъня с пожелание за здраве.

В Родопите, особено в района на Чепинско, християните раздават боядисани яйца на комшиите си мюсюлмани.

А в с. Драгиново пък българите, които изповядват тази религия, боядисват яйца, но на Гергьовден.

На другия край на света, в Австралия, са особено популярни шоколадовите и захарните яйца. Те се правят и много големи, и миниатюрни, във формата на зайче или билби - торбесто животинче, подобно на мишка, което за австралийците се превръща във великденски символ на страната им.

Празничното меню включва печено агнешко, телешко или пилешко със зеленчуци на скара - картофи, моркови, тиква, грах или броколи.

За десерт се поднася традиционният великденски сладкиш "Павлова" от целувчено тесто, украсено с киви, ягоди, ананаси и мандарини. Много популярни са горещите кифлички, с които австралийците закусват преди църква.

В САЩ семействата също непременно посещават църква. Обядът след това се състои от шунка с ананас, картофи, плодови салати и зеленчуци.

Децата получават кошнички, които "Великденското зайче" от ранно утро е напълнило с шарени яйца, шоколади и бонбони.

В Америка е много популярна и игра, при която малчуганите се надпреварват да търкалят боядисаните яйца по наклонена ливада.

Най-голямото такова състезание се устройва на поляната до Белия дом, където идват стотици малчугани със своите великденски яйца.

В Полша на красиво украсената великденска трапеза се слагат студени месни закуски, сред които най-тачен е белият колбас, подправен със сол, пипер, мускатово орехче, чесън и майорана, и поднесен с цвекло.

Нареждат се домашни печива и сладкиши, от които най-вкусни са маковите щрудели и направеното от разтопена захар агне в памет на Христовото възкресение.

Само на този празник се поднася и специалният хляб "пасха", изпечен от ръжено брашно с мая. Отгоре той се маже със свинска мас и се украсява с кръст от тесто.

За Великден шведите украсяват домовете си в жълто, зелено и бяло. На трапезата им има ястия, които не се отличават особено от коледните.

По-особено внимание се обръща на бонбоните и сладкишите. Великденските яйца се правят от картон с голям, красив бонбон вътре.

Много старо и необикновено е и финландското ястие мямми - сладко печиво от ръжено брашно с препечен до кафяво малц.

Мямми се пече в картонени кутийки, напомнящи кора на дърво, и се поднася като десерт със сметана и захар.

Финландците посрещат Великден и с традиционната "пасха" - вид чийзкейк от извара и сметана, които се пресоват в специален съд с формата на пресечена пирамида. mammi 2

В Германия на Велика събота се устройва "погребението на постната супа жура", а сельодката, която също е част от постното меню, се закачва на дърветата.

Пекат се сладкиши от брашно, мляко, яйца и стафиди, плетени подобно на нашите козунаци. Закуската непременно е семейна, а децата намират скрити из целия дом великденски кошнички, пълни със сладкиши, шоколадови зайчета и малки подаръци.

На големия празник италианските католици непременно се гощават и с агнешко. За гарнитура се поднася печен в жар артишок - апетитно неаполитанско изобретение. То прекрасно си пасва с агнешки бъбреци, задушени със сирене, грах и яйца. Италианският великденски козунак се пече във формата на гълъб и се нарича "коломба"

Във френска Швейцария украсяват изворите с гирлянди от боядисани яйца, клонки и ленти. Странен е и древният обичай през Страстната седмица църковните камбани да напускат страната, за да "отидат" в Рим. Връщат ги на Великден, като на срещнатите по пътя деца се подаряват шоколадови камбанки и раковини.