Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Белоглави лешояди по главен път Е-79 | ||||||
| ||||||
Това всъщност не е измислена история за насърчаване на шофьорите да карат внимателно по международния път Е-79. Случката е отпреди два дни и действащите лица са напълно реални. Белоглавите лешояди, изчезнали преди четири десетилетия от Рила и Пирин, се връщат по тези места, за да помогнат за екологичния баланс и развитието на туризма. Екземплярите от редкия вид не са случайни. Те са пропътували разстоянието от Иберийския полуостров до Югозападна България с важната мисия да останат в Кресненския пролом и да помогнат за равновесието в тукашната фауна. 26-те лешояда са изминали близо 3000 км в затворени бусове, преминавайки през Франция и Италия, а оттам с ферибота до Гърция и накрая пристигат в България. Всеки от тях е разполагал със самостоятелна клетка подобна на тези, в които хората пренасят котките и кучетата. И така - повече от две денонощия. Чуждоземците идват от Испания, защото там има най-много двойки от техния вид - 25 хиляди. За сравнение - общо във всички други европейски страни броят им не надхвърля 500. Птиците пристигнаха на 18 февруари. От Фонда за дивата флора и фауна ги настаняват в специална просторна клетка, в която да могат да свикнат с тукашния климат, до село Ракитна, община Симитли (в северната част на Кресненския пролом). Хранят се веднъж на 3 дни с месо от някоя кланица или с овца от отглежданото за тази цел стадо на фонда. Планът е лешоядите да се задържат там половин година и да бъдат пуснати на свобода в началото на размножителния период - през ноември. И както често се случва по злощастните закони на Мърфи, силен вятър удря адаптационната клетка и 15 птици успяват да излетят. Въпреки това те продължават да се въртят около затворените си събратя - сред тях имат партньори, а лешоядите са моногамни до живот. Алтернативите пред бегълците са няколко - да се задържат около останалите 11 и да ядат от общата хранилка или да отлетят към някоя от запазилите се колонии в Източните Родопи, в Македония или в Ксанти - Гърция. Има малък, но възможен шанс да се върнат в родината си, тъй като не са стояли толкова дълго време в България, така че да забравят откъде са дошли. От съдбата на свободните лешояди зависи и бъдещето на техните побратими в клетката - ако 15-те не се задържат, през ноември ще се пуснат само половината от 11-те, които са достигнали полова зрялост (т.е. навършилите 7 г.) И усилията за създаването на голяма колония ще са отишли почти на вятъра. Природозащитниците са обмислили вариантите да хванат бегълците, но един неуспешен опит би прогонил редките пришълци. Засега волните птици се държат доста адекватно - намерили са си подходяща скала в дефилето, на която нощуват. Често отскачат до другите 11 побратими, стоят при тях, но и слизат до р. Струма да проверят дали не е довлякла някоя умряла животинка. Въпреки зловещия си вид белоглавият лешояд не е типичният граблив хищник. Той не може да убива и се храни изцяло с мърша. В това е и специфичната му функция - да е естествен санитар на природата, който почиства района от зарази и от труповете на разлагащи се животни. Стомасите на лешоядите са перфектната стерилизационна камера, която преработва и най-тежките зарази. Редките птици почти изчезват от България през 50-те, когато се приема държавна политика за унощожаване на хищници. Всички горски стопанства организирано залагали примамки със стрихнин, за да изчистят горите от вълци, лисици и чакали. Силната отрова подействала основно на лешоядите, които първи намирали умряла от стрихнина дребна животинка. Тъй като грабливите птици са изключително социални и се хранят на групи, цели колонии са изтребени до крак. Имало е и в Стара планина, и в Искърския пролом, в Северна България. Успяват да оцеляват само лешоядите в Източните Родопи, където се отглежда и повече добитък. Сега белоглавият лешояд се завръща, за да кръжи свободно над Рила и Пирин. Кресненският пролом е подходящото място за пускането им, защото средиземноморският климат предразполага отглеждането на домашни животни и през зимата. А за лешояда важи правилото - колкото повече животни, толкова повече мърша. Природозащитниците също ще ги подпомагат, като се надяват и на сътрудничеството на хората в района. Освен всичко друго комбинацията между другите редки видове и лешоядите се очаква да направи областта примамваща за екотуризъм. Моногамни до живот Белоглавият лешояд е защитен от българските закони вид от 30 май 1986 г. Някога се е срещал из Добруджа, Лудогорието, Стара планина, Рила, Родопите и Пирин. Днес са останали около 40 двойки в Източните Родопи между Кърджали и Маджарово, по долината на река Арда. За този представител от семейство ястребови важи поговорката за дълголетието на орлите - живее повече от 50 години. Той е една от най-големите грабливи птици - размахът на крилете му стига до 2,50-2,80 м. Храни се с мърша, дребни животни, гризачи, болнави бозайници и птици. Щом един от лешоядите забележи храна, той започва да кръжи, така че останалите да забележат. Спуска се към земята стремглаво и дава сигнал на другите да го последват. За кратко време се събира цялата колония около намерената плячка. Женската снася само едно яйце през февруари, което се мъти 50 дни. Малкото остава в гнездото 3-4 месеца. Двойката родители остават заедно до края на живота си. Източник: в."24 часа" |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Първи ноемврийски сняг заваля в Благоевград
09:11 / 11.11.2024
В Симитли спират водата за няколко дни
09:12 / 11.11.2024
15 сантиметра сняг натрупа в Осоговската планина
12:48 / 11.11.2024
Първи залп на оръдията за сняг в Банско за предстоящия зимен сезон
14:44 / 10.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: