
ЗАРЕЖДАНЕ...
Българският Ерусалим се намира в Бобошевско | ||||||
| ||||||
В родното на св. Иван Рилски село Скрино свикват 4 празника всяка година. Населението на малката община се е стопило до към 3 хиляди души, а общинският център наброява едва 1500 жители. Християнските забележителности и светите места из този край като че ли са безброй. И е време някой да ги опише в каталог и пътеводител, надяват се в местната управа. А докато това стане, богомолци, туристи и изследователи, минали по тези земи, спонтанно и доста сполучливо кръстили Бобошевско - Българския Ерусалим. Градецът отстои от областния център Кюстендил на 40 километра. Още с наближаването на Бобошево - малко след село Пастух на брега на Струма, срещаш първия храм. Параклисът "Св. Иван Рилски" е с новопостроен навес - кът за спиране и краткотраен отдих. Там пастушани правят обичайния курбан в чест на светеца. 5-6 километра по-надолу табела те насочва да отбиеш през висок тип БДЖ железен мост за село Вуково. 3-4 километра и си пред средновековната черква "Св. Петка" в началото на селцето. Датирана е ясно и точно от уникалните стенописи и ктиторските текстове - 1498 г. Така разказва и баба Йорданка Трапанска (70 г.), чиято къща е досами каменната черква. Тя достолепно отваря нисичката почерняла през вековете дървена врата. Предупреждава те да се наведеш, за да не си удариш главата в горния праг. "Така са правени храмовете през турското време - вкопани. Пашите не са давали кръстът да се извисява над седнал на кон или на муле турчин. И вуковчани е трябвало да спазят тая забрана. Карали са с волове, на ръце са носили камъните от близката селска река, за да иззидат черквата. Но и господ помагал. От свлачището земята след години се отдръпнала по-надолу и открила още около 1 метър от зидовете", разяснява бабата в детайли историята на един от уникалните ни средновековни храмове. Между другото баба Йорданка споменава, че останалото с под 100 жители село има и друга черква - "Св. Никола". Светините от християнския атлас в района наистина са неизброими. Повечето са запазени и съхранени. Но някои още чакат спонсори и боголюбиви щедри хора, за да бъдат спасени. Като храма "Св. Тодор" например, изграден през ХII век непосредствено до бобошевското шосе на 1 км от градчето. От него са останали основите, част от корпуса и фрагменти от стенописите. Бобошевци от десетилетия таят надежди да се намерят пари, за да реставрират и този ранносредновековен комплекс. Но не би. Затова местните прибягнали до временно решение. През 70-те години на миналия век сковали саркофаг от дъски и така "консервирали" най-стария храм в района. Запазили го поне от дъждовете и природните бури. На топола до пътя сложили табела с кръстче и надпис "Св. Тодор". Авариен вариант, но върши работа. Туристи сложили самоделно кандило на един от темелите, палят и свещ вътре. Черквата де факто я няма, а богомолците я посещават и се молят в нея! Самите бобошевци - освен във фамозния за градчето храм "Св. Богородица" в центъра, редят молитвите си и в черквата "Св. Димитър". До нея води 6-7-километров чакълест и добре утъпкан път, който върви през живописни местности по билото на Осогово. От двете страни местните засадили стотици декари частни и семейни лозя, овошки. Тук е вилната зона на градеца. В началото на трасето е прочутата мотописта. На нея често се правят тренировки ил
В планината, е манастирът от ХV век "Св. Димитър". Отдавна за него изследователите са се произнесли, че е единственият оцелял средновековен манастир в района, датиран през 1488 г. Самият корпус - и той с размерите на вуковския храм "Св. Петка", впечатлява не толкова с архитектурата си, позната за храмовото строителство. Автентичните стенописи, нишите и сводовете, притворът могат да завладеят посетителското внимание с часове. При поддържането и на този храм бобошевци проявили изобретателност. Над старото тяло на манастирчето монтирали метални конзоли, доизградили и нова част, удачно вписваща се в общия комплекс. Новото поддържа старото. Ако денят не е понеделник, сряда или петък, просто е задължително да се качиш до родното място на св. Йоан Рилски - Скрино. То е на около 10 км североизточно от Бобошево в посока Кюстендил. Дотам има асфалтов път. И тук християнските традиции и канони се спазват напълно. Манастирът е започнат през 2000-2001 г. на около 2 км под първото отшелническо обиталище - известната за повечето българи християни пещера, приютявала светеца. Още на портала, на 700-800 м от "преддверието" на самата обител, усещаш каноничната строгост в комплекса. Говори се, че четиримата братя монаси въвеждат в него правилата на Света гора Атонска - в богослужението, в ритуалите и празничността, в облеклото си. Затова обявили на видно място и строго разписание за посещенията - само в 4 дни от седмицата. Засега в обителта нощувки на посетители не се допускат. Няма хотелска част, нито почивни бази наоколо. Стига ти, че си се докоснал до родното място на най-почитания български светец Иван Рилски. Източник: в. "Труд" |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg