
ЗАРЕЖДАНЕ...
Кюстендил пази един от най-старите календари в Европа | ||||||
| ||||||
Историята: През 1982 година при археологическото проучване на раннохалколитното селище "Чардако" при села Слатино, Кюстендилско, е открит керамичен модел на пещ. Той е с правоъгълна форма, има площадка пред отвора и е снабден със зооморфна дръжка. Украсата на модела е врязана. Върху дъното му е врязана таблица, интерпретирана от проучвателя на обекта Стефан Чохаджиев като календарна система. Посредством зооморфната дръжка, предметът може удобно да се обърне върху тилната си страна, така че да се наблюдава таблицата върху дъното. Възстановявайки поредността в нанасянето на врязаните линии, Чохаджиев предлага "четене" на таблицата по колонки отгоре надолу и от ляво на дясно. Тридесетте защриховани полета могат да бъдат свързани с дните на един лунен месец, а дванадесетте полета с червена охра – с дванадесетте месеца в годината. Тридесетте полета са групирани така, че да отразяват фазите на луната: В началото на І колонка (полета 1-6) е отразено новолунието и нарастването на лунния сърп до фаза първа четвърт. Следващите полета (7-12) показват нарастването на луната до фаза пълнолуние, отбелязано с празното поле 12. Полетата от 13 до 18, които са с най-много врязвания, отразяват фазата пълнолуние. Следващите полета, 19-23, отразяват фаза последна четвърт и намаляването до фаза новолуние. Врязванията в тези полета приличат на врязванията в полетата 7-12, които предшестват новолунието – т.е. те отразяват едно и също състояние на луната. Поле 23 също е празно – то показва новата съществена промяна – изчезването на луната. Безлунният период е отразен с полета 24-30. Боядисаните полета са обособени в три групи (колонки), съответно по 3, 5 и 4 полета. Вероятно всяка група отговаря на един природен сезон. Първата група отразява зимните месеци. Ако се приеме, че началото на годината е зимното слънцестоене (22.ХІІ.) – това са месеците януари, февруари и март. Краят на зимния сезон е в деня на пролетното равноденствие – 21.ІІІ. Втората група обхваща месеците за активна стопанска дейност – от сеитба до жътва (сега април, май, юни, юли и август), а третата – есенните месеци (сега септември, октомври, ноември и декември). Несъответствието в броя на дните на годината (12 месеца х 30 дни = 360 дни) в този календар с броя на дните на астрономическата слънчева година (365) се избягва с прибавянето на още пет дни, които се свързват с петте луновидни знака върху площадката пред отвора на пещта. "Календарът" от Слатино има преходен характер, защото отразява приспособяването на елементи от лунния календар (фазите на луната) към слънчевия календар – смяната на годишните времена. Такава календарна структура, с три годишни сезона, лежи в основата и на египетската календарна система. |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg