Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Кюстендил си спомни за алпиниста-поет Людмил Янков | ||||||
| ||||||
Отбелязването на годишнината започна с изпълнение на Туристически хор "Осоговско ехо“, а след това прозвуча архивен запис, запечатал за времето гласът на почетния гражданин на Кюстендил. В словото беше посочено, че хора като Людмата, както го наричат неговите приятели, идват на света, за да ни припомнят кое е ценното. "И дори да ги смятаме за безразсъдни авантюристи, които рискуват живота си заради едната идея, те ще продължават да горят с неугасимото огънче на първооткривателите. Именно тези хора, изкачили се на най-високите върхове, ни дават надежда, че всичко е възможно. Тези хора ни показват, че човечеството не бива да се отказва от мечтите си и свободата си“, се каза в словото. Бяха прочетени произведения на Янков. Беше припомнено, че в краткия си земен път, изпълнен с изкачвания и слизания, с върхове и премеждия, сякаш докоснат от нещо свръхестествено или просто благодарение на своя интелект или чисто човешки инстинкт само ден преди да "отлети“ поетът – алпинист пише: "Дълго летях... Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан... Не ме беше страх... Болеше ме само... Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми... Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца... Нямаше време... Стремглаво летеше срещу мене Снегът. Летях със снежния прах срещу бялата твърдост на Земята... На скалните прагове останаха скъпите спомени... Долу, на бялата преспа, падна безжизнено, чуждо, грозно и черно петно. Гледах от последния зъб с удивление, страх... Оставах без лице, без костюм и без грим. Без човешката черупка оставах завинаги тука. Без град, топлина, без приятели, без светлина... Оставах гол, сам и далечен...“. Людмил загива само на 34-годишна възраст в любимата си планина Рила, в подножието на връх Камилата. На фаталния 17 април 1988 година героят е рамо до рамо с алпиниста Стоян Наков. Двамата падат от 200-метрова скала, след което тръгва лавина и ги затрупва. Сърцето на Янков спира там, където е биело най-силно през годините. Присъстващите запазиха минута мълчание, в памет на Людмил Янков и неговите другари - Стоян Наков и Стамен Станимиров. На паметния знак бяха поднесени венци и цветя. Отбелязването на годишнината завърши с цитат от заслужилия майстор на спорта по алпинизъм - "Човек губи цял живот по нещо. Не е жалко, че накрая ще загуби и живота си, стига да запази вярата в смисъла на това, което прави всеки ден“. |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: