Близо 80 души ще бъдат наети на работа от археологическия екип начело с доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт и музей на БАН. Вече има записани мераклии от близките села, по 15 души от Зелен дол и Покровник, както и хора от Кочериново и Благоевград . Дневната надница е 25 лв., доста добра за археологически разкопки, още повече че не става дума за строителни дейности. Ежедневно 15 души археологически екип ще работи на терен и поне още толкова ще са интердисциплинарните специалисти: геодезисти, геофизици, аерофото заснемане, палеозоолози, палеоботаници, епиграф, ако се наложи, специалисти по нумизматичния материал... Ръководителят на обекта доц. Димитров е специалист по римската архитектура, преди 2 години той работи и на разкопките на римската вила край с. Мурсалево. Заместници сега са му докторантът Николай Русев, който се занимава с керамика в секцията за антична археология към НАИМ при БАН, и Милена Райчева, гл. асистент, която се занимава с императорски култ в римските провинции и епиграфика - чете надписи.

"Самите разкопки на спасителните обекти започват след предварително проучване и обхождане на трасето, където ще мине магистралата", обясни доц. Здравко Димитров. "Колеги археолози са установили доста голяма концентрация на керамика, остатъци от каменни зидове, има няколко мраморни бази, части от колони и каменни сгради. Със сигурност има селище от римската императорска епоха от 2-3 век. В района на Благоевград това засега е най- големият обект. Търсим и данни за предишни проучвания, но засега не намираме такива, там, където се вижда, че е копано, е по-скоро от иманяри преди време. Най-важното е, че този обект, за разлика от предишния при с. Мурсалево, започва навреме. Перфектно се координирахме с Агенция "Пътна инфраструктура" и с изпълнителя на това трасе фирмата "Агромах". Така се прави реално успешна спасителна археология и вечната "мантра", че археологията бави магистралата, сега няма да проработи", доволен е доц. Димитров. 

Той обясни, че предварителното проучване стартира около 2 г. преди крайния срок за пускането на магистралата. Това дава достатъчно време за реакция, ако се открие нещо съществено. Като начало предварителното проучване ще продължи два месеца - през май и юни, но при нужда работата може да продължи наесен и идната пролет, така че преди изтичането на крайния срок за пуск на магистралата обектът ще е проучен, а археологическият материал събран. 

"Дори, ако има нещо от изключителна важност, имаме време да се извикат необходимите комисии, които да вземат решение за съдбата на обекта, така че да не се стопира работата по строежа на АМ "Струма", която е по тази много важна не само за България, но и за цяла Европа инфраструктура, транспортният коридор към Гърция", обясни ръководителят на разкопките и подчерта, че местната общественост трябва да знае, че започва да се случва нещо много важно за Благоевград и общината. Изключително ентусиазирани и ангажирани към старта на разкопките са кметовете на Зелен дол Ангел Младенов и на Покровник Методи Цонев заради възможностите за развитие на туризма в района. Добрата новина за тях и съселяните им е, че римското селище не е само в трасето на магистралата, но и около нея има останки от зидове, от керамика, така че самото проучване след това може да бъде продължено. Те вече са коментирали възможности за ситуиране на открит масов материал и керамика на определени места в селата като туристическа атракция, тъй като находките от археологическите обекти по закон се предават на местния музей, в случая в Благоевград. Доц. Здравко Димитров разказа, че около Благоевград могат да се развият и други обекти, в района на Горно Хърсово има късноантична крепост, която не е проучвана. В землището на село Дъбрава има тракийско скално светилище, което е на доста голяма височина в Рила. 

"Говорили сме с кмета Росен Георгиев и това, че ще прекарам в Благоевград известно време, ще ми помогне да се ориентирам и какви други възможности за работа има. В Рила подобен род тракийски светилища са много слабо, дори изобщо не са проучвани, за разлика от Родопите например, и това също е много интересен обект", обясни археологът.