След физическите сблъсъци през май 2015 година, в които пострадаха осем души, от държавната агенция "Национален строителен контрол" приведоха в изпълнение 13 заповеди за принудително събаряне на незаконни постройки. След това процесът спря, заради невъзможността на местната власт да предложи временен подслон на останалите без дом семейства.

Ромите бяха категорични, че не биха напуснали квартала и общността, дори да им предложат жилища. Те подадоха жалби в Европейския съд по правата на човека.

От сдружение "Бъдеще за община Гърмен", което се роди след масовия бой, са категорични, че в квартала продължава да се строи. Иван Кременлиев - председател на сдружението, е категоричен, че ромите строят тухлени къщи.

Хората са притеснени и от няколкото доказани случаи на хепатит "А" на деца от квартала, които учат в местното училище или посещават детската градина.

Четири пъти кметът на общината Минка Капитанова внася предложение до Общинския съвет за изготвяне на подробен устройствен план /ПУП/ в ромския квартал, който към момента е със статут на общинска земеделска земя, но местният парламент отхвърли предложението.

Според кмета това е единственият правилен път за решаване на проблема с 20-годишна история. Местните хора обаче са категорични, че това би задълбочило сегрегацията на ромската общност и криминализирането на етноса.

От сдружение "Бъдеще за община Гърмен" настояват за провеждане на местен референдум, който да реши бъдещето на земеделския масив от 64 декара, довел до конфликти и напрежение. Към протеста се включиха и жители на съседното село Марчево, заедно с кмета, тъй като квартал "Кремиковци" е със статут на земеделска земя, която е в землището на Марчево.