Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Роми разбиват уранови мини за скрап | ||||||
| ||||||
| Предприемчиви цигани редовно разбиват дебелите до 35 сантиметра бетонни запушалки, с които са затворени галериите на бившите уранови мини, за да търсят скрап. От дупките обаче изтича радон, който вдига радиационното ниво в местността в пъти над допустимото. Край софийското село Габра за последно подобна дупка е запушвана през ноември, твърди Ангел Ангелов, шеф на фирма "Екоинженеринг РМ" ЕООД", която е натоварена да затвори и обезопаси някои от бившите уранови рудници. В Разложко край мина "Елешница" набезите са толкова редовни, че дори полицията не смогва да ги следи, твърди той. Окрадени и разбити са също "Балкан", мина "Злата", "Сугарево"и др.Близо 19 години след официалното закриване на уранодобива у нас той продължава да замърсява усилено природата. В момента екоминистерството е разпоредило поредната проверка, която трябва да каже има ли радиоактивно замърсяване от бившите галерии край селата Габра, Крушовица и Нови хан, или не. И без нея обаче според данните на подчинената му Агенция за околна среда (АОС) радиологичните показатели на водите, изтичащи от галериите, надхвърлят пределно допустимите концентрации на тежки метали. Според АОС в пробите от водите край рудниците "Габра", "Искра", както и на река Кремиковска, има повишени радиологични показатели.От 1992 г. досега чрез различни поделения и фирми държавата се е опитвала да запечата и обезвреди общо 35 уранови находища.Според икономическото министерство, което отговаря за процесите, досега в страната са ликвидирани 7 рудника, 21 вертикални шахти и са затворени 600 хоризонтални галерии щолни. Доклад на екип от учени под ръководството на проф. Рангел Гюров от НБУ обаче доказва, че това не е станало както трябва. Край с. Габра например той измерил 10 микросиверта радиация, докато европейската норма за безопасност е 0,3. Радиоактивният фон бил десетки пъти над естествения, твърди професорът. Според разследване на неправителствената организация "Институт за зелена политика" гама-фонът около бившите уранови мини е над 60% по-висок от останалия, характерен за страната. Ако рекултивацията е направена както трябва, фонът трябва да е в нормите, твърди проф. Гюров. Експерти и екоактивисти настояват местното население поне да бъде информирано за опасността. Това трябва да се направи и по закон, но предупредителните табели липсват.Ако за наднормения радон можем донякъде да виним циганите, за изтичащите от мините води най-често причината е в липсата на пречистващи съоръжения. Част от тях също са окрадени, но на повечето места водата просто се дренира, коментира проф. Гюров.Според агенцията водите след пречиствателна инсталация "Чора", на 1 км от Бухово, са с високи показатели за уран и радий. "Екоинженеринг" поддържа общо три съоръжения за пречистване на руднични води, едното от тях е в "Чора". Общият дебит на щолните, пречиствани там, достигат 2246,4 м3 на ден. Инсталацията обаче чисти само урана, като не филтрира тежките метали и сулфатите. Според данните в дерето след пречиствателната инсталация при норма за обща бета активност от 0,75 Bq/l показателите са били съответно 1,9 и и 2,0 през различните години. Идеята, че водите от мините, като се вливат в по-големите реки, се разреждат и не са опасни, е измамна, предупреждават екоактивистите. След водите от щолн 93 река Кремиковска е имала обща бета-активност от 4,6 Bq/l до 6,0 Bq/l през различните години при норма 0.75 Bq/l. Местните хора използват реките в района за поливане и поят добитъка с тях. Заради това от Института за зелена икономика преди време измериха радиоактивни марули, отглеждани в околните градини. Екоактивистите предлагат независимият контрол над фирмите и организациите, отговарящи за бившия уранодобив, да се затегне. Също така да се мери редовно състоянието на почвите, въздуха и водите около бившите уранови мини. Да бъде приет и специален закон , който да обвърже финансирането, ангажиментите и отговорностите на всички ведомства, настояват още екоактивистите. Източник: в. "Монитор" |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Първи ноемврийски сняг заваля в Благоевград
09:11 / 11.11.2024
В Симитли спират водата за няколко дни
09:12 / 11.11.2024
Първи залп на оръдията за сняг в Банско за предстоящия зимен сезон
14:44 / 10.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: