
ЗАРЕЖДАНЕ...
Tрагедията е ежедневие в Дома за хора с увреждания – с. Пастра | ||||||
| ||||||
Силно казано е, че те живеят. Дните им изтичат като вода между пръсти на разтворена длан. Родители не се интересуват от душевно болния си син, баща, племенник. По 10 години не се обаждат поне да попитат дали са още живи. Иде ли някой от дома до селската лавка за две цигари, е цял празник. Или пък ако намери стотинки за вафла. Кафе в пластмасова чашка тук се брои за суперлукс. Иначе човек се свива на пейката до полустудения радиатор,гледа телевизора и чака да го викнат за обяд. Е , има един брой "Труд", стига да се добере до него. Толкова страшна е мизерията, че турист от Австрия онемял, когато на връщане от Рилския манастир случаен вятър го отвел в дома. Г-н Бруно Шпоршил буквално загубил ума и дума, като влязъл в потъналата в черни сажди мърлява кухня на чиято нафтова печка къкрела обедната манджа. Потресъл се от столовата. Да не говорим за шока, когато отишъл да се облекчи в т.нар. тоалетна (дупка навън, разбира се!). Просто австриецът не бил виждал и чувал за подобна разруха в съзнателния си живот. Затова само след месец по планинския сипей, пардон, горски път между Пастра и дома, се заклатушкал ТИР с австрийска регистрация. Пълен с кокетни маси и столчета за трапезарията, две модерни газови печки, фризер. Г-н Шпоршил наел на своя сметка и ремонтна бригада, платил й да смени проядената от влага дограма с ПВЦ. Още: купил нови луминисцентни лампи, те вече пръскат нормална светлина. За жалост далеч не навсякъде. Защото кесията на г-н Шпоршил все пак не е бездънна. Още повече че вече е броил за ремонтите над 150 000 лв. лични пари, по грубите сметки на шефа на дома г-н Асен Косанов. Медицински рехабилитатор по професия и много енергичен човек , той е най-тачената личност тук. - Доктора, тъй му викаме, е добър, той се грижи много за нас - пояснява Ванчо. Хили се с беззъба уста и поема с нескрита наслада дима от фаса. Взел го е назаем от Гошо. От джоба си обаче вади и парченце мандарина. Преди час му го е дал Танчо, единственият в дома, чийто брат идва да го вижда. И днес му е донесъл кило мандарини. Те вече са раздробени на съвсем малки парченца, за да стигнат за повече приятели. В интерес на истината шефът Асен Косанов вече шест години се опитва да държи дома на повърхността на водата. Не че хората тук са имали проблеми с продуктите и не са нахранени. Напротив, общината дава каквото може, а държавата осигурява до 6 лв. за храна на ден. Упрятни жени от близкото село всеки ден готвят вкусни супи, месни гозби, пекат риба. Правят палачинки, грис халва. Хората са сити. Гълтат си и хапчетата срещу болестта, уверява медсестрата Ани Василева. Само че никой не може да превърне стаите им в що-годе помещения за нормален живот, защото пари няма. Дълбоки дупки са осеяли дюшеметата, за покритие, което да се дезинфекцира, въобще не става дума. Липсват шкафчета, гардероби и столове. Ето я една от стените - разкъртена е до тухла, от тавана прозира гредоредът. Повечето тоалетни, макар и на етажите, са окаяни, а миризмата - нетърпима. "Не стигнаха финансовите сили на г-н Шпоршил, който е подпомогнал и дом за сирачета в София, да оправи и нашите спални помещения. Та сградите са строени преди повече от 70 години! Оттогава са им правени само козметични поправки" - напомня Асен Косанов. Две трети от проекта на австрийския благодетел за очовечаване на старческия дом са изпълнени. Остава последната третинка и г-н Шпоршил се обръща с молба към всички добри хора да помогнат кой с каквото може. Обитателите на дома в с. Пастра са болни и самотни, напомня той, те не заслужават да живеят в нечовешки условия. Поне десетина души сърдечно ни махат с ръце на изпроводяк. Силният дъжд не им прави впечатление Източник: в. "Труд" |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg