Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Ликвидирането на българската църква в Македония: Сръбският геноцид над българите | ||||||
| ||||||
Първите атаки се насочват към българските митрополити, назначени със султански фермани. Към 1912 г. в Македония имало седем български митрополии: Охрид, Дебър, Битоля, Скопие, Велес, Струмица и Неврокоп, а в Солун, Воден, Костур, Лерин, Кукуш, Сер, Драма, Мелник - има епископии. Чрез побоища, арести и заплахи, за няколко дни българските владици са изгонени от сърбите. Изгонването им е краят на Екзархията и на Българската православна църква във "Вардарската Бановина". Сръбският патриарх Варнава дал нареждане всички свещеници да заявят, че са "прави сърби", в противен случай да бъдат уволнени и изгонени в България, което е извършено за няколко месеца. Под предлог, че искат да поправят старите храмове, сърбите започнали да ги измазват. Под новата мазилка изчезват българските надписи на ктитори и светии. Докато в скопската църква "Св. Димитри" заличавали надписите на българските гробове, в Охрид разрушавали всички гробища с надписи около църквата "Си. Климент" и премахнали плочата с надпис "Тук почива Григор Пърличев - български учител и народеи поет". В църквите са поставени именници със сръбски имена, по които да се кръщават децата. Забранено е честването на "имен ден". Вместо него се нарежда всеки дом да си избере името на един сръбски светец, който трябва да се слави според сръбския календар. "Где jе Слава - ту jе Србин." Във Велес е разлепено съобщение до коя дата всеки дом да посочи кога ще празнува "Слава". Полицейски агенти със списък в ръка ходят от къща на къща на по-видните граждани българи и им съобщават, че банът иска да знае коя "слава" имат или кой светец са избрали да славят, за да ги почете този ден. Зловещо известният Жика Лазич сам е ходил да прави инспекция по къщите, като е съобщавал чрез полицаите си, че ще отиде лично той да им честити тяхната "слава". В този ден е трябвало задължително да гори непрекъснато свещ и да има варено жито, посипано с мляна захар. В Македония е имало основани и издържани от Екзархията 843 училища с 1306 учители и 31 719 ученици. "Първата работа на сърбите е, щом пристигнат на някое място да затворят училището и да го обърнат в казарма. После свикват учителите и им заявяват, че те няма какво да правят тук, ако не се обявят за сърби. Непокорните се прогонват в България или се изпращат в затворите." Учителите и сьответните населени места са били свиквани и поканвани да подпишат декларация, че се отказват от Екзархията, която досега им плащала заплатите, тъй като тя ги е назначавала на работа. За в бъдеще те стават сръбски държавни служители и заедно с декларациите трябва да дадат молба за назначаване. Така в Битоля са събрани всички учители и са им предложени по-високи заплати, като им е обещано да бъдат признати прослужените години при пенсионирането им. Учителите заявили, че те не могат да работят в разрез със съвестта си и да се отричат от българската си същност. Готови са да подпишат оставките си и искат като обикновени сръбски граждани да си намерят подходяща работа. Отговорът е: "Вие сте получавали заплати от Екзархията, все едно България ви е плащала. Българите са наши врагове и затова ще ви считаме като агенти на вражеската страна." На 13 юли биват депортирани 30 учители през Прилеп и Велес в Скопие, където ги очаквали 17 души учители от Прилеп и 6 души от Ресен. Всички са закарани в Сърбия, в гр. Смедерево, където на 28 август са натоварени на един австрийски кораб и стоварени в българския град Лом. По същия начин се е постъпвало с всички останали български учители. На работа в новоучредените сръбски училища останали много малък брой екзархийски учители. Всички по-будни и образовани учители емигрирали в България и Америка. Вместо тях в Македония се назначавали фанатизирани сърби - в повечето случаи хора с ниска култура и интелигентност и с крайно ограничени педагогически познания. Новото поколение ''учители'' от Македония минавали през сръбските училища и школи в Сърбия. Белград ги счита като "национални ратници", а населението ги посреща враждебно. Те не вземали никакво участие в обществения живот - дружества, читалища, кооперации. Те нямали контакти с местното населеиие и дружали само с другите сръбски чиновници. При ревизиите на учителската работа сръбските училищни инспектори преценявали работата на колегите си по това, как отговарят децата на въпроса. "Па шта си ти?" Колкото по-бързи и повече са отговорите "Я сам прав србин", толкова по-добра била оценката за работата на учителя... Основната работа на сръбските учители е да помагат на властите за унищожаване на българските книги. Притежаването, четенето и разпространяването на български книги се преследвало съдебно. На 25.ХI.1927 г. в Кавадарци са били осъдени 4 българчета. Трайко Попов, ученик от 7 клас от с. Гявато, Гевгелийско, Тодор Ставров от Кавадарци, Георги Василев, абитуриент от Струмица, и Антон Георгиев също от Струмица, обвинени по чл. 1 от ЗЗД, защото са притежавали, чели и разпространявали български книги. На 4 години затвор са били осъдени щипяните К. Шекеранов и калфата му Димко Нацев, понеже в дюкяна им са били намерени един брой в. "Македонско дело" и един позив. В една статия в сръбския в. "Политика" (19.ХII.1925 г.) проф. Станкевич пише: "Мнозинството от учителите, назначени в нашите училища, са развратнищи и пияници. Повечето учители са изпратени там за наказание поради проявена развратност." Така зам. директорът във Велес Стеван Симич се е опитал да изнасили една ученичка, дошла по работа в канцеларията. По този повод се вдигнал голям шум и бил изпратен един инспектор да потуши случая. След известно време излязъл царски указ, по силата на който Симич от зам. директор бил издигнат в директор първа класа. В Македония във всички училища се преподавало само на сръбски език. При започване на училищните занятия учениците ставали прави и произнасяли трикратно в глас: "Я сам прави србин; отац мой и матер моя су прави срби." Като се влезе в някое учреждение, например пощата, се виждал надпис: "Говори се само служебим jезиком!" Фирмите на кръчми, бакалници, гостилници са заменени със сръбски надписи и названия. Преследвали се тези, които притежават грамофонни плочи с български песни. В Кичево през февруари 1928 г. са арестувани Мирчо Зарев и Зоре Цветанов Аршинов загдето в единия имало плочи с български песни, а в другия грамофон; На всички кафеджии, у които са били намерени грамофонни плочи с български песни, заведенията са затворени и срещу тях са заведени дела. За пеене на местни народни песни при събиране на гости глобата е 150 динара. За носене на каскети, тъй като били български шапки - глоба 150 динара. Вместо каскети е позволено да се носят само шумадийски шайкач или шубари (сръбски кожени калпаци). Всички презимена били със заповед променени с окончания "ич" вместо "ов" или "ски". Писма, адресирани и с окончание на фамилното име "ов", не се доставят. Не се допускат фирми с надпис "Македония". Текстът, който прочетохте е откъс от книгата "Македония под сръбско иго, 1913-1941". Автор е Стоян Бояджиев, видеб деец на ВМРО-СМД. През 1940 година издава книгата "Съществува ли македонска нация?“, която е едно от първите издания, изправящи се срещу идеите на македонизма, а от 1941 година редактира в Скопие вестник "Целокупна България“. По-късно издава също книгите "Македония под сръбско иго, 1913 – 1941“, "90 години погърчване на българите в Егейска Македония“, "Истинският лик на Яне Сандански“, както и множество статии и публикации в пресата, главно във вестник "Македония“. В тях аргументирано доказва българския характер на славянското население в Македония. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Стоян Бояджиев е репресиран, а книгата му "Съществува ли македонска нация?“ е забранена и унищожена като "великобългарска“. В 1945 година е адвокат на 16 български офицери и общественици, включително генерал Иван Маринов, професорите Иван Дуйчев, Димитър Яранов и Веселин Бешевлиев, които са съдени от гръцкото правителство като "военнопресъпници“. В рамките на сформирания Общограждански комитет за подкрепа на обвинените развива активна дейност, но не е допуснат да влезе в Гърция и да участва в процеса. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 737 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/123 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 23.02.2021 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
