 © Фокус |  |
Николай Михов, селекционерът на националния ни отбор по мини футбол, в специално интервю за "Фокус" след 1/4-финала на световното първенство в ОАЕ.
Здравейте, г-н Михов. Първо, искам да ви благодаря за това, че намерихте време да дойдете и да ни гостувате. Второ, за мен и колегите ми е истинска чест да сте тук при нас. И трето, но не по важност, да ви благодаря от името на цяла България за радостта и вълнението, което вие и вашите подопечни ни донесохте на световното първенство. Г-н Михов, Българската асоциация по мини футбол изпраща една от най-добрите си години, да не кажа и най-добрата - трети на Европейско и четвъртфинали на Световно. Толкова ли смели бяха очакванията ви в началото на годината?
Първо, искам и аз да благодаря за поканата, за мен също е удоволствие да гостувам във вашата медия. Ние като спорт, който е по-малко популярен, е хубаво да имаме контакти с медиите, за да може да има отразяване. Да, действително доста добра година и предната фактически, защото Европейското беше миналата година. Но това е плод, аз и преди съм го казвал, на дългогодишен труд. И сега просто берем плодовете от тази работа, която сме свършили с ръководството на Българска асоциация като организация, с футболистите и ние като щаб. Така че ще излъжа, ако кажа, че съм го очаквал, но таяхме надежда да постигнем нещо, което да остане в историята. Апетитът идва с яденето и сега естествено, че имаме по-голям апетит.
Кое беше по-сладко или по-трудно, без да подценявам нито един от двата фамозни успеха - трети в Европа или топ 8 в света?
Като че ли на Европейското беше по-романтично, защото за първи път стигаме до медали. Тогава направихме заявката да влезем в този спорт, като част от елита. На Световното беше по-трудно, защото трябваше да задържим това ниво и ако можем да надградим. Така че беше малко по-трудно и с повече очаквания отидохме там.
По-голяма е била кошницата?
Да, да. И двата успеха са равносилни на подвиг. В топ осем на света е доста добро постижение.
Измина ли достатъчно време вече, започвате ли да осъзнавате какво реално сте постигнали, защото то не е никак малко?
За Европейското - да, защото беше миналата година. Сега още сме под еуфория и адреналин. Поспада малко, но още не можем да го осъзнаем. Трябва бързо да си отърсим главите, защото следващото Европейско чука на вратата и ние трябва да сме подготвени и психически.
Г-н Михов, разкажете на нашите слушатели как се случва процесът по селекция? От къде се започва? По игрищата ли ходите, из страната ли се търсят играчи? Как се намират точните хора за Национален отбор по мини футбол?
Този проект на Националния отбор стартира през 2017 г. и в началото започнахме с организирането от Българска асоциация по мини футбол на кампове в по-големите градове на България. И аз, и колегата ми Дани Несторов обиколихме почти всички големи градове, в които се беше организирал камп. Така подбирахме елита в региона и си избрахме първата селекция. Започнахме да следим лигите в градовете, в София на живо, в другите градове излъчват предавания и ги гледаме на запис. Също така голям принос за Националния отбор са финалните турнири, които всяка година се излъчват - Шампионска лига и лига България, там са най-добрите отбори. Повечето наши състезатели са там, набелязваме и нови попълнения.
Нека все пак да кажем, че тук става въпрос за една сплав, за сглобяването на една симбиоза между бивши професионалисти, полупрофесионалисти и хора, които никога не са си изкарвали прехраната с футбол. Тренирали са го до някаква степен, но след това те всички си изкарват хляба с нещо друго.
Точно така, това наистина е една сплав от момчета, които са минали през професионалния футбол, други, които го практикуват на полупрофесионално ниво, и трети вид, които не са успели да стигнат до професионално ниво, но имат качества и са се ориентирали в мини футбола.
Как успявате да ги убедите тези хора да се присъединят към каузата, наречена Национален отбор по мини футбол? Все пак, всички от момчетата си имат професии, имат си семейства, имат си задължения, предполагам всеки ден не могат да тренират. Всичко опира до времето, как изобщо се напасвате?
Всички момчета, които участват в лигите на БАМФ съм сигурен и убеден, че стига да бъдат повикани, ще се отзоват с голямо желание. Така че не е необходимо да ги мотивираме да играят за Националния отбор, те са достатъчно мотивирани. Така че това не би трябвало да е някаква мотивация от нас. Момчетата, за което адмирации, всеки един от тях копнее да играе за Националния отбор, да представлява България. Така че в това отношение не ни е много трудно да ги мотивираме.
В този смисъл, как изобщо поддържат формата си момчетата? В мини футбола тичането не спира за нито една секунда, там постоянно си от една позиция на друга позиция, постоянно се връщаш, постоянно си напред, а това означава, че човек трябва да има някаква много сериозна подготовка, не просто, както аз или повечето хора ходят 1 път или 2 пъти седмично. Къде е нишката между времето, желанието и изобщо как става подготовката?
Това е най-трудната част в целия пъзел, който ние редим, това е подготовката на момчетата. Тук ще отворя една скоба, това е една ниша, в която ние имаме страшно много резерви, за да се подобрим. Защото малко са клубовете по мини футбол, където практикуват по-сериозно мини футбола, а именно с тренировъчен процес и с треньор, който да задава някаква тактика, стратегия по мачове и турнири. Доста трудно е. Естествено е, че в Националния отбор ние няма как да работим и за физическата подготовка на момчетата. При нас нещата се получават по-добре, защото повечето от момчетата, които са в Националния отбор, освен мини футбол, играят и на голям терен в аматьорските групи - "В" група, А окръжна и т.н. Тези, които играят във "В" група особено, са една идея по-добре подготвени, защото там тренировъчния процес е всеки ден.
Как протича един подготвителен лагер? Всичко ли е на саможертва и на мускули, или има много сериозна доза планиране и подготовка? Как се случва, имайки предвид, че тези хора те не са професионални футболисти?
Всеки един лагер е много сериозно обмислен от ръководството, от нас, от треньорския щаб и е планирано до минута. Знаем колко дни ще е лагера, знаем колко тренировки имаме, всяка една тренировка върху какво трябва да работим. Така че не е случайно, а това е симбиозата от това, че всичко е планирано и момчетата много сериозно се отнасят към тренировъчния процес. И са наясно, че в тренировките, макар и не достатъчни на брой, там се коват успехите, там се прави облика на отбора. Така че е симбиоза между планиране и изпълнение, и сериозно и отговорно отношение.
Има ли финансови облаги за играчите? Как Българската асоциация по мини футбол се справя изобщо с финансиране и с поддръжката на отбора?
На този етап всичко е на добра воля. Няма финансова облага, но пък от друга страна, всичко друго ни е подсигурено като за професионален отбор. Ние имаме достатъчно добър брой тренировки и лагери, разбира се, че може и още, но на този етап и това е задоволително. Откъм екипировка, откъм всичко друго сме подсигурени като на професионален отбор.
Добрият треньор трябва да е и добър психолог. Вие как успявате да накарате своите играчи да работят като едно цял? Те не са професионалисти, егото им не е до небето, но и те си имат своите искания и своите виждания. Какво мислите е нещото, което ги кара да ви слушат?
Много правилно отбелязахте, един треньор, за да е голям треньор не е достатъчно да познава добре материята тактически и технически. Той трябва да е добър психолог, трябва да умее и да знае как да предаде своите знания по най-достъпния начин на момчетата. Иначе, ако не съумява това да го направи остава неразбран и тогава не се получават нещата. При мен, как успявам? Може би, този въпрос трябва да го зададете на тях. Моят стил на работа е такъв - имам индивидуални разговори, защото всеки човек е различен характер и освен общите приказки, които водим, дискусии, провеждам и много индивидуални разговори с всеки по отделно. И може би, това ги кара да ми имат повече доверие. В нашия отбор реално, мога да кажа с ръка на сърцето, че усещам пълното доверие на момчетата, както и аз имам доверие в тях.
Разкажете на нашите слушатели за вашата футболна история. През какви неща сте преминали, за да стигнете до поста национален селекционер?
Като всяко едно дете, което обича футбола и мечтае да стане футболист, започнах от ранна детска възраст – от 10-годишен. Баща ми ме записа в школата на "Левски“ и от там извървях пътя до мъжкия отбор. Съжалявам и леко съм разочарован, че не успях да играя за първия отбор. Стигнах до дублиращия. Имам няколко тренировки с първия отбор, но така и не се стигна до подписване на договор с мъжкия отбор. След това играх на професионално ниво до 35-годишна възраст, така че съм един от малкото щастливци, които са си осъществили мечтата. Макар и не на топ ниво, но все пак, не са малко 10 и повече години да играеш футбол на професионално ниво и да се издържаш от това нещо. След това вече, като приключих с големия футбол, може би трябва да вметна това, че имах тригодишен период в чужбина – в Чехия, и там за първи път се сблъсках с футзала. Това е било 1997-1998 г. Тогава в Чехия си имаше доста добре развит футзал, докато ние в България още не знаехме за тоя спорт. И така много ми хареса и ме запали. Даже в града, в който играех, на голям терен в Чехия, искаха да играя за тях във футзала, така че направих няколко сезона и в залата. Много ми хареса, допадна ми. И когато се прибрах след няколко години започна да се заражда и в България футзалът и аз веднага се включих. Започнах да играя и в залата. Тук е моментът да спомена и отбора по футзал на "Левски София“, за който съм играл над 10 години. В последствие, когато прекратих вече, поради естествените причини, че годинките си казват думата…
Времето не прощава.
Да, започнах като помощник-треньор, след това станах старши треньор и сега,до ден днешен съм старши треньор на футзалния клуб на "Левски“. Общо взето, покрай футзала започнах и в мини футбола – още играех любителски. Лека-полека нещата се случиха. Имаха проект БАМФ да направят този национален отбор, поканиха ни нас с Дани да ги поемем и така се случиха нещата.
Кое е най-важното нещо в мини футбола, чисто технически и физически? Защото нека да си представим сега, че ни слушат много хора, които играят в отбори и които по една или друга причина, вие добре сте виждал, хората влагат сърце и душа и се ядосват истински, когато нещо на терена не се получава. Един съвет от националния селекционер на България – къде най-често се коренят проблемите в мини футбола?
Може би това, че има разлика между мини футбола и футбола на голям терен. Има няколко специфики, които ако си играл само на голям терен, се опитваш да ги прилагаш същите неща и в мини футбола, но там са малко по-различни. Тук не е необходимо кой знае какво продължително тичане, тук са по-къси спринтовете. Не се търсят дълги пасове, а трябва да са по-къси, с кратки движения и топка да върви по земя. Това е като съвет. А другото вече е ясно – за да играеш мини футбол, трябва да си много добре технически, за да можеш да работиш бързо с топката и естествено, да мислиш и да взимаш решения на мига, защото нямаш време.
Да се върнем към самото Световно. Излязохме от групата си първи, даже не допуснахме гол – голова разлика 15:0.
Единственият отбор бяхме, който не допусна гол в групите.
Точно така. След това победихме и англичаните преди да загубим от Азербайджан. Кой е мачът, който ще запомните най-много?
Всички мачове бяха тежки, няма лесен двубой на такъв форум, но на прима виста, може би първият мач беше от психологическа гледна точка най-тежкият и най-важният, защото все пак това ни беше първи мач на Световно срещу много сериозен съперник. При една евентуална победа си отваряхме по-широко вратите към излизането от групата. Така че мога да отлича този мач като по-тежък. За радост, успяхме да го спечелим. Въпреки резултатите в групата, смея да твърдя, че нямахме лесен мач. Дори и с аутсайдера Оман – един отбор, който ако го оставиш да играе, ще ти създаде проблеми. А и самият факт, че той вкара по един, по два гола, мисля, че на единия даже три – на другите отбори в нашата група, а на нас не успя. Добре сме си свършили работа в защита. Вече за мача с Англия и с Азербайджан – естествено, също много тежки мачове, в елиминационна фаза, а там зарядът и въобще начинът на игра е малко по-различен, защото там нямаш право на грешка.
Световен шампион стана Румъния. Те са и шесткратни европейски. Много ли сме назад от тях или тепърва ще ги настигаме?
Не сме много далече. Ние нямаше и месец преди Световното, играхме две контроли с тях. Играхме много добре. Загубихме ги и двете с минимална разлика, но като поведение на игра, като развой на мача мисля, че бяха абсолютно равностойни. Просто те си отбелязаха техните ситуации, а ние нашите не успяхме. Те същото го направиха и на Световното. Не се отличаваха с кой знае каква класа над другите отбори, но те са вече достатъчно опитен отбор и успяват да се възползват и от малкото шансове, които имат и ги реализират, като по този начин си печелят мачовете.
Националите по мини футбол на другите държави финансово обезпечени ли са? Има ли места по Европа и света, където човек през 2023 г. може да си изкарва хляба с мини футбол?
Не, все още няма такава държава, в която мини футболът да е напълно професионален. Но пък има доста държави, почти всички в елита са много по-добре обезпечени финансово и с по-високи бюджети. Имат и повече лагери. Момчетата са повече ангажирани с мини футбола, естествено. Затова казвам, че не са професионалисти и не могат да се издържат, но те се водят аматьори, ходят на работа като нас, но са до обяд и след това тренират. Естествено, че получават някакви възнаграждения, но те не стигат, за да се издържат само с мини футбол.
През месец юни догодина, живот и здраве, има Европейско първенство. Вече знае ли се къде ще бъде то и българският национален отбор кога започва подготовка?
В края на този месец, на 17 до 19 ноември ще има – мисля, че даже тук, в София, ще има събрание на УС на Европейската асоциация по мини футбол и там ще се разискват няколко въпроси относно организацията. Едно от нещата е да се определи кой ще е домакин на следващото Европейско. Датите са ясни - в началото на юни, но ще се разбере буквално след една-две седмици точно къде ще се играе. А иначе нашата подготовка вече е започнала. Планираме нещата, изготвяме си програмата и в началото на новата година ще започваме.
Много ви благодаря, г-н Михов, за отделеното време. Пожелавам ви да продължавате да работите толкова здраво и да ни радвате, защото в седмиците, в които ви нямаше и в които ходех да посещавам същото игрище, което и вие посещавате, хората от сърце се радваха на резултатите. На мен ми беше малко като 1994 г., защото аз тогава съм бил на една годинка, нямам спомени, нямам истории от онези велики времена и си казах: трябва да му благодаря на тоя човек лично. Затова лично ви благодаря! Пожелавам ви всичко най-хубаво! Ако имате нещо да кажете на нашите слушатели или да благодарите на който и да е, заповядайте.
Първо пак искам да благодаря на вас за хубавите думи, за поканата да ви гостувам. И другото нещо, което искам да кажа, е много важно за нас и да го знаят всички хора: изключително много сме радостни и доволни, че по някакъв начин с нашето представяне ние сме допринесли голяма част от българите да се почувстват щастливи, да са доволни, да се чувстват горди, че са българи. |
Зареждане ...
