©

Отговорих им, че всъщност всичко е нормално. Хората около мен ядат кроасани, пият кафе и се усмихват.

- "Ако очаквате да ви кажа, че е много драматично и всички са уплашени, ще трябва да ви разочаровам. По нищо не си личи, че се случва нещо извънредно."

- "Ооо... Ами това наистина променя нещата. Изчакайте, ще говоря с колегите и може да ви включим след малко."

Хората от телевизията бяха разочаровани. Не ми се обадиха повече. И наистина - кой има нужда да чуе, че в Париж всичко е спокойно? Ежедневието не продава извънредни емисии. Електоратът не е стресиран и може дори да се заинтересува от разни банални, български теми - записи на свраки, бюджетен дефицит, исторически компромиси, хибридни опорни точки.

Научавам, че същата телевизия от сутринта прави апокалиптични репортажи от Париж. И дори е имало коментари, че "твърде много демокрация и либералност доведоха Франция до тук".

Имам много приятели журналисти и не искам да правя генерализации. Но нещо хич не е наред. И това нещо не е във Франция.

P.S. Парижани, понеже са много тъпи, са си направили велосипедна инфраструктура. И дори аз мога да я ползвам безплатно. Слаба държава - прост народ, не ли!?