©

Клишетата и баналности­те, които заливат ефира след подобни мачове, са пълни с приказки за подце­няване. Всъщност никакво подценяване нямаше в ма­ча. Левски показа своята иг­ра. Независимо от нега­тивния развой и получен гол още в 28-ата секунда, гостите в мача скучно и методично владееха ини­циативата и създаваха редки опасности за гол. То­ва го правят от началото на сезона във всеки свой мач, просто сега разликата бе, че не вкараха. Стабил­ността в отбраната от­ново бе забележителна, на практика освен попадение­то на Тошев Пирин създаде нещо като положение едва в последната секунда на мача. Напълно според указа­нията на Стоев топката се подаваше сигурно, като се използваше и всяка възможност при статичните положения. Гостите имаха най-силен превес между 60-ата и 70-ата минута, когато нямаха и шанс да вка­рат от няколко чисти положения.

Геройствата на Пирин и техния очевидно много добър треньор Наджи Шенсой се изразиха в дисциплинираната, подчинена изця­ло на отбраната игра. Това сме го гледали, понякога но­си и успех. Специално след като доста пъти страда­ше от малшанс, Пирин просто заслужаваше един път да устиска. Трите точки ги вкарват в буквал­но директна битка за 9-ото баражно място. Още в следващия кръг гостуват на Монтана, които с новия си треньор Емил Велев загубиха пореден мач, без да вкарат гол. И без да покажат борбеността, непри­миримостта и биткаджийския дух на орлетата.

Макар и водач в класира­нето и мечтател за титли и купи, Левски не може да из­бяга от две реалности. Тимът играе бавно, защо­то не притежава бързи футболисти. В български­те условия подобна муд­ност не е фатална, но в по­добни мачове като този с Пирин невъзможността скоростта да бъде вдигна­та води до затлачване на играта. Втората немало­важна подробност е, че ос­вен с наличното, което бе на терена в Благоевград, си­ните като качество в ре­зерв разполагат само с още двама - Гаджев и Костади­нов. При две важни липси вече е много трудно да над­делееш дори срещу аутсай­дер като Пирин. Още една трета скрита подробност обаче излезе наяве след този кръг и тази решителна синя загу­ба в Благоевград. Долу-горе по това време преди годи­на в един скандален двубой ЦСКА не спечели в Дупница. И след това започна "топе­нето на ланшния сняг" и връ­щането на Лудогорец в ро­лята на основен атакуващ от втора позиция. Сега Левски загуби, а Лудогорец спечели и разликата от шест стана само три точ­ки. Това са точки, които могат да бъдат компенси­рани само в един директен мач, в който, естествено, Лудогорец е с повече футболни аргументи. Долу-горе в подобна уж директивна ситуация Кирил Домусчиев така разигра картите си, че спечели втората си шампионска титла. Разво­ят на събитията в кръга отново връща Лудогорец в битката за петата си по­редна титла. И това все пак си е някаква интрига, от която това лишено от червен цвят първенство се нуждае въпиющо.

Иначе в "Овча купел", об­що взето, зрителите ви­дяха повторението на ма­ча между Славия и Левски на същия стадион по-рано през сезона. Съществува­ше някакво напрежение, но някак и си личеше, че по-класният отбор ще вземе своето. Така и се случи.

Още един ярък щрих ос­тана след забележителния и запомнящ се 16-и кръг. Ако за Левски и Лудогорец смисълът на първенство­то е кой ще стане първи и шампион, то за Берое и Литекс на преден план са по-тривиални неща като какви вълнения ще доста­вят на публиката. А мачът им на градския ста­дион в Стара Загора се превърна в бисера на пър­венството. Шест гола, уникални обрати, открит, спираш дъха футбол. Прек­расни отделни изригвания на звездите на отборите. И драматичен съспенс с два гола в последните две минути на продължение­то. Нищо повече не може да иска публиката. Безус­ловно най-добрият и инт­ригуващ мач от началото на първенството.

Като футболни достойнства и Литекс, и Берое загубиха по две точки, но спечелиха признанието, че поставят футбола над целите. Не стопиха в достатъчна степен разликата с пър­вия, но сътвориха страхо­тен спектакъл. И зад зрели­щето прикриха многоброй­ните си грешки и слаби страни. Които всъщност са истинската причина ни­то Берое, нито Литекс да са на първо място в класи­рането. Но и двата отбо­ра имат своите шансове да постигнат целите, кои­то преследват.

Един от двата треньо­рски дебюта сериозно ще бъде запомнен. Доказалият се на много места по света Николай Костов спечели с Ботев във Варна. Естест­вено е, че Ботев не бе про­менен с магическа пръчка за времето, откакто Костов е в Пловдив. Промяната е, че той просто успя да под­реди отбора правилно и да го настрои състезателно. Нещо, което при карикату­рата Шиляк отсъстваше напълно. Така от един не играещ нищо отбор Ботев се прероди в тим, който може спокойно да подгони и по-високо класиране. Ето това е присъдата за род­ния ни клубен футбол. Мно­го малко трябва на слабия да стане равностоен на уж силните. А няма логика не­щата да се случват по то­зи начин и кризите да от­минават с лека ръка. Оттук нататък могат да се съчиняват оди за Костов, който "вдигнал от гроба Ботев". А истината е, че Костов си е най-нормален треньор. Друг е въпросът с Черно море, където екзистенциалната криза се задълбочава, а адмиралски­те пагони на Спасов започ­ват силно да се клатят. За­щото за пореден път се ви­дя, че Черно море е един Курьор и нищо повече. Са­мо този футболист може да измисли нещо футболно на терена, лошото е, че другите преди поне тича­ха и ритаха, а сега само гле­дат мача отблизо.

Все по-лошо съдийство се задава

В този кръг основните ма­чове бяха поверени на дос­та млади момчета. Повече­то даже за пръв път си чуха имената по телевизията. И за съжаление се видя, че съ­дийството ни върви все по-надолу. Безобразно съдий­ство в петък вечерта, по­добна картинка на "Овча ку­пел". Спорен и дразнещ хора­та Никола Попов в Стара Загора. Долу-горе приличен Баялцалиев-младши във Вар­на. И пълен страхливец в Благоевград. От цялата но­ва съдийска вълна само един Цветан Кръстев притежа­ва някаква компетенция за този занаят. И той прави грешки, но поне ги прави със стил. Другите му колеги просто нямат сърце и душа за тази работа. А за нея се иска само едно - да обичаш футбола. Другото идва от само себе си.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"