 © Facebook |  |
Вратарят на Пирин Красимир Костов е едно от откритията на сезона в "А" група. Младежкият национал демонстрира стабилност, на която могат да завидят доста от по-опитните му колеги, а безспорните качества, които притежава, са на път да му проправят пътя към големия футбол. Тези, които не са разговаряли с таланта, ще се учудят от неговата скромност и самобитна доброта. Качества, каквито все по-рядко срещаме в младите момчета. Красимир демонстрира и дълбока синовна признателност към своето семейство и треньорите, които могат само да се гордеят с него и да му помагат да продължава да сбъдва мечтите си.- Краси, разкажи ни накратко за себе си, защото те познаваме само покрай силните изяви на вратата на Пирин?
- Аз съм момче от село. Родителите ми живеят в Коларово, Пет-ричко. Играя футбол, откакто се помня. От първи клас съм участвал и в различни мачове между селата. В Благоевград дойдох, когато бях в 6-и клас и ми беше много трудно. Сега съм студент втори курс, значи тогава съм бил на 12 години. Мъчно ми беше за нашите и исках да си се прибирам при тях. Благодарен съм им за подкрепата и за куража, който ми дадоха. На треньорите в школата Пирин -2001 също, а и на учителите си.
- Винаги ли си бил вратар или започна да тренираш на друг пост?
- Вратар съм си още от махалата. Там знаеш, че най-малките ги пращат да пазят. От начало се сърдех, но после свикнах и започна да ми харесва. Майка ми също е виновна. Тя е шивачка и много исках да ми сложи номер на някоя фланелка. Единицата се изписва най-лесно, така че като ме видяха с "едно" на гърба, директно казаха: "Ти си си вратар". Дядо ми също е бил такъв и това оказа влияние.
- Промени ли се животът ти през този сезон?
- Със сигурност. В "А" група нещата са на по-високо ниво. Играем с по-силни отбори, напрежението е по-голям, тръпката от пълните трибуни... Усетих най-после и радостта от първата победа и това за мен е нещо неописуемо и незабравимо. Ако трябва да правя някакво сравнение, победата над Левски я слагам по-високо даже от абитуриентския бал. Със сигурност ще я помня цял живот.
- Това значи ли, че имаш по-специално отношение към "сините" и на кой отбор си фен от дете?
- Честно казано, аз не съм фен на никого. Нямам спомен да съм сядал пред телевизора и да подкрепям този или онзи. По-скоро обичам да играя. Чаках с нетърпение някой да каже: "Хайде, да ходим да ритаме!" Веднага тръгвах.
- А имаш ли предпочитания къде ще продължиш кариерата си?
- Не мисля за това нещо. Като дойдох в Благоевград, гледах големите и си мечтаех един ден и аз да съм на вратата на големия стадион, публиката да ми пляска... Сбъдна се. Сега си пожелавам на първо място да се спасим, после ще мислим за нещо по-голямо.
- Все пак уверен ли си вече, че можеш да си изкарваш хляба от любимата игра?
- Времето ще покаже.
- Имаш професионален договор, налага ли ти се да взимаш пари от вашите?
- Не. Това не. Вече ние трябва да помагаме. Аз съм щастлив, че ме подкрепят и са на всеки мач.
-А с кой се съветваш и говориш за играта?
- Винаги се опитвам да си слушам треньорите. Това е най-важното. Знам, че има неща, върху които трябва да работя, и се старая. Тепърва има още много да се уча. Със сигурност не съм от тези, дето ще си вирнат носовете.
- Мислиш ли, че правилото да има поне един играч до 21 години в състава, ти помогна да се утвърдиш?
- Сигурно е помогнало, но когато почна сезонът ние бяхме двама млади в състава - аз и Тони Тасев. Със сигурност и това, което показвам, се харесва на треньорите, за да разчитат на мен, не е само правилото. То обаче е полезно, защото виждате, че и в младежкия национален отбор постигаме добри резултати. Много е важно за футболистите в този състав да играят редовно мачове при мъжете.
- Победата в миналия кръг е най-добрият резултат, но ти направи и други силни мачове. В кой според теб показа най-много от качествата, които притежаваш?
- Не знам. Надявам се този мач да предстои и винаги ще мисля по този начин.
- Със сигурност вече доста хора те разпознават, ходиш ли по дискотеки?
- Не. Предпочитам да си ходя при нашите на село. Там се разтоварвам. Сред близки хора е най-добре. Тук по улиците те срещат и ти казват "Браво!", но не може да си сигурен кой какво мисли.
- А имаш ли вече приятелка, или е тайна?
- ... Имам. Тя също много ми помага и обичам да сме заедно.
- След като взехте пет точки от трите най-силни отбора в първенството, сега предстои мач с Монтана...
- Да, вече се подготвяме и вярваме, че може да го спечелим. Ако това стане позициите ни ще се разменят, не ние, а те по-скоро вече ще са в ролята на аутсайдера, който всички отписват. След това има и други мачове и всички са важни.
- Наджи Шенсой винаги казва интересни неща пред медиите и излиза от рамките на клишето, такъв ли е и в съблекалнята?
- Да. Безспорно той е много добър мотиватор и това ни помага. Освен това е доста сърцат човек, виждате го как гори в играта повече и от нас. Това е нормално, защото отвън винаги е по-трудно. Треньорът ни сплотява и сега станахме още по-добър колектив. Не, че и преди не бяхме.
- А какво ви липсваше, за да печелите точки?
- На моменти късмет, на моменти повече увереност, за да стигаме до исканите резултати. Общо взето и в началото на сезона играхме добре и противниците ни трудно ни надиграваха, но липсата на точки тежеше. Сега вярваме, че може да обърнем нещата в своя полза и да оцелеем в "А" група.
- Като се прибереш в Коларово, какво обичаш да правиш?
- Опитвам се да поправям разни неща. Колко майсторя, колко развалям е друг въпрос (смее се). Така обаче си почивам.
- Имаш ли вече кола?
- Не. Карам и се возя в тази на баща ми.
- А кой е любимият ти вратар?
- Винаги съм харесвал Буфон. Откакто се помня, той играе. Започнал е през 1995-а, когато съм се родил. В България обаче също има доста добри вратари и от всеки се уча.
- Кога се чувстваш по-добре на терена, когато нямаш много работа или когато, както се казва, си под пара?
- Под пара. Обичам да имам работа, да участвам в играта. Естествено най-хубаво е, когато не допускаш гол. След време нещата могат и да се променят, но сега излизам винаги с нагласата, че трябва да спася всичко, което може да се спаси. Стават и грешки, но който мисли за тях, по-добре въобще да не излиза за мача.
- Спомена, че си студент, какво учиш?
- Студент съм в Югозападния университет "Неофит Рилски" и уча за учител по физическо. Все пак, трябва да съм подготвен и за други варианти, с които да се прехранвам след футбола.
- А какво би казал на някой шестокласник, дошъл сега в града, за да тренира?
- Да не се предава. Да мисли, че трудностите бързо отминават и след време ще гледа с усмивка на това, което му се случва. Да вярва, че може да успее.
Източник: в. "Меридиан мач" |
Зареждане ...
