2014г. - прилична група, в която играят добре и без сметки. После Алжир - най-трудният за тях африкански отбор. С продължения. Франция - добър състав, но победен. Полуфинал с Бразилия, за която никой не щеше и да чуе като съперник. Всеки знае какво стана. Финал срещу най-добрия(според мен) южноамерикански отбор през този век - Аржентина. Победа, макар и трудна, ама Световен шампион. И като капак - на второ поредно п-во така опазват не кого, а меси, че чак се чудя дали не е разработван от немските спецслужби. Та, не е важен потокът

След като са се юрнали за титли и отличия, трябва да са готови да минат и през ада. Правя едно сравнение с ФРГ на СП 1982 и СП 2014. 1982 - група "Б" с Алжир, Чили и Австрия. Сензационна загуба от слаб отбор(Алжир), победа без проблеми над Чили и уреден мач с братчедите от Австрия("мачът на сухите фланелки) Четвъртфинална група(от 3 отбора) - 2:1 срещу домакина Испания(най-слабият домакински отбор, който съм виждал до ден днешен) в мач, в който едва не захърках. В другия мач в групата - 0:0 с Англия, горката топка, смачкаха я без файда. Англичаните на какво се надяваха и залъгваха - вероятно, че клубовете им мачкаха наред в евротурнирите, бяха безобразни срещу Испания, а тренерът им се сети да играе "Ва банк" с Кигън и Брукинг(ляха контузени) 15-20 мин. преди края. След дъжд - качулка. Немците отидоха на полуфинал срещу Франция, чупиха зъби (, рушаха, ритаха и играха точно 10 минути във второто продължение и от 1:3 срещу Франция, Клаус фишер изравни и после на дузпите заклаха петлите да курбан. Финал с Италия - 3 италиански гола за 60 минути, един почетен и това е. С тридесетина минути от 700(с Франция - 120) - вицешампион