©

- Дими, откога е страстта ти към журналистиката и защо точно избра да станеш футболен коментатор.

- Любовта ми към професията се роди в мен още в детските години. Аз съм от София, но част от детството ми премина в Благоевград, откъдето е майка ми. Моят дядо, лека му пръст, беше много запален по футбола. Все ме водеше на стадиона, за да гледаме мачове на Пирин. Но впоследствие се случи нещо ужасно – дядо загуби зрението си. Въпреки това искаше пак да сме на стадиона, пак на трибуните. Аз го водех, а той ме караше да му коментирам какво се случва на терена – кой на кого подал. И искрата в мен се запали, така е и до днес. По мое време тогава имаше конструктори, аз си строях 22 човечета, разделях ги на два отбора и си играех измислени мачове, които разпалено коментирах, виках, крещях при головете... Имам и друг детски спомен, свързан с футбола. Като малък, честно казано, се бях научил да псувам, а съм бил на четири-пет години. И когато разформироваха Левски и ЦСКА и ги прекръстиха на Витоша и Средец, веднъж взех да говоря разни глупости по адрес на "червените". Баща ми, който е голям цесекар, като чу какви ги бръщолевя, ми удари няколко шамара по врата (смее се).

- Разкажи ни за своя журналистически път?

- 15 септември 1999 година. Тази дата никога няма да е забравя. Това беше последният ми първи учебен ден. Същия ден отидох в редакцията на вестник "Меридиан Мач" и започнах стаж. Заведе ме Христо Запрянов, който в момента е пресаташе на БФС. Ние сме съученици, а сега Ицо е мой кум. Три години бях там – до края на световното първенство през 2002 година, когато на една пиянска вечеринка се заговорихме с Петър Хераков и той ми каза, че търси редактор в телевизия "Диема". Така стана преходът ми към телевизията. Първо там бях редактор, отидох на интервю, харесаха ме. Но само за няколко месеца бях на този пост, защото след това се впуснах в коментаторския занаят.

На 27 август 2002 година коментирах първия си мач – Арсенал победи Уест Бромич с 5:2. Помня, че точно се местехме в нов офис от "Хладилника" в парк хотел "Москва". На един видеоносител носих превюто на мача. И тогава ми казаха, че трябва да коментирам, защото били одобрили гласа ми и начина, по който съм направил превюто за двубоя. Мисля, че заедно с Веселин Василев коментирахме.

През лятото на 2005 година напуснах "Диема" и отидох в новосъздадения вестник "Тема Спорт" с Христо Запрянов, Виктор Игнатов и Петър Хераков. Там изкарах до края на европейското 2008 година. Една подробност – ноември 2007 година се върнах в "Диема" като външен автор. Идеята беше да отида и да отразявам европейското първенство в Австрия и Швейцария. Коментирах последния мач на Гърция като европейски шампион – в предварителната група с Испания (1:2). Коментирах и мача на откриването Швейцария – Чехия 0:1, както и много интересните двубои Италия – Холандия и Холандия – Франция.

Малко по-късно получих покана от Павел Колев да стана главен редактор на популярното английско списание "FourFourTwo". Приех, но същевременно продължих в "Диема". В списанието бях година и половина, след което от 2012 до 2014 работих в БФС пак с Павел Колев в медийния отдел. Профила ми беше всички национални отбори – общо 14.

На 1 май 2014 подписах трудов договор с "Диема" и бях там до 21 март 2017 година. От края на март същата 2017 година досега съм коментатор на свободна практика в "Евроспорт", "Филм+" и "Спорт+", като не коментирам само футбол, но и други спортове – тенис, стрелба с лък, ветроходство, спортна гимнастика. Основно наблягам на два спорта – футбол и тенис. Парадоксалното е, че наградата на вашата анкета я печеля в година, в която повече съм коментирал други спортове. Тук е мястото от сърце да благодаря на всички, които гласуваха за мен. Отделно имам участие в два риалити-формата - "Фермата 3 и 4" и в "Черешката на тортата".

- Какви са приликите и разликите от работата ти в "Диема" и "Евроспорт"?

- В "Евроспорт" се работи по-спокойно, няма го голямото претоварване в "Диема". Там напрежението е огромно, защото има дни, в които коментираш по два мача, а преди това си ангажиран с други неща. Там няма работно време, а експлоатацията на труда е жестока. Имал съм дни, в които съм в телевизията от 8 часа сутринта до 2 след полунощ. В "Евроспорт" имаш отрязък от 3 часа и ти приключва денят. В "Диема" се разболях от напрежение, получих огромен стрес, което доведе до проблеми с черния ми дроб. Хората си мислят, че е лесно да работиш в телевизия, но... Качеството на екипа в "Диема" през последните години спадна за сметка на количеството.

-Къде е по-лесно – да коментираш мач или да водиш студио?

- Аз съм най-силен в ролята на коментатор, но студийната програма също ми се отдава. Най-малко ми допада репортерската работа, смятам се за слаб репортер.

-Имал ли си конфузни ситуации в ефир – било зад кадър или в студиото?

-Да. Имаше преди едно предаване "Мениджър Диема". Откриваме го с Хераков, в ефир сме. Аз казвам "Добър вечер", а операторът срещу мен се изцепи: "Да ти го натресе диспечер" и избухнахме в смях. Режисьорът, за да замаже гафа, пусна видео, за да се насмеем. Беше си наистина издънка. Имаше един футболист - Кевин Лисби, сега играе в долните аматьорски дивизии на Англия. Та в ефир му обърках името. Казах Лесби. Хераков ме поправи и каза: "Лесби е... остров, на който...". И пак смях... Веднъж водих едно предаване. Говоря си аз пет минути, поздравявам зрителите, започвам... И на петата минута тонрежисьорът ми съобщава в слушалката: "Съжалявам, но нямаше звук, дай да започнем отначало".

В "Евроспорт" пък, докато свикна с новия коментаторски пулт, ми се случи да забравя да пусна копчето за ефир и коментирах цели 15 минути без звук.

- Кои са любимите ти отбори у нас и в чужбина?

-Имам само един любим отбор. Един-единствен и той не е клубен. Това е Аржентина. Ще ви призная - луд съм по Аржентина от малък. Имам много, много смътен спомен от световната титла през 1986 година с Марадона. Но Мондиалът през 1990 година го помня отлично. Даже тогава ми измислиха прякор Каниджа. Плаках с глас след финала, когато Германия победи с несъществуваща дузпа, а имаше и два червени картона за Аржентина. Преди двубоя си бях намазал лицето с боички – бяло и небесносиньо. Но после мъката беше огромна. Цяла нощ не мигнах... За съжаление вече толкова години Аржентина така и не успя да стане отново световен шампион. Но хайде да не дълбаем в раната, защото, признавам, аз съм изключително пристрастен към националния отбор на южноамериканската страна. Знаеш ли кое е най-тъжното – че такова светило като Меси, такъв уникат, няма да прегърне световната титла.

- Английското или германското първенство предпочиташ? Питам те, защото в "Диема" си коментирал Висшата лига, а сега в "Евроспорт" – Бундеслигата.

- Нито едното, нито другото. Това, което ми е донесло истинското усещане да си коментатор, са двете европейски първенства, на които съм бил – през 2008 и през 2016 година. С Георги Драгоев коментирахме финала преди близо три години, а точно на мен се случи да съм в ефир, когато падна единственият и победен гол за Португалия. Но аз ще запомня Евро 2016 и с нещо друго, свързано с личния ми живот...

- За какво става въпрос?

- На Евро 2016 разбрах, че съпругата ми е бременна. Това е един от най-прекрасните мигове в живота ми. Датата, която винаги ще помня, беше 20 юни. Бях в Сент Етиен и се готвих да коментирам Англия – Словакия. Жена ми звънна и ме попита как съм и какво правя. После добави: "Ще ти пратя нещо на вайбър". Праща ми тя някаква снимка, но аз нищо не мога да разбера. Гледам, мигам и не схващам... Тя се смее и ми казва: "Не разбра ли? Добре, чакай, още нещо ти пращам". И това другото нещо ме накара да подскоча до небесата – снимка от видеозон, на което се вижда една точица.

Тази точица, най-сладката за мен и за жена ми Ина, съвсем скоро – на 7 февруари, ще навърши две годинки. А първият фотос е бил тестът за бременност, но аз първоначално нищо не схванах. После се роди Катлеа – нашето слънце, което обичаме безкрайно.

- Къде се запознахте със съпругата ти?

- В "Диема". Тя прекара там близо 15 години като режисьор на пулт. Беше огромен професионалист в телевизията, работеше всеотдайно. Имало е случаи да прекъсне отпуската си, да пропътува 350 километра от морето обратно до София, за да е отново на работното място. След като забременя и роди дъщеря ни, излезе в майчинство. През ноември миналата година трябваше да се върне в "Диема". Бяха й обещали, че й пазят мястото. Бяхме спокойни. Но когато отиде там, дойде големият шок. Обявиха, че повече няма да разчитат на нея. Това, което се случи с жена ми, или по-точно това, което й причиниха, беше потъпкване на законите, потъпкване на моралните отношения към нея. След цялата нейна лоялност към телевизията й казаха, че предпочитат да продължат без теб. С какво "Диема" оцени нейния професионализъм и нейната всеотдайност? Това ли трябва да е пример за всеки, който иска да създаде семейството? Едно финансово обезщетение не изтрива обидата. Честно казано, понякога си задавам въпроса дали си отмъстиха на мен чрез Ина?

-Защо да отмъстят на теб?

-Защото аз си тръгнах от "Диема". Тръгнах си преуморен, изтощен и защото са ме лъгали в очите за много неща – за пари, за бонуси, за промени, които така и не настъпиха. Принудиха не само аз да си тръгна, но и доказани професионалисти като Александър Рангелов и Ивайло Даскалов. Бях дал дума да не говоря никога официално защо се разделих с "Диема" и щях да спася обещанието си, но това, което причиниха и на жена ми, ме нарани още повече. Затова предпочетох да споделя пред вас всичко...

-Каква е твоята класация за най-добър футболен тв коментатор?

-Пазарът днес е залят от коментатори. Аз, като влизах в занаята, работих с Николай Колев-Мичмана и с Люпи Неделчев, а това са класици в нашата професия. Мичмана ни е давал много съвети, един от тях е изключително ценен и важен: "Не си позволявай в началото на мача да даваш генерални оценки, защото всичко може да се промени на терена впоследствие".

Сега пускат едни хора пред микрофона и на 15-та минута започват да те болят ушите. Но ако трябва да отговоря на въпроса ти - с удоволствие слушам Георги Драгоев и Илиян Енев. В "Евроспорт" не само футболните коментатори са много качествени, а и останалите. Борис Касабов е голям професионалист, той продължава да се подготвя максимално добре преди мач, все едно ще коментира за първи път.

Иван Чешанков и Асен Спиридонов са прекрасни коментатори и най-важното – универсални. Забележете само – те са отлични в много други спортове тенис, лека атлетика, хокей на лед, баскетбол, снукър. Много добри думи заслужават Ники Ибришимов и Данчо Грозданов. Но новата вълна колеги, честно казано, в 90% не ми харесват. Нямат дар слово, не са им изчистени изреченията.

- Кого би посочил за най-добър футболист в света за 2018 година?

- Безспорно Модрич, който заслужено получи "Златната топка". С Ицо Запрянов следим изявите на Лука още в периода, когато беше юноша бледен в Динамо (Загреб).

- Дими, беше много откровен и сподели доста истини, които са ти причинили болка. Но как да завършим нашия разговор по-позитивно?

- С пожелание да сме здрави и с надеждата, че занаятът ни, който никак не е лесен, ще вдигне един ден нивото си. Искрено го желая!